/Поглед.инфо/ Много наши сънародници (авторът Ростислав Ищенко е руснак, родом от Киев, бел. ред. Поглед) смятат, че американците са способни да демонизират опонентите си добре и умело, а ние не сме в състояние да се справим със задачата за ответна клевета срещу Съединените щати. Всъщност Москва и Вашингтон водят различни информационни войни, с различни цели, задачи и различни инструменти.

И на този исторически етап Русия дори печели своята информационна война, което не може да се каже за САЩ.

Освен това информационната победа на Русия е на повърхността и човек трябва да се напрегне много, за да не я забележи, въпреки че мнозина не го правят.

Нека само припомним, че планът на Съединените щати, които провокираха Русия във военна операция в Украйна, беше не само Западът, но и по-голямата част от света да осъди Русия и да й наложи санкции.

Останалите десет или петнадесет държави щати бяха предварително обявени за изгнаници от Съединените щати. По принцип Вашингтон очакваше, че дори Китай, ако не заеме проамериканска позиция, ще се придържа към неутралитет и за принципа ще каже нещо негативно за специалната операция, въпреки че може и да не я осъди директно.

Междувременно, въпреки неуспешния старт на спецоперацията, повечето държави по света заеха проруска позиция. Освен колективния Запад, практически никой не се присъедини към санкциите, въпреки че САЩ натискаха с всички сили, искаха и заплашваха.

Нямаше и официално гръмко единно осъждане на Русия. Но във Вашингтон бяха сигурни, че малките страни, винаги негативно настроени към използването на сила от големите срещу една от тях, колективно ще излязат в подкрепа на Украйна, за да не създават прецедент за ликвидиране на лимитрофната държавност от суперсилите. Но дори натовската Унгария осъжда Русия почти по-малко, отколкото (осъжда) Украйна.

Какво означава това? Това означава, че руската пропаганда успя да предаде на целия свят една проста идея - Украйна не е независима държава - това е прост механизъм - бухалка в ръцете на САЩ, която може да бъде използвана срещу всеки.

Тоест Русия воюва не срещу Украйна, чиято държавност отдавна се е изпарила, но чиято международна субектност е прехвърлена на Вашингтон за вечно безплатно ползване, а срещу Съединените щати – същите тези САЩ, които потискат и ограбват по-голямата част от планетата, постоянно държат Третия свят под прицела и под бойните си кораби и под заплахата от вдъхновени от ЦРУ преврати и граждански войни.

Руското твърдение, че въоръжените сили на Руската федерация са дошли в Украйна, за да спасят малцината нормални хора, оцелели във водовъртежа на нацисткия терор и да дезомбират (денацифицират) тези, които не са могли да устоят под натиска на нацистката пропаганда и създадената атмосфера на страх в страната се възприема от повечето страни като безспорна истина, докато антируските нападки на САЩ, които се опитват да представят действията на Москва като „непредизвикана агресия на авторитарен режим срещу млада демокрация“, не са подкрепени.

Тоест със задачата да се създаде на руската дипломация пространство за международно дипломатическо маневриране, избягване на международната изолация, руските специалисти по информационна война се справиха – те спечелиха войната си. Те направиха дори повече, отколкото можеха - не случайно САЩ обвиняват Русия, че разцепва Европа.

ЕС наистина загуби предишното си единство. Ако не толкова много сегашни правителства се противопоставят на антируската политика, то в почти всяка европейска държава има силна антиамериканска опозиция, която във вътрешната политика се противопоставя на идеологизацията на европейските общества и налагането на ляво-либерални извратени „ценности“ на тях, а във външната политика за споразумение с Русия, премахване на санкциите и възстановяване на нормалните отношения. Тоест руските бойци на информационния фронт успяха да разклатят дори единството на най-надеждния отдалечен бастион на американската цитадела - европейския.

Освен това руските медии разчитаха единствено на правдивото отразяване на събитията, давайки думата и на двете страни в конфликта и давайки възможност на зрителя (слушателя, читателя) да направи своя избор.

Американската пропагандна система, от друга страна, е изградена върху тотална лъжа и в този случай, за разлика от много други, които я предшестваха, тя не проработи.

