/Поглед.инфо/ Трима умни хора водят разговор - един индиец, един китаец, един испанец. Последните двама всъщност обсъждат книгата на друг китаец (американски гражданин) - общо четирима са тук. И всички спорят за една „проста“ тема: краят на „вампирския бал“ (по думите на Владимир Путин, които по това време нашите четирима все още не бяха чули). Тоест 500-годишната ера, създадена от технологичната революция на западната цивилизация, приключва. Китай се превръща в технологичен лидер в света. Какво ще прави с такова лидерство, основано на неговата култура и национални ценности?

Книгата, издадена в САЩ, е написана, разбира се, от китаец, но такъв, който отива в Америка да учи, остана там и се американизира до степен, че поставя фамилното си име на второ място (Яшен Хуан вместо Хуан Яшен). Той също мисли като американец и твърди, че вътрешните характеристики на китайската цивилизация могат да доведат до нейния срив и упадък, защото тази сила има проблеми със свободата, а без свобода няма иновации.

Темата всъщност е изключително важна. От няколко години е ясно, че ерата, която започна през 80-те години, когато Китай, освободен от радикалния комунизъм, растеше и растеше и съзряваше в ролята на производствения цех на планетата, е към своя край. Тя стана първата икономика в света (според един от двата метода за изчисляване на БВП) и това ужасно изплаши Запада. След това започва (и това се забелязва от няколко години) друга ера - технологичното глобално лидерство на Китай. Поне в Пекин тази цел е официално прокламирана. Тя най-накрая беше формализирана миналата седмица, на парламентарно заседание, под формата на теза за възхода на „производителни сили с ново качество“. Въпросът е, че бъдещето на страната (и на нейните приятели) е в иновациите, а не в брутното производство. Което обаче също си остава.

Тоест самата дискусия на изследователите по тези теми най-малкото предполага, че глобалното иновативно лидерство на Китай вече не е повод за дискусия, а причината е това, което ще се случи сега.

И сега двама историци в хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост” спретнато оспорват идеята на книгата на професор Хуан, че „иновациите идват от свободата“. Те следват автора в дълбините на вековете: той казва, че китайската нация е дала на света големи иновации в периода, когато е имало разпад на държавата и съответно свобода - колкото искате, тоест между 220 г. 581 г. сл. н. е. И се появяват компасът, барутът и хартията. Но какво тогава да правим с опита от последната династия Цин (XVII-XX век), когато населението се удвоява, страната се превърна в развита суперсила, произвеждаща до една трета от световния БВП, и се срива само поради внезапна промяна на климата и природни бедствия? В крайна сметка под тази империя изглежда, че има стабилно и добре управлявано общество. Може би въпросът е в друго: върху какво са фокусирани елитите в момента - увеличаване на общественото богатство или живот от него? Тоест трябва да разгледаме по-отблизо как се е развила системата от ценности в обществото, тоест самата същност на цивилизацията.

И от малко по-различен ъгъл индиецът Судхиндра Кулкарни се впуска в темата в “Женмин Жибао”. Между другото, той нямаше представа за статията на колегите си в хонконгското издание, тъй като беше публикувана в същия ден - това е просто тема, която много хора обсъждат.

Един индиец, тоест също наследник на хилядолетна култура, изобщо не се интересува от въпросите за свободата и несвободата. Става въпрос за нещо друго: тези 500 години западно господство (тоест споменатият „вампирски бал“) - са аномалия на фона на цялата световна история. Технологичните революции са се случвали и преди. Но тази, която започна със западняците и стана основата на индустриалната революция, беше използвана от тяхната цивилизация, за да консолидира господството в колониите и да ги ограби с унищожаването на местните култури. Освен това западняците непрекъснато започваха войни помежду си, превръщайки ги в световни войни. Тоест привличат своите поданици в тях.

Резултатът е, че „западните нации, въпреки материалното си богатство, са обеднели морално, културно и духовно“. Ето един много кратък курс по световна история през последните 500 години.

И тогава разговорът на индиеца, подобно на колегите му, се насочва към китайската тема. А именно: изброени са всички области, в които Китай вече е глобален технологичен лидер (нова енергия, нови материали, изкуствен интелект, индустриални роботи и много други). И се излага мисълта: с какво възходът на Китай се различава от предишния възход на Запада?

Оказва се, че разликата отново е в ценностната система на цивилизацията. Следователно излитането е много различно. Китай вече го направи, но без да завладява други народи и да ограбва ресурсите им. И не използва индустриалните и технологичните си предимства, за да разпалва войни по света. Освен това основната водеща идея през хилядолетията на тази цивилизация е постигането на вътрешна хармония в обществото (което, добавяме, е вярно, но не винаги се получава).

И тук възниква въпросът защо не и Индия? Да, тя се развива с известно изоставане от източния си съсед, но какво са няколко десетилетия за смяната на огромни епохи. А защо не Русия плюс още няколко цивилизации? Ако технологичните и производствените революции възникнат в пресечната точка на иновациите и дългогодишните ценности на обществата, тогава новата ера, която започна, може да ни поднесе много приятни изненади.

Превод: В. Сергеев