/Поглед.инфо/ Как радикалният финансов министър атакува Европа и се провали
Вечерта на четвърти юли, нощта преди гърците да бъдат попитани чрез референдум да решат колко далеч може да стигне тяхното натоварено с дългове правителство в изпълнението на изискванията на основните кредитори – тройката на Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд – Янис Варуфакис, финансовият министър на страната, седеше на теферич в атински ресторант, облечен в памучна фланелка с нарисувани върху нея контури на щата Тексас. През януари Варуфакис, икономист, който преподава в Тексаския университет в Остин, изненадващо влезе в гръцката политика, като се превърна в лицето на гръцките непримирими преговори с европейските лидери. След изтощителни месеци той най-после се беше наспал, в добро настроение. Варуфакис, на 54 години, бе постигнал душевното спокойствие на човек, който е сигурен в изборните резултати и вече предвкусва предстоящото удовлетворение. Неговото правителство, лявата партия „Сириза“, ще загуби. Хората ще гласуват с „да“ – в подкрепа на извършването на още повече отстъпки, каквито Варуфакис и Алексис Ципрас, 40-годишният премиер и лидер на „Сириза“, не биха могли да преглътнат. Варуфакис ще подаде оставка като министър и никога вече няма да му се наложи да издържа целодневни срещи в Брюксел и Люксембург, слушайки други европейски финансови министри как хокат Гърция за нейното непокорство. И никога вече няма да му се налага благоразумно да прикрива факта, че той и Ципрас от седмици в голяма степен са загубили доверие един към друг. Варуфакис не е изоставил своята враждебност към тройката или към икономическите аргументи, които подклаждат тази враждебност, но вече говори така, сякаш едноседмичната кампания на „Сириза“ изтъкана от лозунги и улични протести в подкрепа на „охи“ („не”), представлява част от дългата гръцка история на съпротива срещу външни агресори. Гласуването с „да“ Варуфакис обяви за „неизбежно“.
Той бе със съпругата си Данаи Страту, творец, чиито работи включват инсталации и фотография, и с приятеля си Джеймс Галбрайт, американски икономист, професор в университета в Тексас. Галбрайт присъства като неплатен съветник в международен екип, който включва Джефри Сакс, икономист в Колумбийския университет. Според Варуфукис Сакс изпраща послания за последните две седмици, които гласят: „Изисквайте отсрочване на дълга. От това се нуждаете. Ако не го получите, обявете неплатежоспособност“.
Часът е десет вечерта. Много по-малко туристи от обичайните за типична юлска вечер седят в ресторанта, гръцките гласове са тихи. Когато преминаващ стиска ръката на Варуфакис, министърът продължава тръскането на ръцете с почти агресивна интензивност. Преминали са няколко объркани дни, през които гърците пресъздават случки или разговори, сякаш те са били преди много време, преди да осъзнаят, че говорят за нещо от предния ден.
Аристидис Балтас, доктор на науките по философия, работещ в момента като министър на образованието, ми каза, че времената са станали „напрегнати“.
В края на предишната седмица преговорите между Гърция и тройката кредитори спряха и Ципрас обяви референдум. На 28 юни Европейската централна банка отказа да увеличи нивото на ежедневната кредитна разполагаемост по програма, наречена Emergency Liquidity Assistance („Спешна ликвидна помощ“), която подкрепя гръцките частни банки; те са почти изчерпали кешовите си наличности след месеци на работа като на забавен кадър. Гърците трупат банкноти евро у дома. Варуфакис задвижва това, което той сам нарича „трагичен механизъм“ за ограничения върху тегленията. (На следващата вечер, понеделник, той казва на Страту, връщайки се от работа: „Скъпа, затворих банките“.) Гърците не могат да теглят от банкомати повече от 60 евро дневно. А вече свитата икономика се притиска още, макар да е все още възможно да се правят неограничени електронни междубанкови трансфери вътре в самата Гърция. Решени да изпразнят банковите си сметки поради страх, че депозитите ще бъдат обезценени или загубени, гърците трескаво си плащат сметките: Варуфакис говори за „огромни“ суми, които постъпват в държавната хазна.
Правителството подготвя резервен план за временна алтернативна валута под формата на електронни I.O.U (става дума за емитиране на държавни облигации, тип IOU, буквално: I Owe You – Дължа ти – б.пр.) На 30 юни Гърция пропуска плащане към МВФ, като се присъединява към още три сходни държави: Сомалия, Судан и Зимбабве. Три дни по-късно Клаус Реглинг, ръководител на Европейския стабилизационен механизъм, управляващ дълга, който Гърция дължи на други държави в ЕС, изпраща имейл на Варуфакис да му напомни, че заради пропуснатото плащане към МВФ европейската финансова институция за стабилност може да изиска незабавно плащане на цялата сума. „Аз лично дължа 142,6 млрд. евро – отговаря Варуфакис. – Моето име е върху договора.“ Той си спомня това, като цитира царя на Спарта: Molon labe – Ела и си го вземи!
