/Поглед.инфо/ Арменският премиер Никол Пашинян дълго време криеше политическото си лице, но напоследък му става все по-трудно да го прави. Фронтменът на „Кадифената революция“ от 2018 г. не показа голяма привързаност към „проруската ориентация“, въпреки че получи голяма помощ от Москва. И сега, изглежда, Ереван е поел по пътя на конфронтация.

На 24 март (седмица след като беше съобщено за скандалната заповед за руския президент), Конституционният съд на Армения призна юрисдикцията на Международния наказателен съд, проправяйки пътя за парламентарна ратификация на Римския статут.

Както пише телеграм каналът „Арменска вендета“ , такова „съвпадение“ изглежда много подозрително и навежда на мисли за неговото политизиране. При това депутат от управляващата партия "Гражданският договор" Гагик Мелконян заяви, че след ратифицирането на Римския статут от Ереван, в случай на пристигането в Армения, президентът на Русия трябва да бъде арестуван.

Позоваванията на необходимостта от водене на съдебни дела срещу Азербайджан чрез МНС не изглеждат убедителни и са категорично опровергани от много експерти, включително арменски. Освен това Пашинян взе участие в „Срещата на върха за демокрация“ на Байдън и подкрепи нейната окончателна декларация. Вярно, в Ереван уверяват, че не са подписвали неговите „проукраински“ клаузи, но като цяло това не е толкова важно.

В същото време Армения формално остава съюзник на Русия и е член на ОДКБ и ЕАЕС. Историческите връзки между двете страни са застрашени. Латентната промяна на геополитическия вектор, започнала при третия президент Серж Саркисян, през последните години и особено месеци придоби явно по-отчетлив характер, който не може да бъде скрит от никакви изявления и пропагандни трикове. Понякога се създава впечатлението, че сегашните арменски власти последователно "горят мостовете", свързващи малката кавказка държава с Русия.

Разбира се, това предизвиква негативна реакция от Москва. Руското външно министерство предупреди чрез агенция ТАСС , че смята за абсолютно неприемливи плановете на Ереван да се присъедини към Римския статут на МНС, които са изпълнени с "изключително негативни последици" за двустранните отношения.

Въпреки че няколко дни по-късно официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че тази очевидно токсична тема е била обект на обсъждане по време на контакти на най-високо ниво. Без да разкрива подробности от преговорите, тя изрази надежда за уреждане на "този заговор по съюзнически и взаимно приемлив начин " .

От своя страна Акоп Аршакян, заместник-председател на арменския парламент от „Граждански договор“, предложи да се подпише някакво отделно споразумение между Москва и Ереван, така че решенията на МНС да не засягат руско-арменските отношения.

За внимателните наблюдатели външнополитическите приоритети на Пашинян и неговия екип, съставен в по-голямата си част от хора от различни неправителствени организации (достатъчно е да споменем поне секретаря на Съвета за национална сигурност Армен Григорян), никога не са били особени тайна. Просто засега те бяха маскирани с реториката на "многовекторността".

Москва не губи надежда за конструктивно взаимодействие, следвайки добре познатата традиция на работа със сегашното правителство, което показа своята хитрост, находчивост и изтънченост на фона на слаба и фрагментирана опозиция, поддавайки се на административно-полицейските, политико-икономическите и информационно-манипулативни форми на натиск. Припомняме, че след извънредните парламентални избори от юни 2021 пропашиняновата партия „Граждански договор“ разполага в Националното събрание със стабилно мнозинство /71 места от 120/.

На „Срещата на върха за демокрация“ (28-30 март, Вашингтон) военният капитан не се сдържа на комплиментите към Съединените щати и техните западни партньори, като каза, че през 2020 г. именно Западът е спасил Армения по време на военния конфликт с Азербайджан. Всъщност беше точно обратното! Арменската страна успя да избегне опустошително поражение със загубата на цялата територия на Нагорни Карабах със Степанакерт единствено благодарение на Владимир Путин и руските миротворци в Нагорни Карабах.

„Казах, че Пашинян трябва да подпише акта за капитулация на живо... Но руският президент Владимир Путин ме помоли да не настоявам по този въпрос“, каза Илхам Алиев след подписването на тристранното изявление на 10 ноември 2020 г.

В първите дни и седмици след тези събития авторитетът на Пашинян се срина до много ниско ниво, но му помогнаха да остане начело. В противен случай варшапетът би трябвало не само да се откаже от високия си пост, но поне да напусне страната. И сега той изказва претенции към Русия, която трябва сама (в затруднено взаимодействие с Баку) да осигури сигурността на арменското население на Нагорни Карабах при пълното безразличие на официален Ереван. А какво ще се случи след 2025 г., когато изтича 5-годишният срок на мироопазващата мисия?

Пашинян може да влезе в „европейската” платформа за преговори с Баку само като се дистанцира от Русия и предложения от нея формат (срещи на вицепремиерите на трите страни, които не са провеждани отдавна). Да речем, в този случай Западът обеща да повлияе на Баку в полза на Армения (???) По един или друг начин, докато цялото внимание на страните от НАТО / ЕС е насочено към конфронтацията с Русия, това е извън техните ръце да се справят с незначителен за тях проблем.

