/Поглед.инфо/ Славянофилството е сравнителлно нова доктрина, появила се преди около 200 години. Всъщност корените на тази идея можем да намерим назад във ремето. Сред основополагащите фактори са: общото историческо минало, генетичното родство, език и митология, нагласата за принадлежност към обща културна идентичност. Всичко това обединено под скиптъра на християнската религия. Обобщено можем да кажем, че славянството е преди всичко духовна категория, а не политическа, икономическа, или някаква друга.

МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ

Славяните стават част от европейската и българската история от времето на Великото преселение на народите (IV – VII в.). Обособили се в три основни групи – източни (руси, украинци, беларуси), западни (поляци, чехи, словенци) и южни (българи, сърби, хървати, словенци, босненци), славяните започват да играят главна роля в историко-политическите процеси на Стария континент. В периода VII – IX в. се образуват и първите раннофеодални славянски държави – България, Чехия, Киевска Рус, Великоморавия и Полша.

С утвърждаването на християнството в Източната Римска империя (Византия) тази религия се превръща в мощен политически, но и консолидиращ фактор сред европейските народи. Българският кан/княз Борис I добре разбира значението на Христовото учение за утвърждаването на държавата на Балканите и в Европа. Разпространението на новата религия из българските земи започва с покръстването на самия владетел през 864 г. Така България се превръща в една от първите християнски славянски държави в света. Нещо повече, в основата на разпространението на православието в най-голямата днес славянска християнска държа Русия ще бъдат българските книжовници и духовници. Много са имената, които можем да споменем, но сред тях се отличава това на родения във Велико Търново Св.Киприян (1330 – 1406). Българинът е ръкоположен за митрополит Киевски, Литовски и Московски (1375 г.), а от 1389 г. до смъртта си е митрополит на Киев и цяла Русия. Погребан е в най-главния руски храм – Успенския събор в Московския Кремъл. Той, заедно със Св.Патриарх Евтимий, са сред личностите, допринесли за духовното сближение и единение между българи и руси през XIV век. Не случайно руските историци свидетелстват, че тяхната държава изживява два периода на южнославянско (предимно българско) влияние – между IX и X в. и след Куликовската битка (1380 г.). В интерес на историческата истина сме длъжни да отбележим, че 27 български светци се почитат от други славянски народи, сред които: Св.Горазд (Македония), Св.Иван Рилски (Сърбия и Русия), Св.Петка (Сърбия, Украйна, Русия), Св.Патриарх Евтимий (Сърбия, Русия).

Именно християнството ще се превърне в една от основните обединителни ценности на славяните. Днес над 210 млн. славяни са християни (ок.150 млн.православни и 60 млн.католици).

На следващо място, но не и по значение, сплотяващ фактор се оказва писмеността. Епохалното дело на Светите братя Кирил и Методий и създадената от тях глаголица (855 г.) полага началото на нов етап в развитието на „славянското море”. Благодарение на техните ученици, приети от кан/княз Борис I и създадените от тях в последствие български книжовни школи в Охрид и Преслав, на бял свят се появява кирилицата. Разпространението на новата азбука става най-бързо и успешно в Киевска Рус, посредством княгиня Олга (Св.Елена). Тя била дъщеря на княгиня Анна Българска (дъщеря на княз Борис I) и висшия Борисов сановник Сондоке. Според руските летописи Елена е изпратена от Плиска в Киев, за да стане съпруга на Игор, местния княз. В Киевска Рус тя била наричана по езически Олга. Възпитала в християнски дух и внука си Владимир. По-късно Владимир въвел официално християнството в Киевска Рус. Освен това, тя пренесла в новата си родина и първите книги, написани на кирилица.

Съвременна Европа, прекланяйки се пред делото на Светите братя Кирил и Методий, ги провъзгласява за съпокровители на Стария континент през 1980 г. А благодарение на делото на книжовниците от Охрид и Преслав, начело с Климент Охридски, днес на кирилица пишат повече от 173 млн. души в 7 държави.

Интересен епизод, свързан със славянското единство, са походите на Владислав III Ягело (Варненчик) и Янош Хуняди през 1443-1444 г. В състоялите се сражения, както и в епичната битка при Варна (10.11.1444 г.), рамо до рамо се бият поляци, чехи, хървати, рутени и българи. Изворите са категорични, че българи и поляци са се разбирали отлично, тъй като имали общ произход и сходен език. Още едно доказателство, което е демонстрация на здравото историко-културно минало на славянските народи и взаимопомощ.

