/Поглед.инфо/ Точно преди 60 години израелски съд осъжда на смърт един от главните организатори на Холокоста Адолф Айхман. Операцията на МОССАД за залавянето му става легендарна. Много по-малко известно е, че Айхман е бил покрит от ЦРУ и че беглецът-нацист е бил открит благодарение на инцидент, който е можел да нанесе изключително болезнен удар на цялото израелско разузнаване.

Преди почти 80 години, на 20 януари 1942 г., в берлинския квартал “Ванзее” се провежда конференция в атмосфера на строга секретност. Тя е председателствана от началника на Главното управление на имперската сигурност Райнхард Хайдрих, една от най-опасните фигури на Третия Райх.

Именно той поставя задачата на събралите се представители на „центровете на властта“ на нацизма от МВР до Партийната централа на НСДАП: да се насърчи „окончателното решение на еврейския въпрос“. Тоест унищожаването на евреите във всички земи, контролирани от Германия, което за онези, които не са били посветени в заговора, е трябвало да се нарече „преселване“.

От 15-те участници на тази среща в Русия най-известен е шефът на тайната полиция (Гестапо) Хайнрих Мюлер - един от героите на сериала "17 мига от пролетта". Протоколът от срещата е воден от него и подчинения на Хайдрих, най-младшия по статут от всички присъстващи – шефът на т.нар. Еврейски отдел на Гестапо Адолф Айхман. Заедно с ръководителя на СС Хайнрих Химлер и Хайдрих, който е убит през същата година по време на чешко-британската специална операция "Антропоид", той може да се нарече главен организатор на "окончателното решение". Един вид режисьор-продукция на проекта Холокост.

След войната Айхман успява да се укрие в Аржентина. Той става най-издирваният нацистки престъпник, чието залавяне е въпрос на чест за младата държава Израел.

Ако не беше една интрига на германските специални служби, нямаше да се налага да издирват Айхман. Службата за външно разузнаване на Западна Германия, а по-късно и ЦРУ, знаят за местонахождението и новата самоличност на Айхман, но скриват тази информация в интерес на Ханс Глобке, ръководител на секретариата на федералния канцлер на Федерална република Германия Конрад Аденауер. Арестуваният Айхман може да свидетелства срещу Глобке като второстепенна, но все пак значима фигура на нацисткия антисемитизъм - официален коментатор на расовите закони.

Впоследствие разузнавателните служби на ФРГ успяват да откраднат част от документите по делото срещу Айхман точно по време на процеса над него.

Отвличането на „ръководителя на еврейския отдел“ и предаването му в Израел за съдебен процес се смята за брилянтно организирана операция – еталон за световните разузнавателни служби и повод за гордост за израелската разузнавателна служба МОССАД. Но Айхман е възможно да се разкрие само благодарение на случайността - това, което обикновено се нарича "човешки фактор".

Около десет години преди Айхман германският евреин Лотар Херман се установява в Аржентина. Той има „късмет“ да влезе в концентрационния лагер Дахау още през 1935 г. – по подозрение в шпионаж, а не като евреин, и да го напусне поради липса на доказателства от страна на прокуратурата. Херман е женен за германка, а преди конференцията във Ванзее, такива хора не са считани за пълни евреи (по-късно това е преразгледано), следователно той успява да напусне страната навреме, но брат му, племенникът и други роднини загиват в пещите на Холокоста .

Това е една от причините ослепелият по време на изгнанието си Херман да се интересува от издирването на нацистки престъпници. И в един момент той започва да подозира, че познат на дъщеря му от германската общност, шестнадесетгодишният Клаус, е син на „същия“ Айхман. Клаус изпуска както „второто фамилно име” (в Аржентина семейство Айхман живее под фамилното име Клемент), така и че баща му е имал заслуги към Третия Райх.

Впоследствие Клаус, заедно с брат си, организират терористична бригада в Германия, за да атакуват синагоги. Той е идеологически нацист, обича много баща си и вярва, че е „оклеветен от евреите“, но това е друга история.

