/Поглед.инфо/ Дивни са делата ти, Господи!
Доскоро американските военни експерти изобщо не разглеждаха нашите въоръжени сили като сериозна заплаха за САЩ и НАТО. Но през 2014 и 2015 г., след Крим и Сирия, ситуацията се промени кардинално: същите експерти, които дотогава наричаха Русия „несъстояла се държава“, а нейната армия насмешливо бе наричана „второразрядна и остаряла“, изведнъж хором завикаха за „руската агресия“ в Донбас, за „растящата мощ“ на коварния Кремъл и „новите агресивни планове“ на страшния Путин.
Изминаха още няколко години. Всичките опити на Запада начело с Вашингтон да „сдържат“ Русия чрез санкции, срив на цените на петрола и новата надпревара във въоръжението се оказаха безплодни и безполезни. Междувременно, след успехите на нашата войсково групировка в Сирия, стремителното развитие на руската военна мощ стана очевидно на целия свят. Освен това нашите перспективни стратегически комплекси, подобни на „Кинжал“ и „Посейдон“, „Буревестник“ и „Авангард“ демонстрираха, изглежда, невероятното: руснаците изпревариха най-челните западни разработчици едва ли не с няколко десетилетия!
И ето, че сега същите западни експерти си задават мъчителния въпрос: защо Русия, военният бюджет на която десетки пъти отстъпва на съвкупния бюджет на НАТО, изведнъж се откъсна напред в областта на разработката на нови образци военна техника? Как се получи, че американците и техните прехвалени специални служби са проспали този руски пробив?
Вашингтон е в дълбоко недоумение. В края на май 2018 г. на изслушвания пред Конгреса сенатор Дик Дърбин предизвика началникът на щаба на Сухопътните сили на САЩ ген. Марк. Майли: „Генерале, вие ни говорите, че една от най-големите заплахи за нас е Русия. Но тя харчи за своите въоръжени сили приблизително по 80 милиарда долара годишно. Да ви питам направо: ние изразходваме повече от 700 милиарда долара срещу враг, който е 10 пъти по-малък. Защо тогава това ще е равен бой?“
На което ген. Майли отговори: „Сравнете структурата на американския отбранителен бюджет и на руския. Вие забравяте стойността на работната сила. Ние имаме най-високо платените военнослужещи на света. Стойността на руския войник е троха в сравнение с нашите. Убедете се от руските, китайските и американските разчети за военния персонал, а след това сравнете разходите за развитие на въоръжените сили. И тогава отбранителният бюджет на Китай може, всъщност, да се окаже по-висок от нашия. Освен това погледнете на руските и на китайските инвестиции в модернизацията. Новите системи оръжие, изследване и разработка – всичко това им струва значително по-евтино, отколкото на нас“.
Говорейки за неефективността на военния бюджет на САЩ, генерал Майли е прав. Но прекомерните харчове за личния състав далеч не са единствената причина за американското изоставане. Пентагонът глупаво харчи огромен дял от своя бюджет просто за издържане на американските военни обекти на техните „окупационни“ контингенти извън пределите на собствената територия. Вашингтон държи по целия свят повече от 800 военни бази, логистични центрове, информационни, командни и разузнавателни подразделения. На 24 юли командирът на обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ ген. Джоузеф Дънфорд заяви: „Днес на предно базиране във 177 страни се намират повече от 300 хил. американски военнослужещи“. И това като не се смята цивилния персонал, който там едва ли не е повече от хората в пагони! Колосалните разходи за издържането на такъв чуждестранен „окупационен корпус“ като тежко бреме лежи на военния бюджет на Щатите.
Освен това, една от основните причини на американското изоставане от Русия в новата надпревара във въоръженията, според непредубедените експерти е общата деградация на западните военни анализатори. Гледайки нашата икономическа и политическа разруха от 90-те години, повечето западни анализатори, стратези и аналитици решиха, че „тези руските“ завинаги са слезли от историческата сцена като някакъв значим център на сила. Че останките от изминалата съветска мощ скоро ще изчезнат окончателно и Русия ще може безболезнено да се разчленява на части и да се превърне в западна колония, лишена от всякакъв суверенитет и самостоятелност.
Но те не си направиха правилно сметките.
Да, в дивото последно десетилетие на ХХ век разрухата, стоварила се върху най-важните отрасли на руската икономика, не отмина и отбраната. Но опитно-конструкторските работи по перспективното въоръжение не прекъснаха дори и тогава. Освен това, гледайки на струващото ни се тогава огромно западно военно преимущество, в Москва се готвиха с какво да противостоят на многократно превъзхождащите сили на противника. И именно затова форсираха разработката на принципно нови видове оръжие, които можеха да компенсират общия упадък на военната мощ на страната. А Западът, напротив, през цялото това време се готви за „хуманитарни интервенции“ в джунгли и пустини, за „демократизация“ на папуасите, в най-краен случай за локални войни от ниска интензивност с противник, многократно отстъпващ му по равнище на военни технологии.
