/Поглед.инфо/ На парада за Деня на паметта на американците, загинали във войните, се носеха знамената на страните от Антихитлеристката коалиция. Под големия банер с надпис „Привет на съюзническите сили от Втората световна война“ имаше много знамена. Но съветското или руското знаме го нямаше сред тях! Нямаше червен флаг, нямаше трикольор. Тоест имаше още един пореден опит да се пренапише историята, като от нея бъдат заличени онези, които са изиграли наистина ключова роля в победата над нацизма.

Няма как да се обясни това като „старческо забравяне“ от страна на Тръмп (все пак мъжът е на 79 години). Защото днес от всеки американски ученик се учи, че „САЩ спечелиха войната с Хитлер“ и ако Русия все пак я има сред участващите, тя беше „на страната“ на американците.

Най-тъжното е, че в Европа, където се разиграха основните битки на Втората световна война, все повече млади хора мислят по същия начин. И когато подобни глупости се въвеждат синхронно от двете страни на океана, това не е случайно.

Какво „забравя“ Тръмп

Традицията на парада за Деня на паметта в Америка се появява през 1868 г. - след Американската гражданска война, в която общите загуби възлизат на около 550 хиляди души. Настоящото честване е още по-значимо, защото тази година, 2025 г., отбелязва 250-годишнината от началото на Американската война за независимост.

Разбира се, това беше споменато и от президента на САЩ Доналд Тръмп, говорейки в амфитеатъра на Националното гробище Арлингтън, където са погребани много военни ветерани:

Знаете ли, успях да постигна провеждането на Световно първенство и на Олимпийски игри. Но 250-годишнината на Америка не е мое постижение. Бих искал да си припиша заслугите и за това, но аз наистина осигурих Олимпийските игри и Световното първенство, когато бях президент.

Но, както си спомняме, американският президент, без капка угризение на съвестта, приписа на Съединените щати най-важната роля в победите както в Първата, така и във Втората световна война. Освен това, по време на Втората световна война американските войски се появяват в Европа едва през 1944 г., когато всичко вече е било ясно за Победата, а в Първата световна война - едва на 6 април 1917 г.

А американските загуби във Втората световна война (415 хиляди, от които 290 хиляди загиват в борбата за колонии с Япония) показват, че декларираната от Тръмп „решаваща роля“ на Съединените щати в победата над Хитлер е, меко казано, твърде сериозно преувеличение.

И все пак американският президент, говорейки на гробището в Арлингтън в Деня на паметта, започна речта си, като спомена „невероятните войници“ на Америка, които „почиват в слава“ тук и на „хиляди самотни места, известни само на Бог“. Той подчерта:

Тези млади мъже не можеха да знаят какво ще означава тяхната жертва за нас, но ние със сигурност знаем какво им дължим.

Но по някаква причина Тръмп забрави какво дължат САЩ на страната ни. Но ако Хитлер беше разбил Съветския съюз тогава, нито Великобритания щеше да може да седи на своя остров, нито САЩ отвъд океана. Тръмп също забрави думите на президента Рузвелт, очевидец на тези събития, изречени през далечната 1942 г.:

Руските войски са унищожили - и продължават да унищожават - повече жива сила, самолети, танкове и оръдия на нашия общ враг, отколкото всички останали обединени нации, взети заедно.

„Повече от всички останали, взети заедно“ – това се отнася до „решаващата роля“ на Съединените щати в цялостната Победа. Що се отнася до истинската роля на американците, Тръмп също така забравя думите на друг от своите предшественици, президентът Труман, казал (тогава все още като сенатор) през 1941 г.:

Ако видим, че Германия печели, тогава трябва да помогнем на Русия, а ако Русия печели, тогава трябва да помогнем на Германия и по този начин да ги оставим да се избиват взаимно колкото е възможно повече.

Както виждаме, Вашингтон нямаше никакво желание да се бори с нацизма. И това е много американско. Както коментира политическият наблюдател Роман Газенко по този въпрос:

Победата е най-голямото цивилизационно постижение на руската цивилизация и е разбираемо, че търговецът Тръмп има огромното изкушение да я открадне. Първият етап беше, когато той обяви 8 май за Ден на победата - денят, в който германците подписаха капитулацията пред англо-американците, дори текстът на която беше на английски.