Нашите патриоти, уверени, че „загубихме информационната война“ просто, въпреки цялата си омраза към Запада (а може би и заради нея), не могат да се отърват от западноцентризма. Според тях, ако европейските и американските вестници пишат, че Русия е лоша и че тя е виновна дори за това, че няма живот на Марс, а ние не отвръщаме със същото, тогава губим.

Но, както беше казано, американската пропаганда има съвсем други задачи. Тя трябва да гарантира безпрепятственото провеждане на външната политика на САЩ. И през последното десетилетие тя се справя все по-зле с тази задача.

Традиционният, бих казал дори стереотипен курс на американската политика е да демонизира врага, да събере коалиция от неговите съюзници срещу него и да ги принуди да се борят за своите интереси, оставяйки зад гърба си главно водеща роля, използвайки собствените си ресурси минимално (човешки, материални, финансови). Докато други умират в интерес на Съединените щати, самите Съединени щати трябва да забогатеят.

Използваната схема беше проста. На първия етап САЩ казват на съюзниците си: разбираме, че не искате да воювате заради някакъв бантустан (макар и европейски), но все пак е в интерес на колективния Запад поне да осъди това нагла агресия, иначе никой няма да ни уважава и хегемонията ще свърши, а с нея и просперитета на Запада, а ценностите ще бъдат пренебрегнати. Съюзниците, вярвайки, че са се измъкнали леко, шумно осъждат следващия "агресор".

Тогава американците казват: виждате ли, ние осъдихме агресора, но на него не му пука. За него трябва да се вдигне цената на агресията. Да дадем пари на жертвата.

Съюзниците, като си помислят: „Да, за Бога, ние сами печатаме тези пари“, дават с готовност, защото проблемът, който може да се реши с пари, не е проблем, а разходи.

На следващия етап американците казват, че няма достатъчно пари, трябва да се даде оръжие. Съюзниците започват да се нервират, но оръжията все още не са войници. Ако можете да се отървете от желязото, тогава всичко не е толкова лошо.

След оръжията, а понякога и преди тях, идва ред на "всеобхватните санкции". Няма накъде, съюзниците вече са прекалили, твърде много и дълго време са казвали на своите народи колко е важно „да спасим младата демокрация“ и „да не позволим на кървавата диктатура да бъде възнаградена за агресията“ ." Трябва да налагаме санкции, дори на самите нас да ни е по-зле, отколкото на обекта на тези санкции.

И сега е време да изпратите войници в чужда война, за да защитите американските интереси. И не можете да откажете. В крайна сметка европейската пропаганда дълги години поддържаше американския мит за фундаменталния сблъсък между доброто и злото, който доброто не може да загуби.

Следователно, ако всички предишни мерки не донесоха победа, остава да се изпратят войски и да се принуди „диктатурата“ да живее „в съответствие с правилата“.

Този метод даде желания ефект само защото в предишните американски войни съюзниците не претърпяха твърде големи загуби и разходи, но, макар и на второ място, им беше позволено да споделят плячката.

На този етап на американските съюзници се предлага да се бият не с Кадафи, не с Хюсеин и не с афганистанските талибани (забранени в Руската федерация), а с Русия - ядрена суперсила, не само способна да изтрие наполовина западната цивилизация за час, но и успешно да води конвенционална война срещу колективната Европа, помагайки на европейците бързо да се украинизират до нивото на примитивни ловци и събирачи.

Това е моментът, когато европейците започват да "виждат светлина" и схемата се проваля. Те, разбира се, продължават да крещят силно за „руската агресия“. Готови са да дадат пари, оръжие и дори да наложат санкции (въпреки че това е много болезнено). Но всеки от европейците иска да изпрати съсед да се бие. Защото те прекрасно разбират, че не могат да спечелят тази война. Разделяне на трофеи може и ще има, но те ще бъдат трофеите, те самите ще бъдат разделяни.

Ето защо воят за предстоящата смърт на Украйна е всеобщ, но помощ не идва, всички си играят на време и чакат всичко да се реши от само себе си, когато Украйна бъде довършена. И САЩ не могат да спечелят тази информационна война.

Имат отлични специалисти и техника, Бог е дал всичко, но условията не са същите - промениха се историческите и политически пейзажи. Желанието да се ограбят слабите у американците не е изчезнало, но желанието да се получи вместо американците плесник по врата от силните не е възникнало.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?