/Поглед.инфо/ В периода между ноември и януари американските либерали удържаха важна победа. Когато се разбра, че никой няма да предяви реални претенции за масовите фалшификации на изборите, машината на масовите медии започна да потиска всеки намек за симпатия към Тръмп. След това последваха изборите в Джорджия, в чийто ход републиканците загубиха и Сената, а след това последва щурмът на Капитолия (наречен от вестникарите “метеж”) и изгонването на Тръмп и неговите привърженици в социалните медии, което окончателно лиши от глас електората на низвергнатия президент.
В началото на март Тръмп, по време на реч пред консерваторите напомни, че половината страна все още го подкрепя, но това не се стори много интересно на Вашингтон. За тази половин година, останала до междинните избори (и на които рискуват перспективата да загубят една от камарите на Конгреса), демократите, контролиращи Сената, Камарата на представителите и Белия дом имат намерение да легализират всички способи за удържане на властта, включително и тези, които в цялата си светлина бяха демонстрирани през изминалия ноември.
Миналата седмица Камарата на представителите прие т. нар. “Законопроект в името на народа” (именно така с патос и шум). Същността на този проект, ако се вярва на това, което лежи под повърхността, се състои в универсализация на финансовите аспекти на изборите. Това, което оставаше за решаване на щатите, сега се оказва дело на Вашингтон. Провъзгласявайки благата цел да отстранят неравенството между кандидатите, популярни сред обикновените хора и кандидатите, имащи подкрепата на богатите спонсори. За това във Вашингтон се създава касичка от три милиарда долара, от която “независимите” кандидати за всеки пожертван долар ще получава шест. При това всеки, който вложи в кампания повече от 10 хиляди долара, сега е задължен да посочва своето име. Идеята е просто прекрасна - американската политика през последните десетилетия беше наводнена от хора, проникнали във властта заради протекцията на едрия бизнес, вложил пари в избирателната кампания. И такива има, но 2016 година научи желаещите да преобърнат големите си пари в голяма власт, че трябва да действат по-дискретно. Определен пример за такъв тънък подход е “Законопроектът за народа”. Към всичко останало в него се съдържат забрани за редица особено “непокорни” щати сами да определят размерите на своите избирателни окръзи и забраната изобщо да имат собствени системи за регистрация на избирателите - сега всичко ще се решава от някакви “независими експерти” от Вашингтон. Освен това законопроектът задължава всички щати да легализират гласуването по пощата и чрез прикрепени удостоверения по образец на най-либералните щати, където фалшификациите са най-лесни за осъществяване. Но няма отговор на основния въпрос, който законопроектът поражда. Кой ще се разпорежда със заветните милиарди? Напълно е ясно, че ако се появи например в Тексас някой независим кандидат, събиращ най-много пожертвования, но завоювал популярност чрез крайно дясната си риторика и неприемливи за естаблишмънта идеи, то той няма да получи никакви шест долара от Вашингтон за всеки долар пожертвования. Същото се отнася и до хипотетичния кандидат от условен Илинойс със също толкова леви идеи. В опит да не се повтори кошмарът от 2016 година Вашингтон окончателно закри вратите си за хората от встрани - сега наистина независим кандидат не може да води кампания. Големият бизнес е притиснат, той няма да се свързва с радикални, а финансирането от частните лица се сблъсква с препятствия под формата на изискването да се посочи името. В началото на януари всички видяха какво прави ФБР с тези, които са уличени за връзки с радикали, а за радикалите в днешния контекст могат да бъдат нарочени всички.
Това беше доказано на друго място преди дни. Германското ведомство за охрана на Конституцията (няколко пъти се прояви в руските медии в контекста на охраната на семейство Навални) официално разкри, че подозира в десен екстремизъм партия “Алтернатива за Германия”. Според множеството допитвания, подкрепени с резултатите от предишните избори, “АзГ” е третата по популярност партия в страната. Дълги години тази популярност не се разбива нито от постоянните обвинения в нацизъм, нито от потвърждаването на тези обвинения сред някои прекомерно радикални членове на партията. Преди дни, половин година преди изборите “Алтернативата” беше призната за екстремистка. Това беше съвършено нова крачка към избавянето от неудобните десни радикали, достигнали до трета сила. За ролята на основна опозиционна партия, противодействаща на мнозинството от ХДС/ХСС и социалдемократите, активно издигат “Зелените”. Партия, угоена от либерални неправителствени организации и различни фондации, прокарващи прогресивни идеи, вече отлично се справя на най-различно равнище и постоянно излиза със значително по-резки идеи, отколкото “екстремистите” от “АзГ”. Например, наскоро “Зелените” предложиха да се допишат няколко члена в Конституцията, но Федералната агенция по охраната ѝ не демонстрира интерес. Ясно защо - защо да се отвлича с това, когато трябва да се подслушва, да се чете кореспонденция и да се прехваща вътрешна информация. Все пак германските закони позволяват подобно отношение с тези, които са подозирани за екстремизъм. Германските медии, разбира се, приветстват подобна “демокрация” - веднага изплуваха снимки на съпредседателя на партията Тино Хрупала на среща с Лавров от преди няколко месеца и положителни заявления на членовете на партията за отношенията с Русия. Спомниха си и допитването на либертарианско-евроцентристкия (и такива има) фонд “Бертелсман”, според което трета от привържениците на партията са явни десни радикали, а друга трета - скрити. Накратко - гоненията срещу “АзГ” всячески се приветстват, кампанията срещу тях се покрива с нови детайли, а в близко бъдеще трябва очакваме провала на десницата на местните избори и на изборите за Бундестаг.
Преди дни държавният секретар на САЩ Тони Блинкен заяви, че САЩ повече няма да насаждат демокрация от чужбина насила. Ще се види дали ще бъде така, но последните събития може да се тълкуват като желание на Вашингтон да действа по-деликатно. Защо да се кара с “неправилните” демокрации, ако може чрез ограничаване на изборите да ги превърне в “правилни”. Германските “Зелени”, тези представители на американските либерали в самото сърце на Европа трябва да станата първия външен пример как работи новата демокрация по вашингтонски. Много отдавна американските телевизионни комици се подиграваха над изборите в Русия и отсъствието на алтернативи на явно предпочитания вариант. Сега на мнозина от тях, видимо, никак не им е смешно.
Превод: В. Сергеев