/Поглед.инфо/ Министерството на финансите на САЩ реши да охлади плама на конгресмените и сенаторите, които искат въвеждането на нови санкции срещу Русия. В разширен доклад на американската хазна, представен на специалния комитет на Конгреса, който отговаря за разработката на антируските специални програми, в пряк текст бе казано, че въвеждането на по-категорични санкции срещу Москва е просто противопоказано. Освен това заместник-министърът на финансите Маршал Билингсли състави доклад, настоявайки, че политиката на сдържане на Русия не може да се опира на санкции и че за борбата срещу „руската агресия“ (именно този термин се използва в официални документ на Министерството на финансите) е необходимо да се използват съвсем други методи.

Трябва да им се признае на чиновниците от американското Министерство на финансите: те си вършат работата качествено, въпреки колосалния политически натиск от страна на радикално настроените сенатори и конгресмени, а също антируските „ястреби“ в самата администрация на Доналд Тръмп. Предвид лова на вещиците, който се е разгърнал в Америка, за да се излезе пред конгреса с тезата „по-резки санкции срещу Русия са опасни, безполезни и вредни за самите САЩ“, трябва да си много смел и да поставяш интересите на финансовата стабилност на Щатите над риска да се окажеш в затворите на ФБР по обвинение, че работиш за Кремъл. Министърът на финансите Стивън Мнучин вече излезе с подобни заявления, а сега пред конгресмените се отчете неговият заместник, който бе извикан заради това, че Министерството на финансите не подкрепя законопроектите за засилването на антируските санкции. Показателно е, че заради предотвратяването на въвеждането на новите категорични мерки срещу Русия чиновниците от американското министерство на финансите са готови да рискуват не само собствената си кариера и свобода, но и да дискредитират един от основните митове за Русия, на който се гради информационната и пропагандистката стратегия на американското ръководство.

Американското министерство на финансите твърди, че „руската икономика е голяма и добре интегрирана в глобалната икономика, в международната финансова система и глобалните производствени вериги“. Заради това против нея не трябва да се въвеждат санкции в стила на тези, които са въведени срещу Иран или КНДР. Това е разбираема и логически непротиворечива позиция: американските финансисти показват на американските законодатели, че засилването на санкциите срещу Москва са опасни за световната икономика като цяло и за американската в частност. Проблемът е в това, че тази позиция не може да пасне с основната теза на американската пропаганда за Русия. Например, не се съгласува с твърдението, че Русия е регионална държава с пречупена (още при Обама) до основите си икономика заявлението, че руската икономика е твърде голяма и твърде дълбоко интегрирана към световната, затова и засилването на санкциите ще бъде контрапродуктивно. Съвършено невъзможно е да примириш оценките на Министерството на финансите на САЩ и заявлението на американските русофоби, че Русия е „бензиностанция, правеща се на страна“. Разбира се, че пропагандата няма да се промени, независимо от обстоятелствата, но да вярват повече в нея след тези откровения на американското министерство на финансите ще могат единствено тези, които искат да се измамят самите себе си.

Като илюстрация на тезата за негативните последствия от антируската санкционна политика може да се представи ситуацията с мерките срещу компанията „Русал“. На пръв поглед атаката срещу фирмата е пример за успешно прилагане на санкциите като инструмент за натиск спрямо руския бизнес, но тази оценка би била твърде късогледа интерпретация за случващото се. На практика Щатите получиха няколко негативни последствия от санкциите: рязко се увеличи цената на алуминия на световния пазар и това веднага удари американските потребители. За да се забави по някакъв начин ръстът на цените, американското правителство бе принудено на два пъти да отслаби санкциите, а след това изобщо да разреши на действащите клиенти на „Русал“ и нататък да сключват договори за закупуването на продукцията му. Това е много нагледно доказателство на тезата на американското Министерство на финансите за интеграцията на руската икономика в световната система. Второто важно последствие е, че руските бизнесмени (и това бе вече забелязано от американските финансови медии като „Блумберг“) реагираха на санкциите с масово „изпразване на сметките, прехвърлянето на парите в Русия и избавянето от долара“, което в перспектива силно ще помогне на руската икономика, а следователно санкциите са дали ефект, който е обратен на очакваното.

Показателно е, че като алтернативен метод за борба с „руската агресия“ американските финансисти предполагат, че Прибалтика трябва да бъде наказана. Ако се вгледате в тези предложения от гледна точка на здравия разум, те просто изглеждат на образец на безумието, защото закриването на латвийските или естонските банки, специализиращи се на работа с руските клиенти може да повлияе на външната политика на Москва. Но ако погледнем на тези предложения от гледна точка на доминиращия в САЩ политически дискурс, става разбираемо, макар и много смешно. Американското министерство на финансите изгражда следните логически поредици: за да накаже Русия, е необходимо да накаже руските длъжностни лица и олигарси и ако те причинят осезаеми материални щети, те най-накрая ще спрат да се намесват в американските избори. Като наказание се предлага затварянето пред тях на възможността на извеждат капитал от Русия, а като успешен пример за подобно „наказание“ в горепосочения доклад на Министерството на финансите се предвиждат санкции, насочени към латвийската банка AB.LV. Като цяло се предполага, че американските съюзници ще бъдат битите заради предполагаемата руска намеса.

Възможно е да ги съжаляваме, разбира се, но в този случай трябва да се подкрепи предложението на Министерството на финансите. На първо място, когато съюзниците на САЩ страдат заради действията на самите САЩ - това е добре и е справедливо, и второ, колкото по-ефективното американците прекъсват каналите за изтичане на капитали от Русия, толкова по-добре за руската икономика. В края на краищата, ако накърненото чувство на гордост на американските сенатори и конгресмени изисква някой да пострада заради „руската агресия“, то нека като изкупителни жертви да страдат латвийските, естонските, кипърските и другите европейски банки.

Съдейки по оценките на експертите, които се цитират от американските медии, разгледаните санкционни законопроекти едва ли ще се приложат преди ноември. Може би дотогава специалистите от американското Министерство на финансите все пак ще убедят американските законодатели да не правят глупости. Но, независимо от съдбата на новите санкционни пакети едно нещо става ясно: във Вашингтон разбират, че всякакви последвали санкции ще навредят не толкова на Русия, колкото на Америка.

Превод: В.Сергеев