/Поглед.инфо/ Разсекретената, макар и твърде фризирана част от "Доклада за изтезанията", разкрива ужасяващи данни за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършвани от ЦРУ в периода 2001-2009 г.

Безспорно е становището на водещите правници и правозащитници от двете страни на Атлантика, че става дума за грубо погазване на международните конвенции и на самата американска конституция - създаване на тайни затвори, убийства, жестоки изтезания спрямо лица, които са задържани и отвличани без съд и присъда, а само по подозрения в тероризъм. За част от тях впоследствие тези подозрения се оказват неоснователни. Прилаганите "разширени техники на разпит" са всъщност варварски мъчения от епохата на инквизицията и са срамни за една съвременна държава, изградена върху демократичните ценности и уважението към личността.

В доклада на сенатската комисия са посочени данни за системен психологически тормоз и побоища, лишаване от сън или затваряне в ковчези в продължение на дни и седмици, симулация на удавяне, "хранене" чрез вкарване на храната през ануса и редица други изтезания, прилагани от ЦРУ спрямо заподозрени в тероризъм.

"Тази правителствена програма за изтезания, наричана евфимистично "разширени техники за разпит", е изпълнявана със знанието и по указания директно от президента на САЩ и Белия дом, както изрично беше потвърдено от вицепрезидента по това време Дик Чейни.

Самата юридическа обосновка на тази програма - дело на придобилия скандална известност зам.-главен прокурор на САЩ по времето на Буш - предизвика през последните години остри критики сред академичните юридически кръгове в САЩ. Много е важно, че един от основните изводи в "Доклада за изтезанията" е, че прилагането на т.нар. "разширени техники за разпит" не е допринесло по никакъв начин за успешна борба с тероризма и спасяване на живота на невинни хора, както претендира ЦРУ. Изнесените данни и анализът на резултатите от работата на ЦРУ във връзка с жертвите на изтезанията, нанасят унищожителен удар върху онези, които оправдават изтезанията, твърдейки, че подобни методи за разпит са необходими в извънредни ситуации на борба с тероризма от типа "тиктакаща бомба", защото само по този начин могат да бъдат спасени застрашените от извършването на терористичен акт.

С подобни извращения се постига само едно – ескалация на тероризма. Жестокостите водят до засилване на радикализацията на крайните ислямисти, които получават допълнителни аргументи за своите твърдения, че САЩ са олицетворение на злото. Неудържима в политически, правен и морален смисъл е тезата, че защитата на човешките права и националната сигурност на една държава може да бъде ефективна с прилагането на човеконенависти и абсолютно забранени от съвременната демокрация средства. Успехът на дългогодишните усилия на гражданското общество, продемократичните политици и медиите в САЩ, под чиито натиск беше извършено разследването и впоследствие декласифицирано резюме от 500 страници от възлизащия на общо 6000 страници доклад на сенатската комисия, показва на дело жизнеспособността на демократичната система в САЩ. Казусът демонстрира на дело ефективността на взаимния контрол и баланси (check and balances), който е в основата на конституционното устройство на САЩ. В крайна сметка прозрачността и демократичните сили в този случай взеха връх над тайната власт на спецслужбите и политическата злоупотреба с тях.

Остава въпросът за отговорността за извършените престъпления. ООН и водещите международни правозащитни организации Human Rights Watch и Амнести Интернешънъл вече призоваха за наказателно преследване. Още повече, че преследването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството е възведено в задължение на държавите, според действащото международно право. Знае се, че за преследването на подобни престъпления е валидна универсална юрисдикция. С други думи, всяка държава на чиято територия влязат лица, които са заподозрени в изтезания и мъчения, е задължена по Конвенцията на ООН срещу изтезанията, да ги арестува и да започне наказателно преследване. Това важи и за България.

Наказателната отговорност се носи не само от непосредствените извършители, но и от тези, които са разпоредили или одобрили прилагането на изтезания на всички нива на държавната йерархия. ООН призовава САЩ да изправят пред правосъдието виновните лица. Според специалния докладчик на ООН за борбата с тероризма и човешките права Бен Емерсън, САЩ са длъжни по силата на Конвенцията на ООН срещу изтезанията, по която са страна от 1994 г., да започнат наказателно преследване на извършителите и ръководството на ЦРУ и Белия дом, които са оторизирали създаването и прилагането на "разширените техники за разпит".

От своя страна генералният секретар на ООН Бан Ки Мун изрази надежда, че "Докладът за мъченията" е само "начало на един процес", насочен към търсене на отговорност от виновните, защото забраната за мъчения е абсолютна. Същата е позицията и на Върховния комисар на ООН по правата на човека Заид Ал-Хюсеин.

……………………

Борислав Цеков - основател на Института за модерна политика и президент за България на Световната асоциация на юристите.