/Поглед.инфо/ Федералното бюро по трудова статистика на САЩ публикува месечен доклад за април 2021 г., който е разочароващ и дори шокиращ.
„Икономистите и анализаторите от Уолстрийт прогнозираха невероятно създаване на работни места през април. Реално излезе огромно разочарование, което се превърна в най-грандиозната преоценка на пазара на труда в историята на наблюдението“, пише “Блумбърг”.
През април се прогнозираше създаването на два милиона нови работни места, но са създадени едва 266 хиляди. Ако от януари до март имаше леко засилване на пазара на труда, то през април последва мощен срив.
Анализаторите на “Блумбърг” предполагат, че кризата е свързана с "щедрите обезщетения за осигуряване на помощи за безработица", както и "проблемите с грижите за децата и карантините в училище, предотвратяващи желаещите да се върнат на работа".
Общата заетост през април е била 8,2 милиона под „нивото преди пандемията”. Рекорден спад в заетостта е отбелязан сред чернокожите жени (със 7,7%).
Ако анализаторите от “Блумбърг” някак си обяснят спада в търсенето на пазара на труда, те не очакваха провал с предлагането. От страна на предлагането през април "има голям проблем, чиито точни причини не са ясни”, признава “Блумбърг”.
Много е възможно обаче причината да е заявеното намерение на Байдън да повиши данъците. Според “Уолстрийт Джърнъл” се планира увеличаване на максималната данъчна ставка за домакинствата с доход над 1 милион долара годишно от 37 на 39,6%. Освен това администрацията възнамерява да удвои ограничението на капиталовия доход, от 20% на 39,6%, с очакването, че тези мерки ще донесат на бюджета около 1,5 трилиона долара за десет години. В резултат на това ставката на инвестиционния данък в Съединените щати може да се повиши до максимума за цялата история от въвеждането му през 1913 г., дори надхвърляйки нивото през Втората световна война. Скоростта на неговото нарастване ще бъде най-рязката от 100 години насам”, отбелязва Ройтерс.
На фона на тази новина американският фондов пазар потъна значително. “Стандарт и Пуур” 500 поевтиня с 0,92%, “Дау Джоунс” падна с 0,94, а “Насдак” падна с 0,94%.
„Сред малките предприятия има усещането, че всички планирани данъчни промени могат да имат дългосрочни негативни последици, които да надвишават краткосрочните ползи от икономическия растеж“, пише икономическият редактор на Си-Ен-Би-Си Ерик Розенбаум. Малкият бизнес може да стане жертва, без да има време да стане на крака след „пандемията“. Председателят на Съвета за малък бизнес и предприятия Карън Кериган казва: „Според мен данъчната политика на правителството е най-големият негатив. Малките и средните предприятия искат да работят в стабилна политическа среда. "
Неотдавнашно проучване установи, че 45% от представителите на малкия бизнес казват, че планираното от администрацията на Байдън увеличение на корпоративния данък ще съсипе бизнеса им. Това е разбираемо: всяка голяма корпорация работи със стотици и хиляди малки предприятия и увеличената данъчна тежест ще засегне всички.
Още в първите дни на президентството си Байдън издаде укази, които лишават от работа хиляди петролни работници и металурзи. Той оттегли разрешението за изграждане на тръбопровода „Кийстоун-XL“ и определи 60-дневна почивка във федералния договор за концесия на земя за добив на петрол и газ. Спирането на производството на петрол във федералните земи "може да убие милион работни места", отбелязва онлайн изданието „Брайтбарт“, но милион нови работни места няма да бъдат създадени. И Америка ще загуби своята енергийна независимост.
В отговор на възмущението на металурзите и петролните работници Джен Псаки предложи да спрат да критикуват правителството и да си намерят нова работа.
След мерките насочени срещу петрола, газа и металургията, Байдън прие план за подкрепа за населението от 1,9 трилиона долара, разширяващ социалните помощи. На всеки американец са обещани 1400 долара в допълнение към вече одобрените от Конгреса 600 долара. Размерът на обезщетенията за безработица (от януари до септември) е увеличен от 300 на 400 долара на седмица. Бизнесът беше помолен да плати за това с увеличени данъци.
Днес в Америка има достатъчно свободни работни места (7,4 милиона), но през април само 260 хиляди души са намерили работа. Американецът вече не се стреми да работи. Милиони са свикнали да живеят от социални помощи, които са удължени до септември.
Републиканците разбираха опасността от подобно развитие на ситуацията. Във Флорида губернаторът Рой ДеСантис предлага обезщетения да се дават само на тези безработни, които активно търсят работа. ДеСантис също заяви, че не подкрепя увеличаването на обезщетенията за безработица във Флорида.
Една от основните насоки на икономическата политика на Джо Байдън е да подкрепя така наречената „гиг-икономика“, която предполага безплатна, краткосрочна форма на заетост на свободна практика. Това е една от насоките на разпадането на американския икономически модел и американския начин на живот по пътя към „приобщаващия капитализъм” като част от „Голямото нулиране” на Клаус Шваб. През декември миналата година Владимир Катасонов вече писа: „Клаус Шваб не обича икономическия либерализъм, а „железният ред“ на най-големите корпорации се готви да го замени. В новия свят няма да има малък и среден бизнес, „пандемията“ го изчиства пред очите ни и този процес може да приключи през 2022 г. “
При капитализма "според Шваб" не само работниците, но и представителите на средната класа ще загубят работата си, ще трябва да живеят с т. нар. Безусловен основен доход. Собствеността и властта ще бъдат концентрирани в ръцете на 1% от населението, обслужващо мултинационални корпорации, които ще използват роботи вместо човешки работник. Силите зад Джо Байдън и тези около него превръщат Америка в общество на безработни потребители.