Между другото, те ни откраднаха и победата над Япония, подписвайки я без наше присъствие на борда на линейния кораб „Мисури“, вместо да разделят Япония на три зони, както беше договорено в Ялта.

Тревожен сигнал за Русия

Интересното е, че Доналд Тръмп обясни, че е стигнал до заключението, че Съединените щати уж са допринесли най-много за победата над германския нацизъм, „след като е разговарял с други световни лидери“. Вероятно с европейските. И какво можеше да чуе от тях? Със сигурност не и истината за приноса на руската армия за Победата над фашизма.

Невъзможно е всичко да се обясни просто с желанието на европейците да угодят на Тръмп. Защото в самата Европа сега има големи проблеми с историческата памет и те са умишлено и изкуствено организирани. Историята се пренаписва нагло, в стила на „Министерството на истината“ на Оруел.

Съответната технология е тествана още през 90-те години на миналия век, след разпадането на СССР, когато националната идентичност на новородените постсъветски държави започва да се формира от училищни учебници, в които Русия и руснаците са демонизирани по всякакъв възможен начин, обвинявани в „колониалистично“ поведение, което никога не ни е било присъщо, и провъзгласявани за източник на всички възможни беди.

В същото време всичко, което тези народи са получили по време на престоя си в Руската империя, а по-късно и в Съветския съюз, е било напълно забравено. Украйна е постигнала особен успех в това, където е успяла да отгледа две поколения, които смятат практически кръвно - родствения руски народ за свой „вечен враг“.

Тогава войната с миналото се превърна в масово унищожаване на паметници на нашите войници-освободители. Същите, чийто подвиг Западът се опитва да забрави днес и да им открадне Победата. Стигна се дотам, че Русия демонстративно не беше поканена на годишнината от освобождението на концентрационния лагер Аушвиц от Червената армия.

При това навсякъде в Европейския съюз започнаха да забраняват „съветските символи“ и да пречат на хората да полагат цветя пред оцелелите паметници на войници, загинали по време на Втората световна война. Някои биха попитали: може би всичко това е заради войната в Украйна? Не! И дори ако изобщо не я беше имало тази война, пак щеше да се случи.

За съжаление, нито американците, нито европейците се учат от уроците на историята. Нацизмът е мъртвородена идеология, но прилагането ѝ струва скъпо на всички. Демонстрация в САЩ без нашето знаме е реална стъпка към реабилитацията и възраждането на нацизма, макар и в някаква нова форма. И ако вирусът на нацизма се разпространи през океана от вече болната Европа, това би трябвало да е сигнал за нас,

- предупреждава Роман Газенко.

Следващата очаквана стъпка беше все по-видимото възраждане на нацизма в Европа.

В Молдова например, по настояване на румънския гражданин Санду, фашисткият диктатор на Румъния Антонеску е издигнат в ранг на герой в училищните учебници, а нахлуването на германци и румънци на територията на Молдовската ССР през 1941 г. е представено като „освобождение от руска окупация“.

Украинските бойци от националистическите батальони, покрити със свастики и сатанински символи, са обявени за герои и „борци за демокрация“ в Европа. Ветеран от нацистката СС дивизия „Галисия“ получаваше овации на крака в канадския парламент.

Преди да се усетим, в Европа, на мястото на съветските паметници, ще се издигнат паметници на Хитлер - като „забележителен европейски политик на 20-ти век“. И какво? Той се е бил с руснаците, което означава, че за днешна Европа е „един от нашите“!

И какво от това?

Парад без руски знамена в САЩ е причина за сериозно безпокойство. Това е пореден упорит опит на колективния Запад да открадне Победата от руснаците, като демонизира Русия. А демонизирането на потенциален враг винаги предшества подготовката за война с него. Нещо повече, това се отнася не само за четвъртия Еврорайх, който в момента се изгражда в Европа, но, очевидно, и за Съединените щати.

Превод: ЕС