/Поглед.инфо/ Най-важната и ужасна тайна на Вашингтон е, че той няма стратегия спрямо Русия и Китай – нито срещу всяка от страните поотделно, още по-малко срещу тях заедно. Това, което САЩ декларират и правят - "сдържане на ревизионистите" (тоест Москва и Пекин, които оспориха атлантическия световен ред) - просто не работи. Или по-скоро работи точно обратното, стратегически влошавайки американските глобални позиции и разкривайки слабите места на залязващия хегемон. Затова трябва да се преструва, че всичко е под контрол и нищо неочаквано не се случва от страна на руснаците и китайците.

Същото направи и Джо Байдън, който през уикенда каза, че силата на руско-китайския съюз е „силно преувеличена“: „Вижте, не приемам Китай с лека ръка. Не приемам с лека ръка Русия, но мисля, че много го преувеличаваме."

В подкрепа на думите си Байдън попита: какво вече направи Китай за Русия?

„През последните три месеца чувам, че Китай ще предостави на Русия значителни оръжия. Все още не са го направили, но това не означава, че няма да го направят”, заяви той.

Чудесна манипулация: първо измисли и популяризира темата за „вероятността за предстоящи доставки на китайски оръжия за Русия“, а след това заяви, че след като ги няма, значи това означава нещо (Китай се страхува от американски натиск, Китай се преструва, а не иска наистина да подкрепя Русия и така нататък). И това е въпреки факта, че нито Москва, нито Пекин никога не са казали нищо за планове за доставка на оръжия - но на кого му пука.

Байдън уверява, че ако Китай и Русия наистина създадат коалиция, тогава тя няма да е толкова силна, колкото съюзите, които създават САЩ и Запада. И изобщо: съюзът на Москва и Пекин само ще помогне на Запада да се обедини още повече и да обедини още повече страни около себе си.

Самият Байдън вярва ли на това, което казва? Това не е толкова важно. Проблемът е, че Западът вече няма влиянието в света, което е имал от векове - и с перспективата за по-нататъшен спад на ролята на обединен Запад, според огромното мнозинство наблюдатели в различни части на света

Включително много западни анализатори, които се опитват да насочат американския “Титаник” от опасния курс. Най-известният от реалистите глобалисти (реалисти не в смисъл, че плановете им са осъществими, а в това, че идват от реалността, за разлика от екипа на Байдън) е, разбира се, Хенри Кисинджър.

През изминалата година, въпреки че изостави собственото си мнение за невъзможността Украйна да бъде приета в НАТО, той многократно предупреди да не се залага на смазването и изолирането на Русия. В откъси от разговора си с британския историк Нийл Фъргюсън, публикуван наскоро в “Ел Мундо”, бившият държавен секретар хвали НАТО за това как се е обединил около подкрепата за Украйна („помнейки предишни заплахи от Русия“), но предупреждава: „Въпросът сега ще бъде как да прекратим този конфликт. В крайна сметка ние трябва да намерим място за Украйна и място за Русия, ако не искаме Русия да се превърне в аванпост на Китай в Европа."

Разговорът с Фъргюсън явно се проведе преди посещението на Си Цзинпин в Москва, но оценката на Кисинджър нямаше да се промени. Човек, който е изградил правилното (за Съединените щати) съотношение в триъгълника Москва-Вашингтон-Пекин, разбира се, е неприятно да гледа как се справят наследниците му и иска да вярва, че не всичко е загубено и ситуацията може да се коригира.

В същото време по инерция дори Кисинджър продължава да говори за конфронтацията между САЩ и Китай, а не между САЩ и Китай и Русия. Тоест, той обсъжда по-изгоден вариант за Америка - но той говори за него без никакъв оптимизъм.

Сега той вече е съгласен, че Китай и САЩ вече са противници - доскоро имаше надежди, че са повече конкуренти - но в същото време не подкрепя абсолютно спекулативната и пропагандна теза, че Китай иска да заеме мястото на Съединените щати Заявява: "Не мисля, че Китай мисли за световно господство, но е напълно възможно той да стане толкова могъщ, колкото сме ние. А това не е в наш интерес."

Разбира се, не в интерес на Америка, защото тогава Щатите ще загубят хегемонията си (но това вече се случва). Но за Кисинджър възходът на китайската мощ също е опасен, защото той го разглежда през призмата на една нова студена война – сравнявайки я с миналата, американско-съветската. И я смята за още по-опасна, защото Китай и САЩ „сега имат сравними икономически ресурси, което не беше случаят през първата студена война, а технологиите за унищожение станаха още по-ужасяващи, особено с появата на изкуствения интелект. "

Грешката в анализа на Кисинджър е, че той сравнява новата конфронтация със старата, без да забелязва основната разлика. Тогава всичко започна с конфронтацията само на една държава, СССР, срещу целия западен свят, който всъщност беше целият свят. Да, Москва и социалистическите страни бяха активни както в Африка, така и в Азия, опитвайки се да се наложат в Латинска Америка, но като цяло те представляваха затворена и малка (макар и забележима) част от световната общност.

Сега ситуацията е коренно различна: на мястото на социалистическия лагер ще бъде просто Западът. Да, тежестта и влиянието на Щатите, Европа, англосаксонските отвъдморски страни (Канада, Австралия, Нова Зеландия) и Япония са огромни, но тенденцията на световно развитие е очевидно неблагоприятна за тях. Западът ще остане още дълго първи по тотална власт, но вече първи сред равни (блокове и регионални обединения), а не абсолютен хегемон. Да не говорим за факта, че ще бъде много, много трудно да се запази неговото единство - дори ако говорим за подчинение на Европа на Съединените щати - в средносрочен план.

Още по-лошо, дори Кисинджър, който обикновено не се занимава с вътрешни проблеми, не можа да не посочи, че САЩ сега са „безкрайно по-разделени“, отколкото бяха по време на Виетнамската война: „Националният интерес беше смислен термин, а не предмет на дискусии. Това вече е част от миналото. Сега всяка администрация е изправена пред неумолима враждебност от страна на опозицията."

Но разделените Щати не могат да се споразумеят за това, което е в техния национален интерес, просто защото повечето от елита не виждат бъдещето на Съединените щати като национална държава. Глобалистки настроената част от естаблишмънта заложи на запазването на световното господство на всяка цена, поставяйки на карта, наред с други неща, запазването на единството на собствената си държава.

Както припомни Николай Патрушев в понеделник, „Русия спаси самите САЩ поне два пъти – по време на Войната за независимост и Гражданската война. Но смятам, че този път е неуместно да се помага на Щатите да запазят целостта си“.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?