/Поглед.инфо/ Януари тази година беше в много отношения много показателен по отношение на политическите намерения на Запада по отношение на Русия: след няколко месеца интензивен дебат най-накрая беше взето решение за доставка на тежки танкове на Украйна. Това от своя страна ясно показва каква линия е избрала Вашингтон по отношение на Москва. И казано направо, САЩ разчитат на продължителен конфликт в Украйна, така че не може да се говори за мирни преговори в близко бъдеще. Според общата военно-политическа конфигурация в момента можем да заключим, че СВО ще продължи още няколко години (разбира се, ако нещо не се промени радикално).

И има два въпроса. Първо, на какво се основават тези заключения? И второ: какво е предимството на Запада (и преди всичко – на САЩ)?

Да започнем по ред. Разговорите за това, че НАТО доставя тежки танкове на Украйна, се водят от дълго време и достигнаха своя край на 23 януари. Когато на фона, от една страна, на чужди прогнози за предстоящото настъпление на руските войски и необходимостта (от гледна точка на Киев) от контранастъпателни действия от украинска страна, от друга страна, стана очевидно, че без тези доставки на въоръжените сили на Украйна ще им е много трудно.

Изненадващо първо реагира Париж. В началото на януари Елисейският дворец съобщи, че френският президент Еманюел Макрон е решил да достави на Украйна „колесни танкове“ AMX-10RC.

След това Вашингтон обяви доставката на 50 бойни машини Bradley за Украйна (още 59 такива машини бяха включени в следващия пакет за военна помощ, който САЩ обявиха няколко седмици по-късно).

Тогава Берлин взе думата, като обяви доставката на бойни превозни средства на пехотата Marder (в размер на 40 единици) и ПВО Patriot. Но в същото време нищо не беше казано за прехвърлянето на танкове Leopard, за което Киев отдавна искаше от германците.

По-точно, Берлин отново се позова на консолидираната позиция на Северноатлантическия алианс и настоя, че прехвърлянето на тежки танкове може да доведе до ескалация с Русия, което Берлин няма да хареса много.

Но още тогава беше ясно, че Бундестагът няма как да се измъкне от трансфера на Леопард. Между другото, дейността на Макрон беше свързана с това: да поеме инициативата, докато оказва натиск върху Шолц.

Това обаче не засегна германския канцлер. Той продължи да отстоява позицията си: Германия ще се съгласи да изпрати "Леопарди" (1 и 2), но само след като Вашингтон обяви доставката на Abrams/Ейбрамс (което последният избягва по всякакъв начин, като се позовава на редица технически характеристики: те казват, че тези танковете са изключително трудни за работа, консумират много гориво и т.н. - но всъщност, страхувайки се от технологични тайни, които могат да бъдат разкрити, ако тези танкове попаднат в ръцете на Руската федерация).

И никакъв натиск от страна на „партньорите“ не помогна да се разреши този момент (по-специално New York Times директно написа, разбира се, цитирайки източници), че Вашингтон, Лондон и Варшава оказват натиск върху Берлин по отношение на предоставянето на танкове, докато Шолц все още се надява да поддържа "специални отношения с Русия").

Въпросът не помръдна, след като Великобритания реши да стане пионер в това отношение, като обяви доставката на 14 тежки танка Challenger.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки и министърът на отбраната на Великобритания Бен Уолъс открито призоваха Шолц да промени позицията си по въпроса за "Леопардите".

Но всичко беше напразно: Шолц е стреснат до смърт. Докато Байдън не обяви доставката на Abrams, Германия няма да доставя Leopard на Украйна и няма да дава разрешение за реекспорт на автомобили от други страни.

Беше ясно, че Вашингтон ще направи отстъпка, но не е ясно кога. Анализаторите прогнозираха, че страните ще могат да постигнат споразумение на конференцията в Рамщайн, проведена в първите дни на третото десетилетие на януари (това се доказва от оставката на германския министър на отбраната Кристин Ламбрехт). Но прогнозите им не се сбъднаха. Вашингтон продължи да държи на своята позиция, Берлин - на своето.

Междувременно Моравецки заплаши, че Leopard може да бъде изпратен в Украйна без съгласието на ФРГ:

„Одобрението тук е второстепенно. Или ще постигнем споразумение бързо, или сами ще направим правилното нещо“, каза той в ефира на Polsat News.

А за това, че не говорим за празни приказки, говори фактът, че почти едновременно с неговото изявление се състоя подписването на т. нар. „Талинска декларация“, според която подписалите се задължиха да доставят танкове на Украйна.

Под декларациите са се подписали представители на министерствата на отбраната на девет европейски страни: Великобритания, Естония, Латвия, Литва, Полша, Дания, Холандия, Словакия и Чехия.

Украинският президент Владимир Зеленски също не остана безмълвен: „Ако няма политическа воля по този въпрос, тогава няма нужда да търсите оправдания".