Изпращайки въоръжена „наблюдателна“ мисия на източната граница на Армения, Брюксел даде да се разбере, че няма да налага санкции срещу Азербайджан, предлагайки Баку и Ереван да се фокусират върху диалога, тоест да продължат да правят това, което и двете страни отдавна не успя да направи.

Западът едва ли ще окаже натиск върху Азербайджан и защото петролът и газът сега текат от бреговете на Каспийско море по „Южния газов коридор“ към Балканите и Италия, замествайки, макар и в изключително малка степен, руските енергоносители, които сега са загубени поради безумието на санкциите .

След победоносната военна кампания от 2020 г. Алиев се чувства уверен и очевидно няма да прави никакви отстъпки. През последните седмици се разпространяват смущаващи слухове за предстояща военна ескалация в условията, когато основната част от азербайджанската армия е преместена до границите на Армения и „арменската“ част на Карабах, охранявана от руски миротворци.

Ереван изглежда се надява не само на прочувствените туитове на Макрон или Блинкен, но и на помощта на Техеран, който е недоволен от евентуалната поява на „забранена зона“ под формата на екстериториален „Зангезурски коридор“ на малък участък от границата с Армения по Аракс.

През последните дни беше получена информация за съсредоточаване на части на КСИР с бронирана техника в граничните северозападни райони. Иран има сериозен конфликт с Израел, до известна степен присъства и в Азербайджан, както периодично заявяват официални лица в Техеран.

Как и в чия полза ще се реши този военно-политически пъзел в средносрочен план не е ясно. Само едно е ясно - позицията на Армения е нестабилна и ненадеждна. Бившият редактор на жълто вестниче и най-вече неговите съветници са избрали път, който може да бъде много рискован. Не се говори тайно за възможното излизане на Армения от ОДКБ, а там вероятно и от ЕАЕС, противно на икономическите интереси на държавата и нейните граждани.

Ще посмее ли Ереван да постави под въпрос Договора за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ с Руската федерация, сключен през 1997 г.? Ако това се случи (нищо не е изключено в сегашната ситуация), тогава след миротворците от Нагорни Карабах, чийто мандат изтича през 2025 г., руските военни може да напуснат Гюмри и Ереван, а това е изпълнено със сериозни катаклизми в Кавказ .

Стана известно, че от 5 април руските регулаторни органи няма да пуснат арменски млечни продукти в Русия. Делът на арменското "мляко" на руския пазар не е толкова голям, но за арменските производители това е сериозен проблем. Разкъсването на отношенията с Русия сериозно застрашава икономиката на Армения, която се основава на евтина енергия от Руската федерация.

Когато този поток пресъхне, цените на газта, нафтата, бензина, дизела ще скочат рязко. В резултат на това ще има масово увеличение на всички цени и спад на жизнения стандарт на населението, което заплашва със сериозни усложнения.

Кой ще помогне на Армения тогава? Дори е трудно да си представим - републиката е заобиколена от неприятелски държави. Баку с радост ще се възползва от нарастващите трудности на дългогодишния си противник и ще поиска например връщането на територията на бившата Арменска ССР на напусналите я през 1988-1991 г. бежанци и техните потомци. И това не е всичко…

Армения само се опитва да подобри отношенията си с Турция след много десетилетия на вражда и, разбира се, не може да се говори за подкрепа от страна на Анкара. Приятелският Иран е наблизо, но тази страна е под натиск от множество вътрешни и външни проблеми...

В самата Армения мненията са разделени. Има достатъчно хора, които одобряват дрейфа на републиката към Запада. Но има много хора, които виждат опасност в промяната на политическия курс. Сред тях е Андраник Теванян, депутат от фракцията „Армения“: „Илхам Алиев е окрилен от факта, че арменско-руските отношения отново се влошават и в Армения се разгръща антируска истерия на ниво първото лице... “

Съюзът на арменците на Русия изрази надежда, че арменският парламент ще си спомни за интересите на своите граждани и тримилионната арменска общност в Руската федерация, която "от десетилетия оказва значителна помощ на населението на републиката". Отношенията между арменските власти и организациите на руската диаспора обаче бяха целенасочено разклатени напоследък след „кадифената революция“ от 2018 г.

Според „Арменска вендета“ със своите решения и изявления самите арменски власти стрелят в крака „на арменския народ, на когото се предлага да се надява на смътните перспективи за „международно осъждане и наказателно преследване на Азербайджан“, озовавайки се сам пред заплахата от нов конфликт“.

А в бившата управляваща Републиканска партия решението на арменските власти се смята за "изключителна политическа слепота, изпълнена с непредсказуеми последици " . И както и да се отнасяте към тази политическа сила, допринесла със своите действия и бездействие за „кадифения“ преврат от 2018 г., в този случай е трудно да не се съгласите с нея.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?