/Поглед.инфо/ Днес, когато коронавирусът убива над 2000 американци всеки ден, политическите опоненти на президента Тръмп го обвиняват за случващото се. Твърди се, че той е унищожил здравеопазването, не е бил в състояние да осигури на населението болнични легла и оборудване, не е оценил навреме опасността от COVID-19.

Всъщност обаче разбиването на американската медицинска система - в нейната масова, предназначена за широките слоеве на населението, започва в края на 90-те години. Доналд Тръмп просто се опитваше да забави този процеси. Например, той започна открита война срещу американската "Биг Фарма". Въпреки това беше почти невъзможно тя да се спечели.

Един от най-големите проблеми в американското здравеопазване от много години е цената на лекарствата. По-скоро постоянният им растеж, дължащ се единствено на алчността на производителите.

През 2015 г. световната преса по всякакъв начин ругаеше Мартин Шкрели. Хитрият фармацевт купи правата върху популярното лекарство за ХИВ и веднага повиши цената на хапчето: вместо 13,5 долара вече струваше 750. Шкрели беше обявен за най-мразения човек на годината, но това не помогна, той никога не намали цената на лекарството.

Всъщност тук нямаше нищо уникално. Всички американски фармацевтични компании през последните години бързо повишават цените на лекарствата, те просто го правят по-хитро, опитвайки се да избегнат скандали. Например, добре известната корпорация Novartis през 2003 г. пусна лекарство срещу рак. Оттогава цената му е скочила 22 пъти. Днес годишният курс на лечение струва 123 хиляди долара за тях.

Фантастичнипечалби получават производителите на орфанни лекарства, предназначени за лечение на редки болести,. Цената за годишен курс там е около половин милион долара.

Само за шест месеца през 2019 г. легендарният Prozac, лекарство за добро настроение, поскъпна 8,8 пъти.

Поскъпването на основните лекарства изглежда особено ужасно. Цената на доза банален инсулин се е утроила от 2009 до 2019 г.- от 90 на 330 долара. Здравната застраховка покрива разходите за инсулин, но близо два милиона диабетици нямат здравна застраховка.

36-годишната Лора Марстън разказа пред репортери на Би Би Си преди година как е останала без застраховка, след като компанията, в която е работила, е затворена. „Изхарчвах $ 2880 на месец, само за да остана жива“, казва тя. Докато си намери работа, на Марстън се е наложило да продаде апартамента си, мебелите, колата си, да похарчи всичките си пенсионни спестявания - и всичко това само за да си купи животоспасяващото лекарство.

Отчаяните хора се опитват да разтегнат ползването на една доза инсулин на няколко дози. Това често е фатално. Ето така 26-годишният Алек Смит почина през 2017 г. - само месец след края на медицинската му застраховка. Смит е работил на пълен работен ден, но все пак не е разполагал с хиляди долари на месец за инсулин.

Високата цена на антибиотиците доведе до факта, че американците започнаха да купуват ветеринарни лекарства. Популярен е например пеницилинът за аквариумни риби. Но какво да се прави, ако „човешки“ флакон със суспензията на популярния антибиотик, създаден още през 50-те години, струва между 2400 и 2800 долара?

Впрочем смешно е, че статистиката като че ли не забелязва рекордния ръст на цените на лекарствата, както не забелязва и рекордното покачване на цените на недвижимите имоти. Официалният темп на инфлация в САЩ все още се движи около един и половина процента, което, разбира се, няма нищо общо с реалността.

Ситуацията с недостъпността на лекарствата в Съединените щати е абсолютно уникална. Въпросът е не само в цената на лекарствата, но и във факта, че местните фармацевтични компании напълно са монополизирали пазара и блокират на американците всякаква законна възможност да закупят необходимите хапчета на разумна цена.

Местният пазар е плътно затворен за евтините вносни лекарства - дженерици. Гражданите могат да внасят малко количество лекарства от чужбина, обаче само ако имат лекарско предписание за него. Невъзможно е да купите лекарство в аптеката без рецепта. Забранено е да се купуват лекарства от чужди интернет сайтове или в социалните мрежи, както и„от ръка“.

Тоест човек без застраховка - а това, както и да се погледне, са четиридесет милиона американци - се разболява и попада в кафкианска ситуация. В аптеката той не може да купи нищо, освен парацетамол.