И ето сега всеки жъне плодовете на своята подготовка. Русия уверено засилва своята военна мощ и международен авторитет. А Западът начело със САЩ неумолимо деградира, отстъпвайки на Москва и на Пекин една геополитическа позиция след друга.
Както се казва, всекиму своето.
Бжежински срещу Кисинджър.
Един от най-ярките примери за геополитическата деградация на Запада е Турция.
Преди шест години знаменитият представител на т.н. „световно задкулисие“ и яростен русофоб Збигнев Бжежински в книгата си „Стратегическо прозрение“ написа с горчивина, че през XXI век САЩ са изпуснали своя шанс завинаги да укрепят глобалното западно господство. И сега съдбата на Запада зависи от това дали ще успее да направи набиращата мощ Русия свой конструктивен партньор и още дали САЩ и НАТО ще удържат в сферата на своето влияние Турция, която е ключ към цялото огромно южно евразийско направление.
Америка не можа да направи нито едното, нито другото. И изострящият се конфликт между Вашингтон и Анкара е най-доброто свидетелство и потвърждение за това. Западът неумолимо губи Турция. И скоро ще я загуби окончателно, защото днешният дрейф на Ердоган към новите партньори - Русия и Иран има обективни причини. Разногласията на САЩ се крият не в личното противостоене на харизматичните лидери на двете страни. При цялата си ексцентричност Доналд Тръмп за година и половина президентство вече успя да докаже, че е умел преговарящ. Но неговият диалог с Ердоган не се получи. Вашингтон побърза да заеме по отношение към Анкара позицията на „старши брат“, докато Турция вижда себе си в този диалог най-малкото като равноправен партньор.
Но Белият дом критикува турските власти за лова на участниците в държавния преврат през юли 2016 г., който сам тогава и подкрепи. От Вашингтон се опитват да окажат натиск върху Анкара, искайки освобождението на американския пастор Андрю Брунсън. В Турция го нарекоха „идеен вдъхновител“ на преврата и го обвиниха в шпионаж и съучастие на терористи. Заради това САЩ заплашват Турция с мащабни икономически санкции и вече са въвели лични такива срещу двама турски министри, които се смятат за отговорни за ареста на Брунсън. При това Вашингтон отказва да предаде на Ердоган неговия основен и най-страшен враг – Фетхуллах Гюлен, получил в САЩ надеждно убежище, въпреки, че именно турците го обвиняват в организирането на неуспешния опит за държавен преврат през 2016 г.
Отговорът на Анкара за американските претенции стана серия от заявления, направени от президента Ердоган. Като начало той заяви, че в лицето на Турция САЩ рискуват да се лишат от важен съюзник в Близкия изток и от южния фланг на НАТО. След това изрази съмнения за необходимостта за Турция и нататък да се придържа към курса на интеграция към ЕС. Напълно логично продължение на тази серия стана заявлението за готовността на Турция да се присъедини към БРИКС. Ердоган дори предложи нова красива абревиатура БРИКСТ. Коментирайки случилото се, мнозина експерти смятат за напълно вероятно скоро Ердоган да замахне и към „светая светих“ – към членството на страната си в НАТО.
В очакване на това развитие, американският министър на отбраната Джеймс Матис побърза да „постави дюшек“ под отношенията между САЩ и Турция, като подчерта, че по линия на военните приятелските отношения продължават да съществуват между двете страни. Но в Конгреса американските политици са много по-кръвожадни. Там изработиха поредица от закони, които ще бъдат отговор на Вашингтон за решението на Анкара да оборудва своята ПВО със закупени от Русия зенитни ракетни системи С-400. Конгресмените вече са блокирали предаването на Турция на първите американски „стелтове“ Ф-35, а сега заплашват и изобщо да провалят тази сделка, ако Ердоган не се откаже от руските ракети.
Но той няма да се откаже. Той се нуждае от силна армия. В Анкара никога не са прикривали претенциите си за лидерство не само в Близкия и Средния изток, но и в мюсюлманския свят като цяло. В същото време не трябва да се забравя, че авторитарният стил на управление, в полза на който президентът Тайип Ердоган направи недвусмислен избор след преврата, предизвиква съпричастност и уважение в Изтока, а не осъждане, както на Запад.
И Русия със сигурност няма намерение да поучава Турция как трябва да съблюдава на своя територия прословутите „права на човека“. Русия става основна сила в Близкия изток и съюзът с Анкара ѝ е несъмнено изгоден. Още повече, че руските успехи в Сирия доказаха на всички, че с руснаците по-добре да не се караш, а да си сътрудничиш във всички сфери: политическата и икономическата, социалната и военната. Дори своенравният Израел сега бърза да слуша мнението на Путин, а еврейският премиер Нетаняху се среща с него в Москва едва ли не по-често отколкото със собствените си министри в Тел Авив. Иран също разчита на руската поддръжка в своя изострящ се конфликт със САЩ. Така че Тръмп, изглежда, вече няма никакви шансове да изпълни завета на дядо Бжежински и да удържи Близкия изток в сферата на американското влияние.
Превод: Поглед.инфо