Херман споделя подозренията си първо с еврейската общност, а след това и с Фриц Бауер, друг немски евреин, който е избягал от Германия. В Германия той работи като прокурор и е известен с процеса срещу служителите на Аушвиц. Информацията постъпва в МОССАД вече от Бауер, който не вярва напълно на германските специални служби.

Операцията по залавянето на Айхман е ръководена лично от Исер Харел, ръководителят на израелското разузнаване и негов действителен създател. Нацистът е отвлечен, упоен и отведен в Израел. А Херман чака награда за помощта си - и не я дочаква.

Обиденият информатор пише писмо до израелския министър на правосъдието, в което обявява ултиматума си: или му плащат възнаграждение, или предава на аржентинските сили за сигурност всички агенти на МОССАД, които познава, които са участвали в операцията. Това ги заплашва със съд за отвличане и подкуп на длъжностни лица. В резултат на това може да бъде разкрита цялата мрежа от агенти в Аржентина, където не само Айхман се криеше измежду нацистките престъпници.

Не се знае със сигурност каква е точната реакцията на израелската страна на това писмо. Факт е, че от МОССАД не са обещавали на Херман награда - обещана му е от израелският журналист Туви Фридман, с когото незрящият емигрант сподели мислите си за истинската самоличност на "г-н Клемент". За Израел става дума за отмъщение на един от главните палачи на еврейския народ , както и за евреин, чиито роднини са загинали в концентрационните лагери, но въпреки това той е готов да застраши целия механизъм за залавяне на нацистки престъпници.

Със сигурност това се смята за откровен цинизъм - и те се отнасят цинично с Херман. Така и не получава награда. Вместо това самият той е арестуван и измъчван от аржентинските сили за сигурност, след като от втора и трета ръка те получават фалшива информация с елементи на черен хумор срещу Херман.

Съобщава се, че истинското име на слепия е Йозеф Менгеле. Тоест той е вторият най-издирван нацистки престъпник – „ангелът на смъртта“ от Аушвиц, който провежда медицински експерименти срещу затворници. Лекарят убиец наистина се укрива в Аржентина, но след ареста на Айхман бяга в Бразилия, където се смята, че се е удавил, докато е плувал в океана.

Херман успява да се оправдае благодарение на пръстовите си отпечатъци – освободен е, а за по-късния живот на информатора се знае малко. А Айхман, след показателен процес в Йерусалим, е осъден на смърт и обесен в нощта на 31 май срещу 1 юни 1962 г. Последните му думи са „Умирам с вяра в Бог“.

Историкът и философ Хана Аренд пише известната книга „Баналността на злото“ за процеса срещу Айхман, чиято същност е отразена в заглавието. Точно както Лотар Херман не е безкористен герой, борещ се със злото, така и Адолф Айхман не е злодеят, какъвто са свикнали да представят. В него няма агресия или садизъм, не е идеолог за унищожаване на хората. Той е бюрократ и подчинен на изпълнителната власт, който се опитва, по собственото си признание, „да си върша добре работата“. Именно за това е оценен от Хайдрих - безмилостен, пресметлив и идеологичен нацист, много по-подходящ за ролята на злодей от Айхман - скучен чиновник и примерен семеен човек.

И именно Хайдрих прави последните поправки в протокола от конференцията във Ванзее с печата „строго секретно“, след което спретнатият Айхман прави няколко копия и ги изпраща на участниците в срещата.

До наши дни е оцелял само един екземпляр – този, който Айхман изпраща на Мартин Лутер, който представлява МВнР на конференцията във „Ванзее“. Внимателният „архитект на Холокоста“ се погрижи да унищожи огромния набор от документи, свързани с „окончателното решение“, но Лутер се забърква в интрига срещу шефа си Рибентроп и е изпратен в концентрационен лагер през 1943 г. Благодарение на това копието му е забравено - и то изчаква края на войната в един от сейфовете на Министерството на външните работи, превръщайки се в едно от основните доказателства както на Нюрнбергския процес, така и на процеса срещу Адолф Айхман .

Превод: В. Сергеев