/Поглед.инфо/ Русия не е изостанала страна, която се влачи някъде зад Запада, надявайки се в отсъствието на алтернатива да се присъедини най-накрая към него, уверен е американският историк Тимоти Снайдер. В интервю за Gazeta Wyborcza той обясни, че Владимир Путин, разбирайки, че Русия не може да бъде нито член, нито близък съюзник на ЕС, реши, че трябва да изнася хаос в Европа, така че да стане „по-руска“.

„Що се отнася до Русия, ние правим две грешки. Първата е убеждението, че тя е авторитарна. Не мисля така. Втората е сигурността, че Русия вече няма значение - има само един път към по-светло бъдеще, Москва се влачи някъде отзад, но накрая ще се присъедини към нас, защото Москва няма алтернатива. И изведнъж се оказа, че Русия е намерила алтернатива. Благодарение на опита си от 90-те години руснаците успяха да разберат по-бързо от нас, че "политиката на неизбежността" няма смисъл", казва американският историк Тимоти Снайдер в интервю за Gazeta Wyborcza.

„Руските водачи сметнаха, че е в техен интерес да гарантират техните граждани да не мислят за бъдещето. Никой не знае какво ще се случи след Путин, дори не може да се говори за това. Поради олигарсите и огромното икономическо неравенство е много трудно да се постигне нормален социален растеж. Значи е необходимо съвременността да се запълни с емоционален спектакъл, да се даде на руснаците чувството, че всичко се случва тук и сега”, уверява американският професор.

Действителността е субективна, фактите не съществуват, истината е спорен въпрос - по този начин руснаците се самоопределят като невинни жертви. Всички руски проблеми са „това е вина на онези от Запада”, продължава Снайдер. „Руснаците бяха първите, които достигнаха тази точка и изнасят този стил на мислене. Става дума не само за идеологията в съвременното й разбиране, но и за убеждението, че няма ценности, които трябва да бъдат защитени. Няма обективна истина, има само това, което чувстваш сега. Няма факти, има емоции и предразсъдъци и само те имат значение. Руснаците им е необходимо Западът, включително Полша, да не вярва в нищо - техните граждани да не вярват в собствените си институции и в правната система, да не вярват в медиите, да не вярват в демокрацията. Така Западът ще се доближи до Русия, обяснява историкът. - Това е износ на цинизъм, безразличие, пълно поглъщане от самия себе си. Антиполитика на най-високо ниво."

За да има нормална демократична политика, е необходимо да имаме нещо общо помежду си: да си сътрудничим, да приемем съществуването на някои нереалистични мечти и да вярваме в смисъла на своите институции. „Можем да се съгласим, че те не са идеални, но трябва да споделяме убеждението, че в тяхното съществуване има някакъв смисъл. И на Русия й е необходимо всичко това да бъде оспорвано”, смята професорът.

В беседата за Gazeta Wyborcza, американският историк заявява, че Русия е не само неудачна имитация на Запада. Руснаците имат своя собствена идеология и дори да изглежда абсурдна или гротескна на Запада, тя има действена сила. „Анексирайки Крим*, Москва въплъти в живота убеждението, че Русия и Украйна, поне в цивилизационно отношение, са по същество една страна“, обяснява Снайдер.

Путинският механизъм се основава на оспорването на историята. Няма минало: лидерът просто веднъж пристига на бял кон. Няма бъдеще: не може дори да си мислиш, че той някога ще умре. Нарушавайки правилата на историята, Путин създава фикция, в която истинските задачи изглеждат наистина неизпълними - именно изграждането на държава без реформиране на икономиката и правната система, както и без сериозна конфронтация със съществуващата геополитическа ситуация, продължава той.

„Ако искаш да имаш силна държава, тогава трябва да я изградиш, а не просто да говориш за това. Ако искаш да бъде държава, тогава трябва да разбираш геополитическата ситуация, а не да правиш провокации там, където е най-лесно, т.е. в Европа и в щатите, трябва да мислиш за отношенията с истинския съперник, който за Русия е Китай - разсъждава професорът. „Днешна Русия на пръв поглед импонира, но от историческа гледна точка може да се види, че краят й идва. Но както е казал Сталин: "Няма човек - няма проблем." "Няма бъдеще - няма проблем."

