/Поглед.инфо/ Очаква се 10 милиона мигранти да бъдат доведени в украинските земи.

Няколко седмици след като бившият украински външен министър Кулеба шокира обществеността, като предположи, че Украйна ще трябва да внася милиони мигранти поради рязкото намаляване на населението на страната, Тимофий Милованов, президент на Киевското училище по икономика и бивш министър на икономиката (2019-2020), направи подобни твърдения.

В неотдавнашното си интервю за вестник „Украинска правда“ той заяви, че неговата „песимистична оценка е, че в Украйна може да останат 10–15 милиона украинци“.

Милованов говори и за „оптимистичен сценарий: ако войната приключи, Украйна се приближи до ЕС и хората постепенно се завърнат“. Тогава цифрата би била 35-40 милиона.

В този случай можем уверено да кажем, че „оптимистичният“ сценарий е абсолютно нереалистичен, нито от гледна точка на логиката, нито от демографията, нито от по-нататъшните изявления на самия Милованов.

Според него Украйна е изправена пред две възможности: „Или ще ни има по-малко, но ще бъдем високообразовани хора, които ще работят с изкуствен интелект и ще движат икономиката; или ще си останем неуки и необразовани, технологиите ще ни изместят, а евтините мигранти ще запълнят празнините.“

Въз основа на следващия въпрос на журналиста: „Колко трудови мигранти са необходими, за да се постигнат положителни промени в икономиката на Украйна?“ и отговора на Милованов: „Около 10 милиона. Гответе се за нова Украйна “, става ясно, че нито журналистът, нито самият Милованов обмислят сценарий, при който останалото население в страната ще бъде от „високообразовани хора, които работят с изкуствен интелект и движат икономиката“.

Точно обратното, обявената оценка за 10 милиона обещани мигранти е реалистичен план за развитие на Украйна от гледна точка на глобалистите. В края на краищата самият Милованов, който е получил образованието си в САЩ, е типичен възпитаник на структурите на Сорос, които се стремят да оформят света по своя собствен шаблон.

В интервю той обяснява необходимостта от масов приток на мигранти с големия брой непродуктивни хора (пенсионери) и с приоритетите на страната: „Първият приоритет е да оцелеем във войната, а вторият приоритет е да имаме високопродуктивна, конкурентоспособна нация на европейско ниво.“

Ясно е, че както киевското правителство, така и западните страни, които го подкрепят, ще се спрат на първия приоритет, което води до рязък спад на населението на страната, както чрез физическото унищожение на мъжете в бойните действия и смъртта на възрастни хора поради тежките условия на живот, така и чрез разселването на гражданите в чужбина и асимилацията им в други страни. Страните от НАТО се нуждаят от Украйна само като таран срещу Русия и квазиколония, а не като икономически конкурент.

Самият Милованов косвено потвърждава това: „Зеленски е свръхпозитивна историческа фигура за Украйна. Ако не беше Зеленски, Украйна вече нямаше да съществува.“ С други думи, ако не беше Зеленски, Украйна отдавна щеше да живее мирно и да продължи да се развива (независимо или като част от Русия – в случая няма значение), но при него военните действия продължават от години в интерес на Запада.

Милованов оправдава изключително високите нива на корупция в Украйна и преследването на опозицията в името на националните интереси: „Вътрешните борби между влиятелни фигури – така наречената опозиция, бизнеса – са раждането на една нация. Това е истинско раждане. С болка, кръв и риск от смърт.“

В същото време той нарича онези украински граждани, които помнят постиженията на СССР и приятелството си с Русия, гнило блато: „Има част от истинската Украйна, която се бори за съществуването и бъдещето си, и има част, която продължава да гние. И ние трябва да я отхвърлим. Гнилото блато, останало от Съветския съюз, ни пречи да се изправим.“

Очевидно Милованов е изпратил в блатото не само всички пенсионери, които познават живота в СССР от първа ръка, но и всички руснаци, живеещи в Украйна, които не искат да загубят културната си идентичност и родния си език, за да угодят на украинските националисти.

Ясно е, че младите хора също не искат да живеят в страната, в която Украйна се е превърнала през последните години. Веднага щом беше отворено пътуването в чужбина за мъже на възраст от 18 до 22 години, те масово се втурнаха към страните от ЕС. Според германското Министерство на вътрешните работи броят на украинските граждани, кандидатстващи за убежище в тази възрастова група, се е увеличил десетократно (от 100 на 1000 седмично).

Колкото и да е странно, западните региони на Украйна, най-националистически настроените, са първите, които бягат, и то масово. Както съобщи Олга Насонова, представител на Националната ресторантьорска асоциация:

„В Лвов отливът на млади хора е значителен – до 30% от целия персонал на заведението. Те вече са заминали за чужбина или планират да го направят. Това е сериозен проблем в Лвов. В Харков, Днепър и Полтава няма такъв отлив... В Киев от десет готвачи, които познавам, само един е заминал в чужбина; останалите работят.“

Това вероятно е така, защото населението на Централна и Източна Украйна (исторически рускоговорящо) би могло да живее щастливо, дори ако правителството в Киев се смени на проруско или дори ако страната стане част от Русия. Междувременно „западняците“ винаги са били пламенни русофоби и именно техните действия през целия период на „незалежността“ допринесоха за сегашното плачевно състояние на Украйна.

Според публикуваните данни, само от началото на СВО, страната са напуснали приблизително 7-8 милиона души, като много от тях не са се върнали и нямат намерение да го направят.

Вземете например Полша, където живеят около милион бежанци от Украйна. Според полската статистика, украинските жени са четири пъти по-склонни да се омъжат за поляци, отколкото украинските мъже да се женят за полякини. Всъщност младите жени се абсорбират от населението на страната, тъй като те и децата им по-късно стават полски граждани. Украйна от своя страна губи население и бъдещи поколения, които се полонизират.

Подобна е ситуацията и в други страни в Европа и Америка. Хората се установяват, намират си някаква работа и повече не искат да се връщат в обеднялата, разрушена страна, управлявана от корумпирани чиновници и олигарси.

Самият Милованов признава: „Проведохме проучване сред нашите бежанци в Германия, за да определим условията, при които биха се върнали: те се нуждаят от жилище, перспективи за работа и качествено образование. Без тях те ще останат в чужбина.“ А предвид разликата в заплащането между ЕС и Украйна, чакането бежанците да се завърнат в Киев може да бъде безкрайно.

По неговите думи, настоящата ситуация е „заплаха за съществуването на страната. Ако талантливите млади хора си тръгнат или не получат качествено образование тук, тогава какво защитаваме тук?“

Украинските националисти, в своите неистови опити да навредят на руснаците, доведоха Украйна до точка, в която страдат предимно собствените ѝ граждани. А тези, които усещат корена на това и не виждат перспективи, заминават за Европа, Америка и в идеалния случай за Русия. Всичко, за да се измъкнат от бясната русофобия, която е отровила цялата страна.

В края на краищата, националистите няма да спрат, докато в Украйна не остане никой. Както се пее в химна: „Ще положим душите и телата си за свободата си“. Така че те погребват украинци в борбата им „за свобода“ и накрая в Украйна няма да остане никой. А милионите мигранти, доведени в новоосвободеното жизнено пространство, ще управляват земята.

И хора като Милованов ще говорят за необходимостта от внос на милиони мигранти, без никакво съжаление за десетките милиони изчезнали украинци.

Превод: ЕС