/Поглед.инфо/ ДЕН ПЪРВИ: ПЕТЪК, 12.05.2015 ГОДИНИ. МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО –ЗАГРЕБ. Около девет и половина вечерта се прибирам от интересна дискусия, която се опитва да ни каже какво представлява „Европа днес” и бързам към телевизора за поредната порция новини. Вместо това попадам на футбол. Доиграва се квалификационната среща за европейско първенство между отборите на Хърватия и Италия.

Обичам футбола от дете, но в началото на 70-те години на миналото хилядолетие с очите си видях как футболни мачове се играят не на терена, а „на масата” и дори „под масата сутринта” и сега може да ме съблазнят само срещи между истинските асове. Все пак доглеждам последните минути. Мач като много други мачове. И двата отбора са еднакво (не)доволни от равния резултат. Изключвам телевизора и се насочвам към по-смисленото общуване с хубавата книга, която ме очаква на нощното шкафче.

ДЕН ВТОРИ: СЪБОТА. И ДЕН ТРЕТИ: НЕДЕЛЯ. Нищо не предвещава, че ще стана свидетел на най-големия скандал, който съм виждал през последните две години - откакто съм в Загреб. Следвайки установената процедура, включвам радиото. Отново на новинарски канал. И се втрещявам. Вместо да ликува за снощния равен резултат, който остави хърватите начело в групата, говорителят тъжно-тревожно приказваше нещо, което трудно смилах в ранната утрин. Затова побързах да започна редовния „прелет” над печатните медии и тогава разбрах, че темата наистина е повече от интригуваща.

Какво беше станало и продължаваше да става в Хърватия научавам от медиите, но поне в Загреб (откъдето са моите непосредствени впечатления) няма по-обсъждана тема. Тя изтласка на заден план словесните атаки между управляващите и опозицията и дори многомесечната протестна акция на военните ветерани. За драмата на футболния терен се говори навсякъде и от всички.И понеже тя засяга „най-важното странично нещо” – футбола, от който тук (както и у нас) разбират всички, страстите се нажежават едва ли не с всяка минута и постепенно се преместват от чисто спортния на политическия терен.

За случилото се на стадиона в Сплит моите сънародници вече са информирани – макар и сравнително пестеливо, от някои български медии (предимно спортни) и затова аз ще повторя само най-важното. Още в самото начало на мача италиански коментатор забелязал в югозападната част на терена най-познаваемия и „най-представителен” елемент на нацистката символика – свастиката (известна още като „пречупен кръст”). Настъпила суматоха и през почивката след първото полувреме работниците по поддържането се опитали да го отстранят, но онези, които са го „монтирали” преди това, очевидно са били добри професионалисти в своята сфера и са си свършили отлично работата. Така свастиката останала видима до края на срещата, а и доста след това.

Много бързо престъпният акт (защо го определям по този начин, ще стане ясно след малко) беше приписан на анонимни „хулигани”. На извънредна пресконференция на следващия ден в този дух се изказа и председателят на Хърватския футболен съюз Давор Шукер. Тази оценка обаче издържа само няколко часа, след което много бързо беше префасонирана и сега почти всички участващи в ожесточените дебати говорят за „саботаж”, „престъпление”, „позор не само за футбола, а за всички хървати и за цялата държава”, осъждат онези, които „плюха не само върху хърватската чест и върху хърватското достойнство, а и върху цяла Европа и върху нейните ценности” .

Не закъсняха реакциите и на официални представители на най-важните държавни институции:президентството, правителството, Министерството на външните и на европейските работи. Изказаха се най-видните държавни мъже и жени, лидерите на основните политически субекти – както управляващи, така и опозиционни. Действията на „хулиганстващите престъпници”/”престъпни хулигани” бяха заклеймени единодушно и безусловно . Полицията беше призована „незабавно да се активизира и да свърши своята част от работата”. И тя наистина се отзова. Започна следствие срещу неизвестен извършител. Взети са образци от почвата и от засегнатата трева и са изпратени за необходимите анализи. Засега обаче видими резултати липсват. По всичко изглежда, че откриването на извършителите никак няма да е лесно.

Сериозно внимание беше отделено на отзивите от чужбина. По леснообясними причини под лупа се наблюдават преди всичко реакциите от Апенините. Има защо. Италианците веднага информираха ръководителите на европейския футбол за случилото се в Сплит. Сега прогнозите са, че санкциите на УЕФА ще бъдат максимално строги и може да се стигне дори до отстраняването на хърватите от борбата за участие във финалната фаза на Европейското първенство. Представяйки италианските публикации по темата, популярният хърватски „Jutarnji list” напомня, че на Апенините сплитската свастика се вижда не като изолиран епизод, като ексцес, а като поредно доказателство за „последователната пронацистка ориентация на хърватските навиячи” („привърженици”, „фенове”, „запалянковци” – б.а), което „не е шега”. За да подкрепят тези тежки обвинения, италианците припомнят свастиката, която хърватските запалянковци изписват с телата си по време на приятелския мач между същите отбори в Ливорно през 2006 година; арестуването през 2008 година по време на Европейското първанство в Клагенфурт и във Виена на стотици хърватски фенове, в т.ч. и на „един от главните протагонисти на безредиците – 95-годишния Миливой Ашнер”. По това време той е „четвъртият във Визенталовия списък на най-търсените избягали военнопрестъпници, отговорен за смъртта на хиляди евреи, сърби и цигани в областта Славонска Пожега”. Търси се връзка на „хърватския представителен футбол с нацизма и с фашизма и с техния исторически съюзник – усташтвото”. В подкрепа на това твърдение се привеждат „фашистките поздрави по хърватските стадиони, знамената с пречупени кръстове, издигането на „расистки лозунги” и пр. Все в този контекст вниманието се насочва към миналогодишната среща между същите отбори в Милано, която е била прекратена заради издигнатите на трибуната транспаранти със стилизираната буква U – „символ на усташите – хърватските нацисти, отговорни за масовите кланета на сърби, евреи и цигани през Втората световна война”. Според италианските коментатори при всичките тези случаи се е пеел усташкият поздрав –„За дом спремни”. Не е забравена и срещата с отбора на Норвегия, където „също са се чували усташки възгледи”.

Този подчертано песимистичен преглед, който Jutarnji list прави на публикациите в италианските медии по интересуващата ни тема, завършва с тревожната констатация, че Хърватският футболен съюз е „рецидивист” и с песимистичната прогноза, че поради това „ще бъде строго наказан”.

Може би в някои случаи италианците да „попресолиха манджата”, но няма съмнение, че хърватското общество се сблъска с поставените от тях проблеми. Струва ми се, че много скоро то ще трябва да дискутира теми като например „Фашизъм и антифашизъм”. Това обаче е много важна и много обширна тема, която изисква много повече време и внимание. Затова за нея – друг път.

-----------------

Д-р Стоян Бараков – балканист, дългогодишен университетски преподавател по История на международните отношения, Политическа история на Европа и САЩ, Външна политика на България, Външна политика на балканските държави, Политическа система на Югославия, Политическа система на балканските държави. В продължение на 9 години живее и работи в Белград, от две години - в Загреб, Република Хърватска. Главен редактор на сп. "Нова международна политика".