/Поглед.инфо/ Гърция отново е изправена пред избори и социологическите проучвания сочат, че борбата ще се води главно между Нова Демокрация и СИРИЗА.
Въпреки това, нито една от партиите не се очаква да спечели с мнозинство вота на гръцките граждани, което несъмнено ще постави темата за сътрудничеството между политическите сили отново на дневен ред след 17 юни. Решаваща роля затова накъде ще поеме Гърция ще изиграят по-малките партии, без които няма да е възможно да се сформира правителство. Много анализатори отчитат, че Демократичната левица на Фотис Кувелисще ще окаже решаваща роля за съставянето на управление. Представителят на ляво-центристката партия и кандидат депутат от района на Пирея Нотис Ананиадис говори специално за GRReporter, за да даде общите щрихи на програмата на Демократичната левица.
В предизборната си кампания Демократичната левица заяви, че иска Гърция да остане в зоната на еврото, но желае да освободи страната от Меморнаднума за финансова помощ. Какво ви различава от СИРИЗА в това отношение?
Основната разлика е как ще излезем от условията на Меморандума. СИРИЗА се обявява за анулиране на договора за финансова помощ и условията по неговото изпълнение. Това означава, че в момента, в който го обявим за анулиран, на следващата сутрин Гърция ще се върне към драхмата. Ние казваме, че трябва да се съюзим с Европа, която се променя и се обявява против финансовите икономии и съкращения. Това е Европа на Оланд, на социалдемократите и левите сили, които искат да освободят хората от тази постоянно затягаща се рамка на мерки за съкращение.
Затова ние казваме, че уважаваме ангажиментите, които страната е поела, но искаме да влезем в преговори, които ще ни позволят да проведем една по-лека политика до 2018. Икономическите съкращения и постоянната рецесия не могат да позволят на държавата да изплати задълженията си след две години. Искаме да предоговорим Меморандума, за да може да гарантираме бъдещето на Гърция в еврозоната, което за нас е безусловна цел, но в рамките на една различна икономическа програма.
Казвате, че ако утре СИРИЗА стане първа политическа сила, ще отмени Меморандума и по този начин ще изкара Гърция извън еврозоната. Смятате ли, че една партия, която се обявява за про-европейска, не разбира тази опасност? Защо настоява да анулира договора за помощ, ако това ще доведе до катастрофа?
Този въпрос би следвало да го зададете на СИРИЗА, но разбирам, че няма да ви е лесно да получите еднозначен отговор. В СИРИЗА има хора, които настояват Гърция да се върне към драхмата. Парламентарният представител на партията Панайотис Лафазанис се обявява открито “За” драхмата. В тази партия има и други гласове, които са по-умерени и се обявяват “Против” едностранни действия от страна на Атина. Трети обясняват, че ще компенсират средствата от отказаната помощ с депозитите на гражданите в банките, а четвърти настояват да се наложат задължителни заеми на хората, които имат депозити над 20 хиляди евро. От тази гледна точка дори и самите представители на СИРИЗА няма да могат да ви отговорят на поставения въпрос. Политиката им е много опасна и реално води до нещастието, което се нарича Драхма.
Какво ви спря да вземете участие в коалиционно правителство след изборите на шести май?
Президентът на републиката даде мандата за създаване на правителство на първите три партии, избрани с най-много гласове. СИРИЗА използва мандата си, за да се срещне с обществени организации и синдикати, които нямат никаква тежест във взимането на решение за създаване на правителство. Това, което можехме да направим ние с 6,11 процента дадени ни от гръцкия народ, го направихме. Отидохме при СИРИЗА, за да им предложим нашата подкрепа. Заявихме на Алексис Ципрас, че ще подкрепим и ще вземем участие в едно модерно ляво правителство, което бавно и полека да започне да отделя Гърция от Меморандума. Той обаче имаше други планове. Ципрас си беше направил сметката, че повторни избори могат да излъчат СИРИЗА като първа партия. След като идеята за правителство на левите сили не успя да се реализира, направихме всичко възможно да подкрепим правителство на коалицията, в която да вземат участие четирите най-големи партии. Днес отново се готвим за избори, защото СИРИЗА предпочете да постави като приоритет тясно партийните си интереси пред тези на народа.
Вие готови ли сте да си сътрудничите със СИРИЗА след 17 юни?
Разбира се, че сме готови. Освен това искам да ви заявя, че Демократичната левица в никакъв случай няма да позволи Гърция да отиде за трети пореден път на избори. Ние сме готови да си сътрудничим както със СИРИЗА, така и с ПАСОК. Ние изпълнихме задълженията си след първите избори, ще ги изпълним отново. Зависи от СИРИЗА дали ще поеме отговорността или ще захвърли отново дадената й възможност.
Извън позицията ви, че Гърция трябва поетапно да се освободи от задълженията си по Меморандума за финансова помощ, кои са предложенията на Демократичната левица за икономически ръст?
