/Поглед.инфо/ Макар и санкциите да са ефективен способ за постигане на политически цели, тяхната полза ще бъде минимална, ако не съблюдаваме три важни момента, предупреждава американският политолог Дейвид Кортрайт. На първо място санкциите няма да бъдат ефективни, ако към тях не се присъединят съюзниците на Щатите. На второ място в санкциите не трябва да има изключения. И на трето място санкциите трябва да се съчетават с дипломация. При отсъствието на всичките три елемента всякакви подобни мерки срещу Русия и Иран няма да проработят, смята политологът.

Днес санкциите като инструмент на външната политика на САЩ се използват широко, отбелязва американският политолог Дейвид Кортрайт в своя статия за The Conversation.

Членовете на конгреса се изказват за нови, по-строги санкции срещу Русия за намесата на изборите. Както заяви Белият дом, санкциите срещу Северна Корея ще останат в сила, докато Пхенян не постигне прогрес в областта на ядреното разоръжаване. След излизането от иранската сделка администрацията на Тръмп въведе, както се изрази държавният секретар на САЩ Майк Помпео, „най-силните санкции в историята”, надявайки да изтъргува от Иран по-добра сделка по оръжието и да повлияе на политиката на страната в региона. И дори срещу Турция, съюзника по НАТО скоро могат да бъдат въведени санкции заради ареста на някои граждани на САЩ и сътрудници на дипломатическите мисии.

„Политиците твърдят, че санкциите са ефективен способ за постигане на политически цели, но така ли е? Ще донесат ли полза новите мерки срещу Москва и Терехан”, пише Кортрайт.

Според политолога, изследванията, проведени от него и от неговите колеги показват, че санкциите понякога могат да бъдат ефективни. Но има три ключови елементи: съюзниците, готовността да се приведат на практика и желанието да се водят преговори. При отсъствието на всички тези три елемента санкциите срещу Русия и Иран няма да проработят, смята политологът.

Съюзниците, подкрепящи санкциите са първият важен момент. Едностранните санкции рядко носят полза. Въпреки че Евросъюзът въведе санкции срещу Русия за нейните действия в Украйна, новите мерки, които са предложени в Конгреса ще са едностранни.

В условията на все по-голяма глобализация едностранните санкции се сблъскват с все по-големи препятствия. Във важно изследване, публикувано през 90-те години от Института са световна икономика Петерсън, пише, че едностранните санкции на САЩ водят до политическите си цели едва в 13% от случаите.

Едностранните санкции работят в тези редки случаи, когато страните, попаднали под тях имат търговски отношения със САЩ, което не може да се каже за Русия или за Иран.

Русия се намира в края на списъка на търговските партньори на САЩ, а Иран на практика няма икономически или търговски отношения със САЩ. Нито Русия, нито Иран зависят от търговията със САЩ и едва ли ще успеят да се подчинят на американския икономически натиск.

Втори необходим фактор е готовността и способността да се съблюдават приетите санкции, твърди американският политолог.

Възможността за загуба на два милиона барела ирански петрол дневно вече разтърси световните пазари. За да успокои инвеститорите, Държавният департамент на САЩ в началото на юли обяви, че Вашингтон ще позволи на такива страни като Китай, Индия и Турция да намалят вноса на ирански петрол „на индивидуална основа”. Държавният департамент също даде да се разбере, че САЩ ще позволят на някои държави да поддържат вноса, което ще ограничи последствията от санкциите.

С други думи стремежът да се смекчи въздействието на новите санкции на глобалните финансови пазари „може да превиши” целите на въвеждането им, отбелязва политологът.

Неудовлетворително съблюдаване на санкциите се наблюдава от страна на ООН срещу Северна Корея. След срещата между Доналд Тръмп и Ким Чен-ун и заявленията на президента на САЩ, че Пхенян повече няма да представлява ядрена заплаха, Китай и Русия не проявиха желание да продължават с прилагането на санкции. Наскоро в Съвета за сигурност на ООН те блокираха опитите Северна Корея да се обвини в контрабанда на петрол.

Ако САЩ и основните им съюзници не могат или не искат да носят последствия от употребата на санкции, тяхната ефективност ще се снижи, твърди Дейвид Кортрайт.

И накрая, третият важен фактор е „съчетанието на санкциите и дипломатическите преговори”.

Според политолога, изследванията, проведени от него съвместно с Джордж Лопес, почете професор в областта на изучаването на проблемите на мира, показват, че санкциите работят най-добре при водене на преговори, в които въведените принудителни мерки се съчетават със стремеж те да се съблюдават.

Предложението за сваляне на санкциите може да бъде „ефективен коз”, необходим, за да се уговори страната, попаднала под санкции да поиска компромис и така да промени политиката си.

Санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия за нейните действия в Украйна могат да доведат до дългосрочни последствия, но новите мерки, обсъждани в конгреса, „едва ли ще окажат сериозно влияние”.

Политиците могат да се изказват рязко за санкциите, но ако мерките са едностранни ползата от тях ще бъде минимална. Санкциите работят най-добре, когато са част от многостранни политически усилия.

Администрацията на Тръмп може да смята, че е способна да действа сама във външната политика, но по санкциите, както и по въпросите за неразпространение на оръжие за масово поразяване и други теми, многостранното сътрудничество често е „ключ към успеха”, смята американския политолог Дейвид Кортрайт.

Превод: Поглед.инфо