С течение на времето Фортуна и Клио създават условия, чрез които превръщат Русия в център на християнството, а в последствие и на славянството. Още през 1453 г., когато Константинопол е завладян от османците, Московското княжество постепенно се утвърждава като продължител на Византия в духовната сфера. От своя страна Москва започва да се титолува Трети Рим. Символното пренасяне на центъра на христянството и християнските ценности става посредством сватбата на княз Иван III с племенницата на последния византийски император Константин XI Палеолог София. Той заимства от Византия автократичния модел на управление, приема византийските дворцови церемонии и включва в герба двуглавия орел на Източната римска империя. Заедно със своята съпруга те издигат авторитета на Московското княжество и полагат основите за развитие на една мощна евразийска империя.

Малко повече от век след завладяването на Втория Рим се появяват и първите свидетелства, които показват ролята и значението на Русия за християнските славянски народи. През 1576 г. венециански дипломати пишат, че народите на България, Сърбия и Гърция разчитат на помощта на руснаците за да се освободят от турското робство. Още един пример, съчетаващ в себе си вяра и надежда, която в крайна сметка исторически и политически ще се материализира през XIX век.

В НОВО ВРЕМЕ

Връзките между Руската империя и славянските християнски народи се засилва в края на XVIII и началото на XIX в. Важна предпоставка се оказва поредната Руско-турска война от 1768-1774 година, завършила с подписването на мирен договор при с. Кючук-Кайнарджа на 10/21 юли 1774 г. Посредством него руската държава получава правото да покровителства всички християни на Балканите в Османската империя. Постепенно славянофилството на полуострова се превръща в русофилство, особено след последвалите Руско-турски войни от 1828-1829 г. и 1877-1878 г. Любопитен момент от културните взаимовръзки между руси и българи представлява личността на Александър Сергеевич Пушкин. Неподправената му симпатия към нашия народ проличава особено силно през периода 14-23 декември 1821 г., когато посещава населените с българи руски градове Татарбугар, Измаил, Болград, Готещи и др. Той се явява първият руски поет, който възстановява традицията, завещана от старата българска и старата руска литература за общуване между двата народа чрез литературата. Геният на перото се храни и спи в български семейства, споделяйки, че се чувства сред сродни. По-късно, повлиян от тези си срещи, Пушкин създава повестта „Кирджали”. Свидетели сме на поредното доказателства за неразрушимите културни връзки между славяните, между българи и руси. СЛАВЯНОФИЛСТВОТО В ПО-НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ

Идеята за славянска културно-икономическа и политическа солидарност се заражда през първата половина на XIX в. в Русия. Сред основоположниците и най-активен представител на славянофилството през 50-те години на същия век се очертава Иван Киреевски (1806-1856). Философът и публицист реагира остро срещу нихилизма на руската интелигенция, поставяйки в основат на своята философия православието, руската самобитност, идеята за „вътрешната цялост” на човешкия дух и неговото живо разбиране. Все качества и ценности, характерни не само за руснаците, но и за славяните. По-късно идеята е развита и след Кримската война (1853-1856 г.) в Москва (1857/58 г.), а по-късно и в Петербург (1867 г.), се създават първите в Русия славянофилски организации, наречени Славянски комитети. Две години по-късно такъв комитет отваря врати и в Киев.

След Освобождението славянофилската идея прониква дълбоко и сред българското общество. Всъщност голяма част от възрожденците и революционерите ни са свързани с тази идея далеч преди 1878 г. Повечето от тях живеят, работят или учат в Руската империя, получавайки помощи от Славянските комитети. Така, по естествен път възприемат славянофилската идея, но не и без ролята на привързаността, в последствие и на благодарност към руския народ.

В България славянската идея намира въплащение под няколко организационни форми – Славянско дружество, дружество „Славянска беседа” и Славянско благотворително дружество. Последното е сред най-дълго просъществувалите. Негови видни членове и активни деятели са: Иван Вазов, Алеко Константинов, Васил Друмев, Пенчо Славейков, Христо Г. Данов, проф. Васил Златарски и много други. Впечатление прави, че всички те са хора на културата и духа.

