/Поглед.инфо/ Дипломатическият тон и конструктивният подход, демонстрирани от американския президент на срещата на високо равнище в Женева предизвика изненада, а на места и неодобрение в Америка. Възможно е всичко това да се обясни не толкова с желанието на Джо Байдън да намери общ език с Владимир Путин, колкото с хитра интрига, целяща унищожаването на руско-китайския съюз.
Пресконференцията на Джо Байдън след разговорите му с Владимир Путин беше по същество половин час спектакъл. Собственикът на Белия дом отговори на седем въпроса (руският президент, за сравнение, на повече от двадесет) и прочете реч чрез телесуфльор, която, наред с други неща, включваше списъка с журналисти, които трябваше да получат думата. Байдън сам невинно призна това.
Един от въпросите беше дали между Русия и САЩ е започнала нова студена война. Байдън отговори, че според него последното нещо, което Путин иска, е Студената война. И американецът предложи много неочаквано обяснение за това: "Бих се притеснил, ако имам граница с Китай от хиляди километри, Китай се смята за най-силната икономическа и военна сила, а руската икономика страда и трябва да се развива."
С други думи, американският президент изведнъж реши да сплаши Русия с Китай.
Като се има предвид, че на много по-дълга пресконференция на руския президент темата за отношенията с Китай изобщо не беше повдигната, би могло да се предположи, че имаме работа с поредния „байдънизъм“. Освен това на същата пресконференция Байдън за малко да нарече президента Путин - Тръмп. Старецът може да се е оплел, говорейки за Китай, нека не го съдим строго.
Но ден по-късно стана очевидно, че спектакълът е бил по сценарий и няма случайности. На форума “Глобална сигурност” в Братислава заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нюланд потвърди, че на срещата в Женева Байдън е призовал Путин да обмисли дали Русия трябва да увеличи зависимостта си от Китай.
Така Вашингтон целенасочено забива клин между Москва и Пекин.
Три дни преди тези събития, в заключителното комюнике на срещата на високо равнище на НАТО с участието на Байдън, КНР за пръв път беше определена като държава, която представлява „системно предизвикателство“ за Алианса. Китайското външно министерство отговори на това с гневен укор, като посочи, че „предизвикателството“ идва именно от НАТО.
"Настоящият антагонизъм между Съединените щати, Китай и Русия се дължи изцяло на хегемонията на Вашингтон", потвърждава вестник “Ханшу Шибао” в редакционна статия за срещата на върха в Женева. Между другото, атаката на Байдън срещу Китай изобщо не се споменава - особеностите на местната цензура.
Всичко това кара човек да се замисли за истинските причини, поради които срещата на високо равнище в Женева, противно на всички прогнози, се оказа доста успешна и продуктивна, а американският лидер изрази „уважение“ към Русия, нетипично за неговата среда. Например той нарече Руската федерация, макар и заедно със САЩ, „велика сила“, което не беше направено нито от Барак Обама, нито Доналд Тръмп, които постоянно избягваха подобни изрази.
Сред мъдреците на Вашингтон има такива, които смятат Китай за основен противник на Съединените щати, а има и такива, които отдават тази роля на Русия. Сред първите преобладават републиканците и лично Тръмп. Във втората група има много демократи, които мечтаят да отмъстят на Москва (включително за избора на Тръмп, какъвто е митът).
Байдън определено принадлежи към втората група и никога не е давал повод за съмнение за лоялност към първата. Освен това се смята, че той има много приятели в ръководството на КНР, а самите китайски комунисти се отнасят с него с уважение и симпатия - за разлика например към Обама. В резултат Тръмп открито заподозря Байдън в корупция в китайска посока, но не можа успя да разиграе успешно тази карта на изборите.
Въпреки това тя може да повлияе на формулирането на американската външна политика, след като Байдън се премести в Белия дом. В крайна сметка темата за Китай е станала „токсична“ за него, подобно на темата за Русия за Тръмп. Твърде снизходителното отношение към КНР може да разпали подозренията на републиканците.
Добавете към това инерцията, породена от поредица от антикитайски мерки при Тръмп и неутолимото желание на демократите да проповядват морал по целия свят. Тогава получаваме това, което имаме - влошаването на отношенията между Пекин и Вашингтон при Байдън, което противоречи на прогнозите на повечето анализатори.
Всъщност в китайската посока Байдън продължава политиката на Тръмп, която самият той по-рано критикува. А медиите, лоялни на демократите, пускат все повече статии, че коронавирусът, който измъчва планетата, може да е от изкуствен произход и да е дошъл от лабораторията в Ухан. Когато привържениците на Тръмп и самият Тръмп казаха същото, те бяха обвинени в ксенофобия и осмивани като теоретици на конспирацията в същите публикации.
Всичко това създаде предпоставки за насочване на вниманието към онези анализатори, които демократите не искаха да слушат преди. Напротив, в Русия те често се цитират и се представят като рационални американци, тъй като те са категорично против по-нататъшната ескалация на отношенията с нас и санкционния натиск върху Москва.
Такъв е например Матю Рожански, ръководител на Института “Кенън” в Центъра Уилсън, на когото беше отказано назначение в Държавния департамент поради твърде меката му позиция по отношение на Руската федерация. Сега изглежда, че позицията на Рожански можеше да надделее и без самия Рожански - просто защото той и други американски анализатори, привидно верни на Русия, не са толкова русофили, колкото синофоби. Според тях, колкото повече САЩ отблъскват Руската федерация, толкова по-силен ще бъде руско-китайският съюз, насочен срещу Америка и в дългосрочен план наистина опасен за нея.
Няма значение какво е притиснало Байдън в ъгъла - подозренията, инерцията или фактът, че Китай наистина расте и започва да предизвиква САЩ в чувствителни области. Важното е ясно да се възприеме логиката, в чийто контекст неговата женевска коректност по отношение на Руската федерация и готовността му за диалог с Путин придобиват съвсем различен привкус - привкус на интрига.
Тази интрига обаче има очевидни проблеми и изобщо не защото „китайската заплаха“ за Русия (в общоприетото схващане) не е нищо повече от мит. В крайна сметка трябва да признаем, че при цялото си желание в бъдеще няма да избегнем конкуренцията с КНР (всъщност това вече се случва в пространството от Европа до Африка), а китайците в по-голямата си част са наистина много националистични, самоуверени, искрено искат тяхната страна да стане номер едно на планетата, готови са да изчакат това - и да работят по въпроса.
Но оформлението за „забиването на клина“ на първо място е твърде прозрачно и очевидно, за да бъде клъвнато от такъв опитен политик като Путин. На второ място, Байдън няма много истински „примамки“, с които би могъл да заинтересува Русия - неговото пространство за маневриране по отношение на „затопляне на отношенията“ е много ограничено.
И накрая, най-важното: нищо не привлича Русия и Китай помежду им толкова надеждно, колкото претенцията на Вашингтон за световна хегемония, собственото му желание да се намесва във вътрешните им дела и методите му за борба за място на слънце. От това не могат да се откажат нито Байдън, нито Тръмп, нито никой, който може да претендира за Овалния кабинет на Белия дом.
Казват, че в този смисъл мястото е прокълнато.
Превод: В. Сергеев