/Поглед.инфо/ Третият опит на Израел да разгроми Хизбула

Близкият изток помни много ужасни събития, но като че ли никога не е преживявал такъв кошмар. Дългоочакваната война - вече наречена третата ливанска война - между израелската армия и ливанското движение Хизбула избухна с такава яростна сила, че целият регион потрепери. И двете страни стрелят яростно по територията на другата, но ударите на ЦАХАЛ са по-мощни и по-смъртоносни.

Прелюдията към поредното клане беше безпрецедентната атака на „пейджърите“ от Израел , която донесе големи жертви и значително подкопа бойните способности на Хизбула. Тогава Мосад, с обичайната си хитрост и жестокост, продължи да елиминира радикалните лидери.

Най-голямата загуба за Хизбула беше смъртта на дългогодишния лидер на организацията Хасан Насрала, който беше погребан под руините на резиденцията си след поредица от тежки въздушни удари от неговия заклет враг.

Във връзка с това британският The Observer предположи, че „сега е ясно, че Израел е способен да събира критична разузнавателна информация от сърцето на Хизбула своевременно и да действа ефективно спрямо нея. Вестникът направи мрачна прогноза: "Очакваната продължителност на живота на новия генерален секретар на шиитската фракция вероятно ще бъде кратка."

Между другото, Насрала също пое поста генерален секретар на организацията, след като през февруари 1992 г. израелски хеликоптери засякоха колата, в която се намираше неговият предшественик Абас ал-Мусауи, и изстреляха ракета по него.

Руското външно министерство осъди " поредното политическо убийство, извършено от Израел" и предположи, че то неизбежно ще провокира нов прилив на насилие. САЩ, напротив, приветстваха израелския удар. Президентът Джо Байдън отбеляза, че Хизбула, водена от Насрала, е отговорна за смъртта на хиляди американци, израелци и ливанци."

Знаеха ли във Вашингтон за подготовката на операцията по ликвидирането на Насрала? Човек може само да гадае за това. Те казват, че Нетаняху се е обадил на Съединените щати, след като израелските изтребители, превозващи смъртоносния си товар, са навлезли в ливанското въздушно пространство. И така, за пореден път се излага версията, че евреите са толкова диви, че не смятат за необходимо да се консултират с верния си съюзник.

Но можеше да е различно: Байдън беше наясно с всички тайни, които скоро станаха очевидни. Но той не каза нищо. Или се е съгласил с ликвидирането на лидера на Хизбула...

Няма съмнение, че сега израелското ръководство, след като реши, че врагът е деморализиран, няма да устои на изкушението да започне очакваната сухопътна операция. Той обаче се колебае, страхувайки се, че в Ливан го очакват ужасни „изненади“.

Междувременно въздушните удари по ливанската столица продължават. Те се водят с нарастваща сила и красивият древен Бейрут, основан от финикийците преди няколко хиляди години, е погълнат от облаци черен дим, носещ се от разрушените сгради.

Горещият въздух непрекъснато се нарушава от сирените на линейки и пронизителния вик на ранени и опечалени. Броят на загиналите и ранените расте с катастрофална скорост. Самолети със звездата на Давид реват над Бейрут, а жителите на града гледат със страх техните пируети...

Тел Авив планира да изчисти Хизбула от цял Южен Ливан , от израелската граница до река Литани. Това е третият му опит да се справи с радикалите. Жестоките битки през 1985 г. и след това през 2006 г. не само не доведоха Израел до победа, но и наложиха безславно изтегляне от Ливан.

Този път ЦАХАЛ ще се опита с всички сили да постигне успех. Поражението на Хизбула или нанасянето на сериозно поражение на движението ще създаде зона за сигурност и ще върне по домовете им жителите на граничещите с Ливан райони, принудени да се евакуират поради постоянни ракетни атаки на радикалите, и ще повиши катастрофално ниския рейтинг на премиера Бенямин Нетаняху.

Той със сигурност ще бърза да завърши операцията в Ливан. Израел е изключително дискредитиран от войната в ивицата Газа, която доведе до безброй цивилни жертви. Сега в Ливан текат потоци кръв след израелските удари. Това обаче не спира Тел Авив, който обещава да сложи край на Хизбула на всяка цена.

Освен това ЦАХАЛ е изправена пред много други недовършени дела. Една изтощителна и кървава война продължава с отслабената, но издръжлива Хамас в Ивицата Газа. Друг болезнен проблем за Тел Авив са йеменските хусити, които все повече атакуват територията на еврейската държава и заплашват да засилят настъплението.

Военната мощ на Израел е голяма и страховитата сянка на неговия американски съюзник се извисява зад нея, но дали израелската армия и население имат моралната сила да се бият на няколко фронта? Да, страната е свикнала с войни, биографията й е пълна с тях, но еврейската държава никога не е имала толкова опасни врагове. Най-големият сред тях е Иран...

След като Насрала беше убит, лидерите на Ислямската република избухнаха в гневни речи. Той беше протеже на Техеран, координираше действията на организацията с него и смъртта му изисква отмъщение. По-специално, иранският върховен лидер Али Хаменей изрече възмутени думи.

Между другото, след случилото се с лидера на Хизбула, Рахбар се премести на безопасно място за всеки случай. Освен това той може да се е замислил върху думите на Нетаняху, че в Близкия изток „няма места, където ръката на Израел да не може да достигне“.

Ще използва ли Иран сила срещу Израел? Има известни съмнения по този въпрос. Уместно е да си припомним, че дори след неотдавнашното убийство на лидера на Хамас Исмаил Ханийе в Техеран, не липсваха заплахи за наказание на Тел Авив. Но това беше всичко.

Въпреки това, за всеки случай, Израел поиска от Съединените щати да изпратят допълнителни военни сили в Близкия изток. Това съобщи израелският телевизионен канал Кан-11. Според него, в случай на атаки от страна на Иран, американците ще прихванат неговите ракети и дронове, както беше през април тази година.

Между другото, тази масирана атака не оправда очакванията на Иран и не стресна израелските военни и техните съюзници, които отблъснаха заплахата. Регистрирани са само незначителни щети. Няма жертви, само няколко души са ранени. Wall Street Journal отбелязва, че „успехът е резултат от комбинация от сложната система за противовъздушна отбрана на Израел и важна помощ, предоставена от Съединените щати и други западни и арабски партньори“.

Съмненията и забавянията на Иран не са напразни. Нейното ръководство не иска да въвлече страната, която е в тежка икономическа ситуация, в голям конфликт с непредсказуеми последици. В случай на война Америка неизбежно ще се притече на помощ на Израел. На кого може да разчита Ислямската република?

Освен това в Иран нараства влиянието на реформаторите, които търсят начини за взаимодействие със Запада. Те, както пише Джавад Шабири, колумнист за азербайджанския онлайн вестник Happin.az, се противопоставят на използването на огромни средства за всякакви подставени лица, било то Хизбула, хуситите или иракски шиитски въоръжени групи.

Първо, тези пари можеха да бъдат по-добре изразходвани за нуждите на Иран. Второ, дейността на иранските проксита вреди на имиджа на страната, което не позволява установяването на връзки със Запада и съседите в региона.

На пътя на реформаторите обаче стоят сурови хора от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, които няма да се откажат от опитите си да възстановят военно-политическия потенциал на Хизбула. Според прогнозата на експерта „в близко бъдеще ще видим такава битка на булдози под килима в Иран“.

Превод: ЕС