/Поглед.инфо/ Европейските медии напоследък все по-често пишат, че Кремъл се опитва ако не да отнеме, то най-малкото да оспори контрола на Брюксел над Източна Европа, пише онлайн изданието „Експерт“.

Според публикациите Москва се възползва от изблика на източноевропейски национализъм и евроскептицизъм, за да покаже на Европа границите на нейните възможности, да отрезви европейските политици и да ги принуди да започнат да конструират, съвместно с Русия, система за европейска сигурност. И поредният рунд от тази борба ще се състои на 24 април, когато в Сърбия ще се проведат предсрочни парламентарни избори, и където 8 от 18-те партии, които ще се конкурират за място в парламента, са проруски.

Политическото пространство в тази балканска страна отдавна се тресе – сегашните предсрочни избори ще са третите за последните 4 години. Но този път правителството Ивица/Вучич трябва да получи мандат на доверие от населението за провеждане на болезнени икономически реформи, както и за продължаване на курса на евроинтеграция, пише авторът Геворг Мизраян.

Ако говорим за евроинтеграцията като такава (т.е. влизането в ЕС и НАТО), то към тази идея положително отношение имат едва 11% от сърбите. Като цяло, разбира се, този негатив е свързан с НАТО – населението още не е забравило как преди 25 години алиансът с бомбардировки принуди Белград да се откаже от Косово. Ако става въпрос само за присъединяването към ЕС, то за тази идея се застъпват около половината от сърбите.

Именно затова евроинтеграторите разделят военнополитическия и икономическия блок. Според тях Сърбия трябва да влезе в ЕС и да сключи партньорство с НАТО. Ивица Вучич смята, че страната му трябва до 2020 г. да се присъедини към ЕС, докато НАТО е гарант и пазител на неутралитета на Сърбия. И няма нищо срамно в сътрудничеството между Белград и НАТО – Вучич е убеден, че дори „в Русия разбират, че без НАТО е невъзможно да се гарантира мирът не само в нашия регион, но и по целия свят“.

Сериозна част от населението не е съгласно с циничната гледна точка на Вучич, но в парламента на практика няма кой да му възрази. По същество в сегашната Скупщина няма вменяема опозиция. 135 от 250-те депутатски места са на управляващата коалиция а социалистите на Ивица Дачич (45 места) нямат особен проблем с властта; дребните десни партии пък споделят евроцентричната политика на Белград.

В Сърбия има доста антиевропейски партии, но до неотдавна те бяха силно разделени. Те имат електорат, идеи, но нямаха харизматичен лидер. Сега обаче по всичко личи, че този лидер се появи. По-точно, върна се от Международния трибунал в Хага, който оправда иконата на сръбските радикали Воислав Шешел по всички обвинения. И сега политикът на практика консолидира „патриотичните“ сили около своите радикални идеи.

Възгледите на Шешел, за разлика от тези на Вучич, са максимално прости и разбираеми за избирателите. Той е против НАТО, под приятели разбира „руснаците“, които се противопоставят на европейците. „Сърбия трябва възможно най-бързо да се интегрира с Русия във военно и икономическо отношение; пътят към ЕС е погрешен и пагубен за републиката“, смята Шешел.

Съответно, Шешел разглежда предстоящите избори като шанс да се определи векторът на бъдещото развитие на страната. Според социолозите обаче той едва ли ще успее да победи. Проучванията показват, че около половината сърби подкрепят Прогресивната партия, социалистите на Вучич привличат близо 12%, а за радикалите на Шешел биха гласували около 8%. Така Шешел няма да попадне във властта.

За Москва подобно стечение на резултатите е почти идеално. Естествено, тя не се нуждае от Шешел като премиер на Сърбия. Той е прекалено радикален – не само ще създаде огромни проблеми в региона, но и ще дискредитира Москва с връзките си с нея. Според някои експерти обвиненията бяха свалени от Шешел именно, за да може с дейността си той да продължи да дискредитира сръбските „евроскептици“, националисти и проруски сили.

Но от друга страна самото попадане на Шешел в парламента ще създаде там силна и най-важното, гръмка опозиция на проевропейския премиер, която постоянно ще поддържа гореща темата за НАТО. И ако Шешел успее все пак да събере сериозно обществено съпротивление срещу евроинтеграцията, Москва само би спечелила и евентуално дори получила някои партньори сред сегашната власт. Повечето сръбски политици са ветропоказатели. Сегашните евроинтегратори някога бяха националисти и нищо не пречи след известно време да станат русофили.

„Ако Вучич след две-три години види, че народът се нуждае от Русия, а не от ЕС, то не бих се учудил много, ако той смени риториката си“, споделя белградският социолог Йово Бакич.