На първо място ще трябва да се изкорени закона, който отмени минималните работни заплати и заедно с това доведе до нечувано ниски нива и на останалите възнаграждения в частния сектор. Трябва да преразгледаме правилата, установени напоследък на трудовия пазар и да се направи завой на 180 градуса от водената досега политика, която срива заплатите в Гърция до нивата в България (без да искам да ви обидя) без да има същата тенденция за свиване на цените. Една страна като Гърция, в която цените са стигнали чудовищно високи нива, не може да си позволи да наложи допълнително намаление на пенсиите и заплатите. Брутният вътрешен продукт на Гърция се крепи главно на потреблението, както знаете. Сега хората нямат пари, потребителските им навици се промениха, оборотът намаля, рецесията се завъртя в една спирала надолу, магазини и предприятия фалират, хората си губят работните места и нещата се влошават. Затова първата задача на новото правителство е да се възстановят минималните работни възнаграждения, които бяха съкратени след въвеждането на Меморандума за финансова помощ.
Това е социалната политика, която Демократичната левица би наложила, ако вземе участие в следващото държавно управление. Каква е вашата програма за стимулиране на производствените сили в страната и възвръщане на икономическия ръст?
Ние настояваме да се ускорят процедурите по усвояване на средствата от Националната рамка за стратегическо развитие. Те могат да помогнат за стабилизиране и развитие на гръцките предприятия. За жалост програмата приключва следващата година, а усвояването на средствата по нея е не повече от 40%. Разбирате колко е важно да се намери начин да се усвоят тези средства в най-скоро време. Затова в първия ден от встъпване в длъжност новото правителство трябва да създаде всички предпоставки, за по-лесно усвояване на възможно най-голяма част от европейските средства, за да се довършат проектите в напреднал стадий и да се даде глътка въздух на гръцките предприятия.
Как виждате в Демократичната левица управлението на финансовия сектор? Трябва ли да има държавно участие в управлението на банките или смятате, че помощта към финансовите институции не трябва да дава право на държавата на глас в банковото управление?
Съществува темата и с рекапитализирането на банките. То е необходимо, за да може капиталите, които ще захранят банките, да се дадат с по-благоприятни условия и по-ниски лихви за малките предприятия. С тях тези предприятия ще могат да погасят стари задължения с високи лихви или ще ги инвестират за развитие и разширяване на работните места.
Най-важно е да се разбере как банките приемат ролята си в икономиката. През последното десетилетие банките пожънаха огромни печалби. Банкерите трябва да осъзнаят и поемат отговорността си в икономическия живот на Гърция. Рекапитализацията на банките, включена в процеса PSI, дава възможност на държавата да се намеси и да насочи банките към оказване на по-сериозна подкрепа на реалната икономика.
Безработицата е едно от най-сериозните последствия от продължителната рецесия в Гърция. Какви мерки трябва да се предприемат незабавно според вас, за да може да се ограничи този проблем?
Безработицата е един от кошмарните проблеми, който се разрасна след началото на кризата. Официалните данни сочат, че безработицата стигна 21-22 %. Една голяма част от гражданите са изолирани от пазара на труда от години, а един на всеки двама младежи под 30 години също е без работа. Затова, ако не направим рестарт на местната икономика, няма да можем да се преборим с безработицата. Ние предлагаме на първо време да се въведат мерки, които ще поощрят предприемачите да наемат млади хора. Може да се дадат отстъпки от вноските за социално и здравно осигуряване или данъчни облекчения на всеки, който наема младежи, безработни в предпенсионна възраст или дългогодишно безработни.
Вие сте кандидат-депутат във втори избирателен район на Пирея. Смятате ли, че в Гърция трябва да се отмени каботажа за круизните кораби?
В Гърция трябва да паднат табутата. Морският транспорт е пряко свързан с туризма и търговията и не можем да си позволим да пазим остарели разбирания и привички. Морският транспорт е от решаващо значение за нашата страна и трябва да махнем всички бариери, които спъват неговото развитие, за да може да доведе нови потоци от валута в страната.
Безработицата в редиците на гръцките моряци в последните години бе нулева, несъществуваше такава. Протекционизмът, който уж пази трудовите права на работниците в сектора на морския транспорт, реално не пазеше нищо през тези години. Не само нямаше безработица в сектора, но фирмите търсиха и отбелязваха липси на някои категории специалисти. Екипите на транспортния флот са различни от тези на туристическия тип круизи. Разбирате колко е странно, че имаме едно от най-красивите морски крайбрежия и острови в света, които представляват интерес за толкова много круизни фирми, а ние не можем да ги оползотворим правилно до момента.
Списанието Foreign Policy проведе анкета за това как анализатори, специалисти и политици смятат, че трябва да се промени НАТО. На въпроса “Ако трябваше да изхвърлите една страна от НАТО, коя би била тя”, една трета от запитаните са отговорили - Гърция. Като довод са обявили висящия с години проблем за името на Бившата югославска република на Македония и спорните теми с Турция. Как ще коментирате?
Не съм запознат с конкретната анкета, но мнението на специалистите не изразява отношението на държавите и народите. По въпроса с името смятаме, че времето е узряло, за да се намери название, приемливо и от двете страни, което ще определя географското разположение на нашата съседка. По отношение на Турция за всички е известно, че в исторически план сме имали сблъсъци на моменти, но ние поддържаме европейската перспектива за приемане на Турция в рамките на Европейския съюз. Темите, които остават отворени като морския шелф, милитаризирането на Егейските острови, нелегалната имиграция от границата ни с Еврос трябва да намерят решение в духа на диалога с помощта на европейските институции. Не разбирам защо икономическата криза в една страна трябва да има толкова тежко отражение върху участието ни в международни организации като НАТО. Мисля, че конкретното изследване на споменатото от вас списание е най-малкото несполучливо.