/Поглед.инфо/ Президентът Тръмп и някои стратези от неговата администрация се опитват да се примирят с Русия, за да засилят натиска срещу Китай, но засега това не работи, пише американският историк Хал Брендс в статия за „Блумберг”. Според него силата на взаимно привличане между Русия и Китай е значително по-мощно от тези сили, които ги разделят. И ако Америка има твърдо намерение да ги раздели, ще ѝ се наложи да плати астрономическа цена, отбелязва се в статията.

По време на своето посещение в Китай през 1971 г. Хенри Кисинджър успява да сложи край не само на разрива между Вашингтон и Пекин, който продължава почти четвърт век, но и прави „извънредно успешен дипломатически ход”, разделяйки основните врагове на Америка: Китай и Съветския съюз. Така самият Кисинджър прави истинско преобръщане в международните отношения, връщайки стратегическото преимущество на Америка. И днес американската администрация отново се замисля да повтори „маньовъра на Кисинджър”, пише професорът по история Хал Брендс в статия за „Блумберг”.

Но този път Тръмп се стреми да „предразположи към себе си” Русия, за да може след това да я настрои срещу „все по-могъщия Китай”, пише в статията. На пръв поглед тази „геополитическа логика” изглежда безупречна, отбелязва авторът: „ Тези страни представляват огромна опасност за американското влияние и за стабилността на водената от САЩ международна система. Те паралелно провеждат кампании по създаването на собствени сфери на влияние, отслабват американските алианси и партньорства, а също така демонстрират своята сила на световната арена”. Но в реалността, според него, „маньовърът на Кисинджър” ще може да се повтори едва когато ситуацията на световната арена „се подобри съществено, но едновременно и съществено се влоши”.

Трябва да се помни, че в миналото Русия и Китай значително по-често си съперничат помежду си, отколкото си сътрудничат и водят помежду си „както студени, така и горещи война”, затова и те рано или късно отново ще започнат да спорят, пояснява Брендс: „Те и днес остават съперници, водят борба за влияние в Централна Азия и в други региони. Историческият опит сочи, че тези огромни, амбициозни страни с обща граница от хиляди километри след време ще се изправят една срещу друга. И те знаят това”. В същото време на Америка, според него, няма да ѝ попречи още сега да намали броя на своите „врагове” на световната сцена, защото тя „много бърз се приближава до стратегически банкрут”, когато ще се окаже извън състояние да изпълнява поетите върху себе си глобални задължения.

Ако Вашингтон успее да постигне ново „разведряване на напрежението” в отношенията с Русия, той ще намали военното бреме в Източна Европа, където американският отбранителен потенциал изпитва огромно напрежение, пише в статията. Затова „умната администрация”, както смята историкът, трябва сега с всички сили да избягва едновременната конфронтация с Русия и Китай, а възможно даже да се стреми към създаването на стратегическо партньорство с Москва, за да отслаби по-сериозна и дълговременна заплаха от страна на Пекин.

Всъщност именно това преди дълги години правят Кисинджър и Нисксън, просто тогава на Русия и на Китай се дават пряко противоположни роли, напомня Брендс: „Наблюдавайки явната враждебност и усилващото се противостоене между Китай и СССР администрацията на Никсън започва да развива отношения с по-слабата страна – Пекин, за да създаде противотежест на по-силната страна- Москва. През 70-те и 80-те години американското ръководство постепенно превръща тези отношения в неофициален съюз, целящ сдържането и отслабването на съветското влияние. „Ние можем да работим съвместно, за да можем с общи сили да се справим с кучия син”, казва Мао през 1973 г. на Кисинджър и САЩ именно така и постъпват, постепенно разширявайки своето сътрудничество с Китай в дипломатическата, икономическата, разузнавателната и дори във военната сфера, пише в статията.

Стратегическите изгоди от този обрат се оказват колосални, подчертава се в статията. В СССР фактът, че САЩ създават „нова стратегическа подредба на силите в международната политика в Азия и вв света като цяло”, предизвиква силно безпокойство. „Триъгълната дипломация на Кисинджър поставя СССР пред трудна дилема, защото му се налага са противостои с „две мощни, встъпили в сговор противници и това в голяма степен способства на „последвалата победа на Запада” в Студената война, смята Брендс.

