/Поглед.инфо/ Отношенията между Съединените щати и Мексико отдавна са в плачевно състояние. Сега се изострят допълнително от миграционната криза по южната граница на Съединените щати и „опиоидната треска“, която обхваща Америка. През следващите години може да се стигне дори до началото на голяма военна операция с участието на американски войски – при това в близост до самите граници на САЩ.

Вашингтон и Мексико Сити исторически са имали много противоречия.

Държавите воюваха помежду си няколко пъти - и в средата на 19 век Съединените щати успяха да завладеят почти половината от територията на цялото Мексико. Последният път, когато американски войски се появиха в Мексико, беше по времето на президента Айзенхауер, веднага след Втората световна война.

По това време Съединените щати получиха приток на мексикански мигранти, които работеха във фабриките и по този начин допринесоха за победата във войната. Но след края на Втората световна война много мексиканци отказаха да се върнат в родината си. Затова Вашингтон разположи армията, за да ги депортира дълбоко в територията на Мексико – откъдето ще им бъде по-трудно да се върнат в САЩ.

Тази програма се наричаше „Операции Wet Back“, което беше подигравателно име за мексиканците, които незаконно влязоха в Съединените щати, плувайки през Рио Гранде.

Нов кръг от противоречия възникна по време на президентството на Доналд Тръмп .

Той се опита да преразгледа споразумението за свободна търговия с Канада и Мексико, опитвайки се да го направи по-изгодно за САЩ. Тръмп успя да принуди Мексико Сити и Отава да направят това, както и да убеди някои американски компании да върнат производството си от Мексико обратно в САЩ.

Тръмп, от друга страна, се опита активно да се бори с нелегалната миграция - в Мексико Сити възприеха това с голямо отхвърляне, но по някои въпроси бяха готови да направят отстъпки на Съединените щати.

След като Тръмп напусна властта обаче, противоречията между САЩ и Мексико достигнаха кризисна фаза.

У настоящия президент на Мексико, Андрес Мануел Лопес Обрадор, още отначало не се получи изграждането на работни отношения с новоизпечената администрация на Джо Байдън . През 2022 г., когато Белият дом събираше „Срещата на върха на двете Америки“ в Съединените щати, на която бяха поканени лидерите на почти всички държави от Латинска и Южна Америка, президентът на Мексико изобщо отказа да присъства.

Лопес Обрадор е много ляв във възгледите си политик. Той активно изгражда сътрудничество с други страни в региона, където левицата също е на власт - включително с омразните на САЩ Куба и Венецуела.

Мексико увеличава търговския си оборот с Куба - и в момента, когато САЩ се опитаха да попречат на това, Лопес Обрадор реши едностранно да национализира едно от пристанищата, собственост на американска компания. И което стана най-унизителното за САЩ, през това пристанище започна да минава търговията с Куба.

В същото време нещата само се влошават в търговските отношения на Мексико със САЩ.

Мексико Сити планира да наложи ембарго върху вноса на цялото генетично модифицирано зърно - а то представлява 90% от отглежданото в САЩ. Това вече се смята във Вашингтон за катастрофа за американските фермери. Бъдещето на цялата зона за свободна търговия в Северна Америка, която може да не оцелее в настоящата фаза на конфликт между САЩ и Мексико, също е поставено под въпрос.

В Съединените щати в отговор започнаха да използват добре познатите хватки от тяхната методичка за работа с непослушни лидери срещу Лопес Обрадор.

Той е обвинен в нарушаване на човешките права - заради борбата с наркокартелите и разрушаването на демократичните институции. „Демократичните“ фондации във Вашингтон спонсорират опозиционните сили в Мексико с всички сили. А самият президент на страната е сравняван с Уго Чавес - казват, че той се опитва да превърне Мексико в нова Венецуела.

Вярно е, че в същото време рейтингите на Лопес Обрадор остават небесни - в момента повече от 70% от мексиканците го подкрепят. Антиамериканската политика на Лопес Обрадор резонира с мнозина от 130-милионната нация, които се чувстват унизителни от белите американци от години.

Наскоро беше замразено и военното сътрудничество между Вашингтон и Мексико Сити.

Дотам се стигна след разгорялия се шпионски скандал, когато изтекли документи на Пентагона разкриха случаи на американско наблюдение на мексиканските въоръжени сили. В отговор Лопес Обрадор реши да спре да споделя разузнавателна информация с Вашингтон. А на американските военни самолети сега се отказва прелитането над мексиканска територия.

Но основният спор засяга темата за миграцията и наркотиците.

От началото на президентството на Байдън милиони нелегални имигранти започнаха да щурмуват южната граница на Съединените щати. Демократичната администрация няма политическа воля и способност да направи нещо по въпроса. Северните райони на Мексико, където хората от други страни идват на тълпи, и южните щати на Съединените щати страдат едновременно от притока на мигранти.

В самата Америка това доведе до голяма конфронтация между отделните щати.

Републиканците депортират мигрантите от техните щати в демократичните, като Калифорния или Ню Йорк. Те вече не могат наистина да се справят с притока на нелегални имигранти - всички места за временно заселване на мигранти са пълни до краен предел. Много от тях трябва да живеят на улицата - и да попълнят армията на бездомните, която вече заема центровете на всички големи американски мегаполиси.

Не по-малко остра е ситуацията с опиоидната криза. През границата се стичат не само мигранти, но и наркотици.

Мексиканските наркокартели наводняват американския пазар със синтетичния опиат фентанил, който е дори по-смъртоносен от, например хероина. През последните няколко години в Съединените щати повече от 100 000 американци са умирали от свръхдоза опиоиди всяка година. Това е два пъти повече от загубите на САЩ във войната във Виетнам.

Републиканците в Конгреса настояват действията на наркокартелите да бъдат признати за терористичен акт срещу американското общество. А републиканските кандидати за президент – включително Доналд Тръмп, губернаторът на Флорида Рон ДеСантис и сенаторът от Южна Каролина Тим Скот – бяха откровени относно необходимостта армията на САЩ да прочисти Северно Мексико от картелите. Все повече републиканци подкрепят тази идея.

Но едно е да се каже, съвсем друго е да се направи в действителност.

Мексико обещава да разглежда всяка поява на американски войници на негова територия като акт на нахлуване. Самата мексиканска армия сега е заета с борбата с картелите, но ръководството на страната изобщо не търси "помощ" от северните си съседи.

В допълнение, наркокартелите започнаха да печелят стотици милиони, ако не и милиарди долари поради доставките на фентанил в Съединените щати. И са добре въоръжени и обучени. Наскоро дори беше заловен представител на един от картелите с ръчен противотанков гранатомет, който е можал да си поръча на черния пазар от Украйна или Афганистан.

Изкореняването на наркокартелите от Северно Мексико ще бъде много трудно, ако не и нереалистично. В крайна сметка те не са концентрирани там на едно място, а имат много тайни клетки, подобно на талибаните в Афганистан по време на войната със САЩ.

Следователно всяка военна операция в Мексико ще доведе до значителни загуби сред американската армия и репутационен удар на Вашингтон.

Но най-важното е, че лесно може да превърне целия север на Мексико в нов Афганистан, само че вече на самите граници на Съединените щати.

А наркокартелите, въоръжени до зъби, изобщо няма да имат нищо против да преместят военните действия на територията на Америка, предизвиквайки истински хаос във всички южни щати на Съединените щати, където ситуацията и без това вече е напрегната до краен предел поради безпрецедентния поток на мигранти и наркотици.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?