През 1910 г. България става център на европейското славянофилство, тъй като в София се провежда Славянски събор. По този повод Патриархът на българската литература пише следните стихове:

„Чрез общи труд и ум и сили

сплотени мощно да се видим

и дружно крепостта славянска

духовно яко да съзидим!...”

Тези мощни слова на Вазов кореспондират със силата на славянския дух, всеотдайност, взаимопомощ и хуманност. Достатъчни са примерите за дейността на видните братя Прошек и Шкорпил в България. Чешките фамилии способстват за развитието на нашата родина. Прошек построяват първата печатница и пивоварна в София, учредители са на дружество „Славянска беседа”. По тяхна идея е вдигнат и първият паметник след Освобождението на България – паметникът на Васил Левски. Благодарение на тях са изградени и два от символите на столицата ни – Орлов и Лъвов мост. От своя страна Карел и Херман Шкорпил поставят началото на научната археологията в нашата страна.

ЦЕННОСТИ И БЕЛЕЗИ НА СЛАВЯНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Славянофилството, в най-бщи линии, се опира на някои основни принципа и ценностна система, които отличават славяните от другите народи. Въпреки глобализацията и съвременния начин на живот можем да откроим следните белези:

  1. Колективизмът. Славяните са колективни и социални народи. При тях най-силно са изразени родовите отношения, привързаността към традициите и обичаите. Това респективно означава, че така характерният индивидуализъм за западните общества в голяма степен е неприемлив и неприложим при славянските.

  2. Привързаност към земята. Сериозни са историческите предпоставки за това. От дълбока древност славяните се славят като добри земеделци, което ги прави силно свързани със земята и природата. Обвързвайки го с колективизма, получаваме една симбиоза между човека, земята и цялата природа, която го заобикаля.

  3. Християнските ценности и религия. Въпреки, че не всички славяни са християни, по-голямата част от тях зачитат и съхраняват тези ценности, били те католици, православни или протестанти. Тази религия до голяма степен оказва силно влияние за самосъхранението и идентичността на народите, явявайки се своего рода пазител на общи културни традиции.

  4. Духовните ценности. Още през XIV в. ясно се различават обществата в Западна и тези в Югоизточна Европа и Русия. Безспорен е фактът, че водещо при славянските народи са духовните, а не материалните ценности. Смисълът, значението и отношението към книгите в славянския свят се поставя на едно далеч по-предно място в общата ценностна система. Не случайно, ако говорим за някакъв вид обединение, по-скоро то би било посредством духа, а не чрез меча.

Настоящият материал има за цел да покаже ролята и значението на България и българския народ в славянската цивилизация, непреходните вековни връзки между славянските народи, базирани преди всичко на духовните ценности, а не на материалните, да припомни някои важни факти и моменти от историята на Европа и Русия, да провокира въпроси сред читателите, свързани с нашето и общоевропейско бъдеще.

Използвана литература

  1. Андреев, А. Славянските комитети, руската политика и България през втората половина на XIX век, Епохи, кн. 3 – 4, В.Търново 2006, с.55-75;

  2. Загоров, О. Европа и славянския свят, С., 2011;

  3. Каракостов, С. За първите Пушкинови срещи с българи, Литературен фронт, бр.40/ 1949г.;

  4. Кириевский Иван – философ, Руская историческая библиотека, http://rushist.com/index.php/philosophical-articles/2537-kireevskij-ivan-filosofiya [достъп към 25.12.2018г.];

  5. Куцаров, П. и Б.Димитров, Киприан българин, С., 2005;

  6. Лазарова, Е. Славянското движение в България, С., 1997;

  7. Любенова, Л. и колектив, Моята България, Просвета 2018;

  8. Москва и идеята за Трети Рим, https://www.dw.com/bg/ [достъп към 25.12.2018г.];

  9. Павлов, Пл. Българи са духовни водачи на други народи, https://trud.bg/ [достъп към 25.12.2018г.];

  10. Стефанова, С. Международни договори и актове (1648-1918), С., 1958;

  11. Уникална икона във Варна, подарък от Русия, https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/118488 [достъп към 20.12.2018г.];

  12. Филипов, Д. Славянският свят, Варна 2004;

  13. Шаренкова, Св. Славянская Европа, ПРИП, С., 2006;

  14. http://www.proshek.com/bg/, [достъп към 25.12.2018г.];