/Поглед.инфо/ Пекин помага за преодоляването на вековния разрив между сунити и шиити

Хегемонията на САЩ или, както те предпочитат да казват, лидерството, в много части на света се основаваше на древната и проста, но все още ефективна формула „разделяй и владей“, наследена от американците от Британската империя. Морета от кръв, милиони смъртни случаи след Втората световна война са в основата му.

Стратегията на Китай, която, колкото и скромна да изглежда, е на път да стане следващият световен лидер, се основава на противоположни принципи. Това са не по-малко древни конфуциански норми за „добродетелно управление“ и стриктно спазване на законите. Коя от двете стратегии – на "меча" или на "маслинената клонка" е по-симпатична на народите по света, става все по-ясно.

Някак си, незабелязано от мнозина, Китай първа „зачисти изпод носа“ на Съединените щати Латинска Америка. Там той е не само първият икономически партньор на всички страни на континента, но се превръща и във все по-изявена политическа сила. Настоящият „ляв завой“ в Латинска Америка вече не се основава на мотивите на КПСС, а на модела на успеха на ККП в изграждането на развито общество.

След това „превзе“ Африка, където доминира по абсолютно всички показатели за икономическо присъствие, а напоследък „заби“, може би не последния, но много осезаем пирон в ковчега на дългогодишната американска доминация в Близкия изток. И тук Китай първо проби сред най-големите търговски партньори в региона (над 300 милиарда долара през 2022 г.), а сега подкрепя тези резултати с важни политически инициативи.

Споразумението, постигнато на 10 март с китайско посредничество и то не някъде другаде, а именно в Пекин, за нормализиране на отношенията между Саудитска Арабия и Иран, а оттам и между шиитите и сунитите в региона, е всъщност геополитическа революция.

Сериозни издания като The Hill нарекоха новината "зашеметяваща". Ролята на Китай в улесняването на сделката, по мнението на Вашингтонския институт за близкоизточни изследвания, предизвика вълни на ужас в американската столица, което накара някои да заявят, че е започнала „нова ера на геополитиката“ и да твърдят, че споразумението надхвърля „всичко което Съединените щати успяха да постигнат в региона откакто Байдън дойде на власт“.

В същото време, за разлика от либералните катаклизми, въведени от САЩ преди повече от десетилетие, и хаоса в региона под формата на прословутата „арабска пролет“, новата революция, извършвана от китайците, е мирна и консолидираща. Особено важно е да се нивелират последиците от дългогодишното шиитско-сунитско разделение в мюсюлманския свят, върху което са паразитирали поколения колонизатори, включително и последното от Америка.

Смешно е, например, да чуеш как американците, които с всички сили провокират регионалните конфликти, обвиняват китайците в „агресивно проникване“ в Близкия изток, докато последните просто доста ефективно потушават тези конфликти.

Байдън заяви, че САЩ никога няма да напуснат Близкия изток и да оставят „вакуум“, който Русия или Китай ще запълнят. Кой друг, освен американците, според него ще може да гарантира мира и сигурността в региона? Но всичко се оказа точно обратното, пише Al Jazeera .

Докато американците продължаваха да сеят семена на раздора, плашейки страните от Персийския залив с непрекъснато нарастващата предполагаема заплаха от Иран и налагайки им все по-скъпи оръжейни системи, Китай протягаше маслинова клонка към всички. "Пекин направи това, което Вашингтон не можа - помири Техеран и Рияд" .

Американците, като развалена грамофонна плоча, продължават да говорят, че са готови да защитят всички от Иран, без да забелязват, че вече никой не се нуждае от това и в региона се появи нова реалност, в която те не се вписват.

Кой път предпочитат жителите на региона ясно показаха саудитските управляващи, приемайки в страната през втората половина на 2022 г. първо президента на Съединените щати, а след това и президента на Китай. Всички видяха подчертано високото уважение към Си Дзинпин и изтънчената източна гавра с Байдън.

Американските експерти се опитват да уверяват себе си и останалите, че подписаното саудитско-иранско споразумение за помирение и установяване на дипломатически отношения тепърва ще трябва да доказва своята жизнеспособност.

Но вече е ясно, че не става въпрос за епизод, а за голяма промяна във вътрешнорегионалните отношения. Понастоящем в целия Близък изток текат обширни процеси на помирение, произтичащи от това споразумение. Министри и емисари от бивши воюващи страни се срещат навсякъде и се съгласяват да се откажат от конфронтацията.

Беше обявен край на войната в Йемен, признаване на Сирия от почти целия арабски свят, нормализиране на отношенията между шиитите и сунитите в Ирак и др. Висшите служители на службите за сигурност на Иран и Ирак подписаха Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността от 19 март между Техеран и Багдад в присъствието на иракския министър - председател Мохамед Шиа ал-Судани.

Под егидата на Китай е планирано по-късно тази година да се проведе по-широка среща на върха между Иран и Съвета за сътрудничество на шестте държави от Персийския залив, за да се създаде регионална система за сигурност "без присъствието на извънрегионални сили" ( четете: Съединените щати).

Водещото американско външнополитическо издание Foreign Affairs смята , че погрешната преценка на регионалната политика на Белия дом се е състояла в това, че той я е съсредоточил главно върху проблема за помиряването на най-близкия си съюзник Израел със съседите му по „Авраамовите споразумения“.

Вашингтон предпочете да поддържа враждата между останалите страни от Близкия изток, за да може да им предлага защита една от друга. Някои американски политолози наричат това "стратегията на Кръстника". Китай погледна по-широко на ситуацията и спечели.

The Washington Post цитира Х. Кисинджър, който смята, че сделката между Техеран и Рияд в Пекин представлява „значителна промяна в стратегическата ситуация в Близкия изток“. И със сигурност ще усложни ситуацията за Израел, който оттук нататък „ще трябва да се съобразява с интересите на Китай“. Той каза още, че споразумението е важна стъпка за Пекин в усилията му да повлияе на формирането на нов световен ред.

Американците се опитват да се утешат с факта, че Китай, от друга страна, няма да може да се конкурира военно с тях в региона още дълго време. Правейки това, те обаче пренебрегват два фактора.

Първо, самата необходимост от тяхното силно присъствие в Близкия изток, скрепено с междудържавни споразумения, ще отпадне с „умиротворяването“ на региона. Местните елити вече виждат и с времето ще се убедят още повече, че именно присъствието на американската армия е основният източник на регионално напрежение. От тяхна страна е лесно да се предвидят искания за ревизия на съответните договори.

Ще бъде трудно да ги пренебрегнем и поради втория фактор - активното съдействие на Русия за мирния план на Китай за Близкия изток, което беше потвърдено по време на неотдавнашното посещение на Си Дзинпин в Москва . Русия в никакъв случай не е младши партньор за действията на Пекин в региона, а важен съюзник.

Гладките и внимателно изградени от Русия отношения с всички страни от Близкия изток, включително Иран и КСА, близостта до района на нейния военен потенциал имат значителна тежест в това стратегическо уравнение. Освен това Москва и Пекин са единни в основното - проблемите на Близкия изток могат да бъдат решени само чрез помирение и консолидация, а не разделение и хаос.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?