/Поглед.инфо/ В четвъртък се проведе дългоочакваното изпитание на ракетната система “Старшип”. Най-голямата от свръхтежките ракети, създадени от човечеството, успя да се откъсне от стартовата площадка и да се издигне на височина от 38 километра, но след това започнаха проблеми, включително критични. Какво е това - междинен успех или пълен провал? До каква степен Илън Мъск успя в това, което възнамеряваше?

Илън Мъск обяви свръхтежката ракетна система още през юли 2010 г., когато се казваше “ФалкънХХ”. След това беше преименуван на “Марсиански колониален транспорт”, след това на ИТС, след това на БФР и вече през 2018 г. стигнаха до варианта “Старшип”. Това е ракета-носител за многократно използване с височина 122 метра и диаметър 9, състояща се от две части.

Първата носи собствено име “Суперхеви” и е оборудвана с 33 двигателя “Раптор-2” (20 маршови и 13 кормилни). Горната част е и втората степен, оборудвана с шест двигателя “Раптор-2”, която извежда себе си и космическия кораб “Старшип” в орбита. И двете части ще трябва независимо да се върнат на Земята и да кацнат на собствените си двигатели.

Скъп взрив и разрушение

“СпайсЕкс” се ангажира да направи “Старшип” перпендикулярно на приетата в момента система, в която първо има изчисления, след това проект и създаване на прототип според този проект. Вместо това Мъск избра пробата и грешката, правейки промени в движение. Понякога дори се налагаше да разглобява някои прототипи и да въвежда закъснели идеи в тях.

В резултат на това системата претърпя много промени. Илюстративен пример е термичната защита за преминаването на плътни слоеве на атмосферата, когато “Старшип” се връща от орбита. Първоначално трябваше да се направи със стомана, след това имаше вариант с охлаждане чрез пиролиза на собственото гориво през отвори в корпуса, в крайна сметка се стигна до термозащитни плочки, които са класически за совалките.

От 2020 г. до 2021 г. бяха извършени седем изпитателни атмосферни изстрелвания на “Старшип”, от които прототипът оцеля само в два случая. Останалите завършиха с голяма и грандиозна експлозия, а първият етап на “Суперхеви” в крайна сметка така и не беше изпитан.

Последният тест, завършил с успех, беше извършен на 5 май 2021 г. Оттогава екипът работи върху разработването на двигателя и други тестове в продължение на две години. Орбиталният полет на “Старшип” непрекъснато се отлагаше, а сега изстрелването беше отменено буквално в последния момент.

Почти веднага след това обаче се появи информация, че обратното броене може да продължи. След няколко минути наистина продължи и ракетата се опита да излети от стартовата площадка.

Излитането и набирането на височина обаче отнемаха твърде много време. Може би това е проблем с отношението на тягата към теглото, недостатъчно за нормален старт. Инфографиката за изстрелване показа, че два от 33-те двигателя, поставени в първата степен, не са се включили.

По принцип това е нормално. Предварително беше споменато за възможността от подобна ситуация и допълнително съкращаване на мощности. Но след това се видя как парчета бетон и някакви огромни листове летят от стартовата площадка.

Още малко - и ракетата започна да излита, но не съвсем вертикално, а с някакво странично изместване. Бавно набирайки височина, огромната структура се втурна към небето. След около 30 секунди се вижда как един от хидравличните агрегати експлодира, което най-вероятно е станало източник на проблеми по-късно.

Около втората минута от полета изгаснаха още три двигателя, след това още един, но впоследствие отново започна да се показва като включен. Ракетата преодоля зоната на максимално динамично съпротивление на атмосферата, ускори се до 2000 километра в час, изкачи се до 38 километра и започна да преминава в хоризонтален полет, както обикновено се прави при космически изстрелвания. Тогава започна неразбираемото.

Ракетата започна да се върти, сякаш беше изгубена ориентация. Все по-често се наблюдаваха експлозии и пренапрежения в работата на двигателите. След това цветът на пламъка се промени, което може да означава изчерпване на горивото (когато в резервоарите остава само кислород) и двигателите започнаха да горят, както при предишни тестове.

“Старшип” така и не се отдели, вероятно поради недостатъчна надморска височина - трябвало е да започне работа на 60 километра. Когато ракетата започна да пада хаотично, екипът я взриви във въздуха.

Успех или провал?

Формално стартът се състоя. “Суперхеви” показа, че може да вдигне “Старшип” и системата е в състояние да преодолее района на максимално атмосферно съпротивление, което се счита за много трудна част от полета.

От друга страна, бяха изложени различни проблеми. Има забавено излитане на стартовата площадка и падане на голям брой термозащитни плочки от “Старшип” и експлозии в двигателите, което е проблем от първото поколение на “Раптор”.

Тоест предстои още много работа и е малко вероятно да бъде възможно бързо да се пусне следващият прототип. Макар и само заради целия бетон, който беше откъснат от стартовата площадка и повредените конструкции.

Заради липсата на газови отвори екипът отдавна е критикуван от експерти от трети страни, но “СпейсЕкс” се надяваше да се размине без такива. Не се получи. В допълнение към повредата на двигателите, ще трябва да се справят и със загубата на управление на ракетата.

Познавайки екипа на “СпейсЕкс”, едва ли ще се спрат с това изстрелване. Твърде много е заложено на карта: разработването на най-голямата свръхтежка ракета в света е сериозен джакпот. Следователно предстоят нови прототипи и нови опити.

Илън Мъск заяви следното: „Ще смятам всеки резултат за успешен, ако стартовата площадка остане цяла и невредима.“ Тогава определено е провал. Но се получи зрелищен..

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?