/Поглед.инфо/ Бележка на редактора: Кийт Ламб е завършил университет в Оксфорд с магистърска степен по съвременни китайски изследвания. Основните му изследователски интереси са международните отношения на Китай и „социализмът с китайски характеристики“. Статията отразява мненията на автора, а не непременно възгледите на CGTN.

След неотдавнашния хаос на Капитолийския хълм, отиващият си президент Доналд Тръмп бе окончателно забранен напредпочитаната от него платформа за социални медии, Twitter. Това стана след като Twitter заяви, че е видял "планове за бъдещи въоръжени протести" на своята платформа.

По ирония на съдбата Тръмп, който е недоверчив към традиционните средства за масова информация, монополизирани от малък елит, през цялото си президентство използваши Twitter, за да говори директно с хората. По този начин той успя да заобиколи силата на медиите, на които не се доверява, и които според него са в услуга на базирания в САЩ транснационален капитал (когото Тръмп нарича глобалисти).

Всъщност растежът на интернет и придружаващите го социални медии традиционно се разглежда като начин за заобикаляне на мощни лични интереси. Забраната на Тръмп за Twitter обаче подчертава, че социалните медии не са неутрално пространство, а пространство, в което монополните интереси също надделяват - дори срещу милиардера и президента на САЩ.

Всъщност традиционните средства за масова информация и новите форми на социални медии работят ръка за ръка. Вземете опита за преврат през 2019 г. срещу президента на Венецуела Николас Мадуро, от Хуан Гуайдо, който, заобиколен от въоръжени мъже в униформи, твърди, че е на военното летище La Carlota в източната част на Каракас

Говорейки в социалните медии, докато едновременно се излъчваше от CNN, Гуайдо, твърдейки, че е заобиколен от хиляди поддръжници, каза, че "днес въоръжените сили са заедно с хората ... Времето е сега".

Всъщност твърдението на Гуайдо, че е бил заобиколен от хиляди поддръжници, е невярно и също така не е бил на военното летище La Carloto. Вместо това той стоеше извън летището на магистрален надлез. CNN, тъй като беше там, също знаеше това, поради което снимаха само близки планове. Истината е, че това беше проактивен опит за стимулиране на народно въстание и беше активно подкрепен от президента Тръмп.

Без съмнение понякога социалните медии могат да бъдат използвани от аутсайдери, за да заобиколят традиционната държавна власт и личните интереси. Тази концепция обаче е до голяма степен саморазпространявана и произтичаща от самите средства за масова информация.

Всъщност рекламирането на социалните медии като неутрална сила на свободата и на свободата на словото, ако се приеме като абсолютно, може да бъде опасно.

Това е така, първо защото това убеждение е невярно. Собствеността върху медиите има последната дума кой да бъде забранен; събирането на данни е централизирано в ръцете на корпорациите, а не на потребителите.

На второ място, това убеждение засилва неточното възприятие, което се изразява в това, че интересите на медийните корпорации, притежаващи социалните медии, са едни и същи като интересите на техните потребители. 

Всъщност основните интереси на една корпорация са запазването на нейните собствени класови интереси, както и стремежът към увеличена печалба, дори ако това става за сметка на социалния прогрес за всички.

Например протестите в Иран през юни 2009 г. са пример, когато социалните медии, в съчетание с традиционните средства за масова информация, заливат с пропаганда западните потребители на Twitter и ги карат да вярват, че Twitter е инструмент, който позволява на иранските протестиращи да се организират и да се борят за либерални свободи.

Въпреки че тези протести през 2009 г. бяха широко наречени от западните медии като „революция в Twitter“, е много съмнително, че Twitter е изиграл някаква значима роля. Това е така, защото първо по това време в Иран имаше само около 8 600 акаунта в Twitter. На второ място, предположението, че масата иранци призовават за либерални свободи от западен тип, е силно съмнително.

„Революцията в Twitter“ беше само пожелателно мислене. То се състоя предимно във въображението на западните потребители на Twitter, а не сред населението на самия Иран.

Статистиката на изследователския център Pew показа, че известният туит за протестите в Иран през 2009 г. е разпространяван от CNN за това как иранските активисти използват Twitter В допълнение, един от най-популярните туитове беше споделянето на уеб страница, която насърчава потребителите да променят цвета на аватара си на зелен, което беше символът на протестното движение.

В съвременната ера кибервойната често се използва както от държавни, така и от недържавни участници. Например по заповед на Обама САЩ използваха софтуера Stuxnet, за да нарушат съоръжението за обогатяване на уран в Натанц в Иран. 

Проасадската сирийска електронна армия хакна акаунта на Асошиейтед прес в Twitter: на 23 април 2013 г. в Twitter беше написано: „Разбиване: Две експлозии в Белия дом и Барак Обама е наранен“. В рамките на три минути след този туит Нюйоркската фондова борса загуби 136 милиарда долара в собствен капитал.

Наред с откровеното хакване, има и други преобладаващи инструменти за нарушаване на социалните медии. Обикновено автоматизирани акаунти, известни като ботове, се използват за игрови алгоритми и за изтласкване на съдържание в емисии. Така може да се заглуши аргументирания истински дебат между хората и да се напълни мрежатас празнотемие. Това от своя страна може да създаде илюзията, че определена гледна точка е популярна и да доведе до формиране на фалшив консенсус. С този ефект на хората се се внушава да подкрепят дадена гледна точка от страх да не противоречат на тълпата.

В документа „Изкуството на измамата: Обучение за онлайн тайни операции“, публикуван от бившия служител на НСА Едуард Сноудън, се разкрива, че САЩ и Великобритания играят много активна роля в използването на социалните медии за техните тайни операции срещу определени цели. Тактиките включват писане на фалшиви блогове, за които се твърди, че са пострадали жертви, изпращане на имейли на членове на семейството, изтичане на информация, разрушаване на бизнес отношения и публикуване на негативна информация във форуми.

Според Фондацията за стратегическа култура, гореспоменатите тактики са били използвани по целия свят за разпалване на протести и правене на „цветни“ революции. По „случайност“ тези събития винаги са в услуга на отварянето на пазари и пространство за транснационалния капитал. 

Очевидно дори ръководителят на най-мощната държава в света също е подчинен на тази сила.

Превод: ЕС