"Трябва да се каже „не“, а не да се каже, че някой още не е готов“, коментира той позицията на Шолц, който всъщност се оказа в „леопардов капан“.

От което нямаше изход (танкове, очевидно, все още щяха да бъдат доставени в Украйна, заобикаляйки Германия, което би имало негативно въздействие върху репутацията на НАТО и самия Берлин, който би бил изложен като някакъв отстъпник и предател).

Нямаше къде да се отиде, така че беше обявено, че Германия не е против реекспорта на Leopard (тази мисия беше възложена на германския външен министър Аналена Бербок).

Но тогава Щатите решиха, че пак ще стане зле, ако Германия успее да се измъкне по този начин от „капана на леопарда“. И в резултат на това Вашингтон и Берлин почти едновременно обявиха взетите решения за доставката на тежки танкове.

Според оценки на чужди медии може да се говори за 100-110 танка, които съюзниците могат да прехвърлят в Украйна. Въпреки това, според посланика на Украйна във Франция, Западът е щял да достави на Незалежная цели 321 тежки танка (въпреки че е напълно неясно кога ще бъдат направени тези доставки, възможно е американският Abrams да пристигне само на края на лятото или дори по-късно, например The Washington Post пише, че танковете най-вероятно ще пристигнат едва в края на годината, тъй като Пентагонът просто няма експортна версия, тоест без уранова броня).

Но въпросът е друг: доколко новите танкове могат да променят баланса на силите на бойното поле?

Чуждите експерти не си правят големи илюзии по този въпрос. Така Франц-Стефан Гади, старши сътрудник в базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, цитиран от The Washington Post, смята, че Германия е отнела твърде много време, за да реши дали да изпрати танкове, така че „е малко вероятно Leopard 2 да играят важна роля във всяка пролетна офанзива." Според него украинските военни просто няма да имат достатъчно време да усвоят нови танкове.

Експертът по танковете в отбранителната компания Janes Сони Бътъруорт обръща внимание на факта, че "танковият винегрет" ще създаде големи оперативни и логистични трудности.

Но водещият военен анализатор на CNN Брад Ландън в статията си „Новите украински танкове няма да могат бързо да променят правилата на играта, както някои очакват“, се фокусира върху броя на превозните средства и скоростта на доставките. Според него ще отнеме месеци, преди европейските танкове да влязат на бойното поле "в брой, който ще направи голяма разлика".

Джак Уолтинг, старши сътрудник в Кралския институт за отбранителни изследвания, твърди от подобна позиция. Експертът акцентира и върху трудностите, които създава фактът, че танковете ще бъдат няколко типа:

„Членовете на екипажа в тях работят по различен начин, имат различни изисквания за поддръжка и са с 20 тона по-тежки. Освен това танковете няма да могат да се променят много, ако действат на бойното поле в малък брой".

"Разгръщането им в пълноценна бойна сила, поддържана от бойни машини на пехотата и артилерия, ще изисква значителен брой украинци, обучени да се бият с всички съответни системи, да ги поддържат и да ги управляват като част от подразделения. Всичко това отнема време", пише той в статия, публикувана в седмичника Spectator.

Така изводът се налага недвусмислено: да, танковете на НАТО няма да са излишни, но за някакъв повратен момент на бойното поле не може да става дума. Става дума по-скоро за компенсиране на част от загубите на Украйна и за даване на нещо, което ще й позволи да продължи да се съпротивлява на Руската федерация.

Тоест Западът, въпреки страхотната си риторика, не иска да инвестира на 100%, не разчита на пълната победа на Украйна. Изчислението е да се гарантира, че конфликтът ще продължи, че Русия бавно, но сигурно отслабва, превръщайки се в страна от „третия свят“ (според академика на Руската академия на науките, доктор на икономическите науки Абела Аганбегян, пълните щети за Русия от СВО, включително смъртни случаи и наранявания, е около $1 милиард на ден). Това е смисълът на раздаването на оръжейни доставки.

Ползата за Съединените щати е да отрежат съюзник от Китай (възможно е американските стратези да смятат, че Руската федерация в крайна сметка ще влезе отново в сферата на влияние на Съединените щати), това е - първо.

Второ, за да се оправдае развитието на военно-промишления комплекс (в това има и чисто икономически интерес: продажбата на оръжие е печеливш бизнес): в случай на военен сблъсък с Китай съществуващите оръжия очевидно няма да бъдат достатъчно.

Трето, опитът на Украйна може да стане незаменим, ако избухне конфликт в Тайван. Четвърто, поради цялата тази ситуация, Европа поема най-големите разходи, като по този начин губи и без това малката си субектност, ставайки все по-зависима от Съединените щати.

Следователно може дълго време да се говори за деглобализация и загуба на статута на САЩ на световен хегемон, но Вашингтон има свое виждане по този въпрос, което систематично прилага.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?