Няма историческо минало, факти, последователност. Има цикли, които свързват днешна Русия с определени моменти в историята: ту с руската държава от 18-ти век, ту с Втората световна война, ту с Киевската Рус преди хиляда години. В политиката на вечността именно тя решава за какво става дума в миналото. Няма други хора, няма други езици, няма други перспективи, подчертава историкът.

„Да вземем политиката на Русия по отношение на Европа. До 2009 г. Европа беше позитивна концепция - и внезапно настъпи обрат: Европа е зло. Украйна до 2014 г. беше по-малкият брат - и след това се превърна в фашистка страна”, отбелязва професорът. "Ако няма историческа приемственост, можете в един момент да промените перспективата", добавя той.

В беседата с Gazeta Wyborcza историкът отбелязва, че за Русия 2012 г. беше особено преломна, първо, защото Владимир Путин се върна на власт като президент. На второ място, този път той е „оборудван” с идеология, която той сам достатъчно ясно представи. Трето, тази идеология изисква Русия да се измисли отново - вече да не бъде държава, която иска да съжителства с другите европейски държави, а с нещо повече – с цивилизация, с идея. Две години преди нападението срещу Украйна Путин обяви, че трябва да мисли не за границите, а за културата. И тази култура - постсъветската - е обща за всички държави от бившия СССР и именно руснаците определят размера на тази общност.

„Путин ясно определи всичко именно през 2012 година. Той осъзна, че Русия в сегашната си форма - олигархия, базирана на запасите от газ - не може да бъде нито член, нито близък съюзник на ЕС. А реални алтернативи в това геополитическо пространство са интеграцията или империята. Путин избра империята. Той сам каза това, но ние не обръщахме внимание, защото си мислехме, че Русия е изостанала страна“ - съжалява историкът.

При удобен случай Путин обяви необходимостта от унищожаване на Европейския съюз, също с достатъчно непосредствен и открит текст. В това има определена логика: ако Русия не може да бъде европейска, тогава Европа трябва да бъде руска. Ако интеграцията не е цел на Русия, интеграцията като такава трябва да престане да съществува. Ако Русия не може да се промени като правова държава, ако не може да бъде демократична страна, то Кремъл не може да позволи на Испания, Франция или Полша да бъдат демократични и правови държави. Та нали самият Путин казва, че Русия не може да бъде реформирана, не се получи, тя е такава, каквато е. И ако е такава, каквато е, тогава е необходимо да се изтрие от въображението на руснаците всяка мисъл за това, че може да бъде по-друг начин, подчертава професорът.

ЕС се появява в ролята на алтернатива, дори повече от Америка, защото показва, че не толкова далечните страни могат да бъдат различни, за разлика от Русия. Политиците възможно там също лъжат - но не до такава степен; има корупция - но не толкова повсеместно. Затова трябва Западът да заприлича на Русия, така че самите руснаци да не мислят, че тя може да бъде по друг начин, обяснява Снайдер.

Ключова е Украйна - ако успее, тогава руснаците ще попитат: защо е невъзможно у нас, щом Украйна се превърна в европейска страна? Това ще бъде проблем за днешните водачи. Тук говорим главно за психологията. Та нали това, което Русия днес прави, влияе на западното общество. Нападението на Украйна е само началото на голямото сражение: за психологията на Запада. И тази борба все още продължава. „Не става въпрос за това, че Русия физически ще вземе нещо от нас, но ни отнема увереността в себе си, доверието един към друг и към институциите и убеждението, че може да бъде по-добре. Ако изпаднем в цинизъм, то демокрацията и върховенството на закона няма да издържат”, резюмира в беседата с Gazeta Wyborcza американският историк Тимоти Снайдер.

* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдума на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/

Превод:  М.Желязкова