Според него именно тази аналогия имат предвид стратезите в администрацията на Тръмп, които искат „примирие с Русия” и виждат в това средство да се засили натиска спрямо Китай. Но всъщност тази аналогия засега не действа, защото силата на „взаимното привличане” между Русия и Китай е значително по-мощна от тези сили, които ги разделят, подчертава се в статията. Ако в края на 60-те години СССР и КНР яростно съперничат за „лидерството в комунистическия свят”, което едва не ги довежда до границата на ядрената война, то днес Москва и Пекин си сътрудничат прекрасно и активно, отбелязва авторът. Те се занимават със съвместна разработка на военна техника, провеждат общи военни учения в „горещите точки от Южнокитайско море до Балтика”, с общи сили прокарват „авторитарните норми на глобалното управление” (в частност идеята за „суверенитет в интернет”) а също така (укрепват самовластието” в различни страни от Казахстан до Венецуела, пише Брендс.

Както смята американският историк, настоящето сътрудничество между Русия и Китай се подкрепя от техния стремеж да „разбият международния ред начело със САЩ”, който им пречи да увеличат собственото си влияние и престиж, а също защото управляващите в тези страни „автократични режими” виждат сериозна идеологическа заплаха за своето съществуване от страна на американската „демократическа свръхдържава”. Още през 90-те години руското и китайското ръководство водят преговори за официално формиране на „стратегическо партньорство” в противовес на „американското превъзходство” и изглежда, че днес това партньорство вече действа, пише в статията.
Но всяка дипломация е „изкуството да се търсят благоприятни възможности в трудна ситуация” и Америка все още е в състояние да „строши тази ос на самовластието”, провеждайки по-малко враждебна политика по отношение на Путин, смята авторът. Макар и за това, че заради това на Вашингтон ще му се наложи да плати „астрономическа цена”. В крайна сметка Китай представлява значително по-сериозно заплаха за американските интереси, защото притежава огромен икономически и военен потенциал. Но ако се говори за краткосрочна перспектива, то Владимир Путин доказа, че той „е по-опасен и разрушителен играч”, затова и на американците ще им се наложи да се съгласят на много отстъпки, за да го убедят „да прекрати настъплението срещу отслабения Запад” и да започне да проявява враждебност по отношение на своя китайски партньор на Изток.

И това няма да бъде размяна на „Украйна за Сирия”, на която дават своето предпочитание някои чиновници от администрацията на Тръмп (разбиращи, че Вашингтон ще отмени антируските санкции, а Москва ще окаже съдействие в Сирия в рамките на борбата срещу тероризма) з навярно ще е нужен значително по-обширен пакет от отстъпки, компромиси и договорености, предупреждава Брендс. В частност става дума за демонтажа на „силите и средствата за противодействие на руската агресия”, които НАТО сега разполага в Източна Европа и в Прибалтика. Но подобни отстъпки още повече ще отслабят структурата на американските съюзи, които и без това не могат да се оправят от „нанесените от Тръмп удари” по време на срещата на Г-7 в Канада и на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел, отбелязва се в статията: „Напълно може да се окаже, че заради спасението на международната система Америка ще трябва да разруши някои нейни елементи”.

Това не означава, че на Америка никога няма да се появят възможности да включи Русия в състава на „антикитайската коалиция”, прогнозира американският историк: „Но, за да се направи това ще са необходими сериозни изменения както към по-добро, така и към по-лошо”. От една страна заплахата, която Русия усеща от страна на Китай, трябва да се засили значително, защото влиянието и агресивността на Пекин растат, а дългосрочният геополитически потенциал на Русия продължава да отслабва – може би заради това, че китайският експансионизъм започва да създава съществена заплаха за интересите на сигурността на Москва в Централна Азия и в Сибир. От друга страна Путин или неговите наследници трябва да бъдат убедени, че Русия се нуждае от подобряване на отношенията със Запада и че за конфронтацията със САЩ и техните европейски съюзници Москва „ще трябва да плати твърде висока цена” и затова ще ѝ е необходимо да заеме по-умерена позиция.

„За да може Москва да се присъедини към Запада по въпроса за сдържането на Китай, тя за начало трябва да достигне до извода, че във взаимодействието с Пекин няма да успее да удържи върха над Запада. В случай, ако тези условия бъдат изпълнени, Америка ще се нуждае от „нов Кисинджър”, успешен в изкуството на „триъгълната дипломация”. Докато не се появи, опитът за противостоене на Китай за сметка на подкупа на Русия напълно може да се окаже скъпоструваща грешка”, заключва Брендс.

Превод: Поглед.инфо