За да получи какъвто и да е антибиотик, този човек се нуждае от рецепта от лекар. Необходими са много пари обаче, за посещение на лекарския кабинет от пациент без застраховка. А същият този пациент като правило няма пари – ако имаше, той щеше да си направи застраховка.

Въпреки това, застраховката често покрива само част от цената на лекарството. Ето защо една трета от американските пациенти изобщо не се опитват да си купуват предписаните по рецепта лекарства.

Американците дължат кризата с лекарствените средства главно на прословутата невидима ръка на пазара. Тази „ръка“ редовно и старателно изпразва джобовете им без никаква намеса на правителството. Просто няма държавна агенция в страната, която да може да регулира цените на лекарствата.

Единствената федерална агенция, която на теория трябва да контролира производството и търговията с лекарства в САЩ, е Администрацията за контрол на храните и лекарствата(Food and Drug Administration или FDA).

Ала фармацевтичните компании успешно разрешават и проблема със съществуването на FDA: по някакво странно стечение на обстоятелствата, нейни ръководители непрекъснато стават все хора, които през целия си живот са работили в най-големите фармацевтични компании,.

Дори и FDA обаче няма правомощия да контролира цените на лекарствата. Тази година несправедливостта, преобладаваща на пазара, беше толкова очевидна, че се наложи американският конгрес да започне разследване на дейността на фармацевтичните компании,

Разследването обаче се води без особено старание. Американски критици на Big Pharma твърдят, че представителите на индустрията харчат стотици милиони долари годишно, за да подкупват политици, да придвижват своите кандидати и да лобират за своите интереси.

Нещо повече, техните интереси се насърчават, придвижват и отстояват от представители и на двете управляващи в САЩ партии - както на Демократическата, така и на Републиканската.

Само двама политици се опитаха по някакъв начин да се борят с господството на фармацевтичните компании. Това са демократът Бърни Сандърс и републиканецът Доналд Тръмп. И дваматаобаче се оказаха низвергнати от своите съпартийци и официалните институции. Вероятно определени бизнес интереси наистина обвързват политическия истеблишмънт и фармацевтите.

Според слуховете най-малко по един представител на голям фармацевтичен концерн е в борда на директорите на всяка от водещите американски медии. Затова журналистите са принудени да си затварят очите за всички трикове на фармацевтите.

Може би това е само случайност, но през последните години няма сериозни журналистически разследвания и публикации в големи американски издания, посветени на дейността на които да разкриват за „Биг фарма“. И това при условие, че ситуацията вече е достигнала точка на кипене.

Както и да се описват реалностите, в действителност обикновените американци днес са практически лишени от достъп до животоспасяващи лекарства. Президентът Тръмп се опита да разбие тази корумпирана система.

Четирите му, без преувеличение, исторически декретии позволяват на аптеките да купуват относително евтини канадски дженерични лекарства; ограничават цената на инсулина; задължават Medicare да купува лекарствата от производителите на същата цена, на която те продават на развитите страни в чужбина /където все пак има конкурентен пазар/ и накрая се регулират комисионните при търговията с лекарства.

Декретите бяха подписани през юли и предизвикаха „справедливото“ възмущение но фармацевтичните компании. През ноември многобройните изборни измами поставиха Тръмп на ръба на загубата и най-вероятно той ще напусне Белия дом. Затова той обвинява фармацевтичните производители, които са инвестирали много милиони в неговото поражение.

През декември фармацевтичните производители вече заведоха дело срещу президентската администрация заради юлските декрети. При създалата се ситуация най-вероятно е да го спечелят.

Сега, ако Тръмп все пак си отиде, нищо няма да спаси американците - лекарствата в страната най-накрая ще се превърнат в луксозен артикул. Какво остава да кажем за ваксината срещу коронавирус?

Не е изненадващо, че американските власти категорично отхвърлиха предлагания от Русия Sputnik V. Местните фармацевтични компании, които са разработили ваксините си с пари на американски данъкоплатци, сега трябва да принудят същите данъкоплатци да ги платят още веднъж, като купуват „само местните“.

Все още не е известно колко ще струва тази ваксина. Известно е само, че американските власти нямат нито способността, нито желанието да повлияят по някакъв начин на тази цена.

Превод: ЕС