Вечерта на 3 юли Варуфакис преминава през тълпа от десетки хиляди гърци в последната си публична проява за каузата „Не“ и пред очите ми, докато вървя зад него, мъж на около 70 години целува рамото му.
След месеци на световен политически спектакъл Варуфакис все още се държи като външен човек: непринуден, ироничен, някак самотен на сцената.
В ресторанта коментарите на Варуфакис за последните вълнения и предстоящите евентуални катастрофални събития, изглежда, го забавляват до степен на пълно безгрижие. Той се интересува от това как са децата на Галбрайт, после отбелязва, че няколко часа по-рано член на германския парламент го е посетил в апартамента му с признанието: „Не вярвам в това, което ще ви направим!“. Законодателят е християндемократ, от партията на Ангела Меркел – канцлерът, в чиято власт е облекчаването на гръцката криза. На тръгване германският законотворец допълнил: „Знам, че сте атеист, но аз ще се моля за вас!“.
Варуфакис звъни по телефона. Говорейки на гръцки, той поздравява Евклид Цакалотос, колега, приятел и „другар“, после започва предположения за поведението на Ципрас в случай на вот „Да“: „Мъдреците хубаво са се настанили в креслата си в „Максимус” – резиденцията на премиера – и не искат да стават от тях”. Варуфакис, изглежда, предполага, че Ципрас няма да се оттегли, след като загуби референдума. Ще настъпи „стратегическо преструктуриране“, казва Варуфакис и после ще са изборите. А за себе си отсъжда: „След утрешния ден аз ще яздя към залеза“. Последните четири думи той изрича на английски: I will be riding into the sunset.
Циганче приближава масата, продава рози. „Варуфакис! – казва то с изумление. – Видях те в новините!“ Варуфакис позволява да бъде коментиран заради навика си да носи раница, с която изглеждал като ученик. Той се разсмива и плаща 5 евро за една роза, която подава на Страту. Като си тръгва, момчето започва да вика: „Варуфакис, Варуфакис!“ с глас на уличен продавач. През няколко маси двама шикозно облечени млади мъже, които леко приличат на Джордж Майкъл, се обръщат да погледнат.
Галбрайт казва на Варуфакис, че инстинктът му за резултатите от референдума го подвежда: „Не“ ще вземе надмощие въпреки затварянето на банките. Много гърци вече нямат какво да губят и мнозина други са запазили финансите си, като може би са купили кола. „Може би“, отвръща Варуфакис.
Страту наднича в телефона си. „Джейми, може да си прав“, казва тя. Обръща към Варуфакис екрана на телефона. Проучване показва водещо „Не“.
„Не подценявай сънародниците си – най-безстрашните хора“, казва Галбрайт. Макар че победа с отговор „Не“ ще усложни незабавното разрешаване на политическата съдба на Варуфакис, той си позволява да се възхити на гръцката готовност да поемат незабавно трудна икономическа съдба. „Сириза“ не дава на гърците явни знаци за облекчение на живота им от момента на поемането на властта, но все още партията се радва на подкрепа. „Какво става, по дяволите?“ – пита Варуфакис.
Сервитьорът носи метална кана с вино. Галбрайт повдига чашата си и цитира Че Гевара: Hasta la victoria siempre – Винаги напред към победата. Варуфакис се разсмива.
Гръцкото министерство на финансите се намира в сграда от бетон и стъкло, от която се гледа към площад „Синтагма“. Пред входа на ведомството е разположен протестен лагер, направен от бившите чистачи на министерството, освободени от работа преди две години. На близките улици картонени кутии са подредени на прозорците по горните етажи: офисите са се превърнали в складова площ. На първите етажи, металните ролетни капаци на магазините са нашарени с политически графити и стоят затворени по цял ден или отварят само за да направят аутлет разпродажба от по 1-2 евро на глобуси със снежинки и кърпи за миене на съдове.
Офисът на министъра е на шестия етаж с обширен изглед към площада, зад който се намира гръцкия парламент, бивш кралски дворец. Когато се запознах с Варуфакис в министерството няколко дни преди референдума, разговаряхме за комунистическите синдикати, които крещяха от ниското: „Хората ще кажат думата си!“.
През есента на 2009 г. Георгиу Папандреу, лидер на ПАСОК – традиционната партия в център-ляво – става премиер. В продължение на години държавата тегли безразсъдно заеми от безразсъдни банки в Гърция, Германия и Франция. Правителството на Папандреу обявява, че предишната администрация е публикувала жестоко неправдиви прогнози за годишния дефицит. Наместо 6–8 процента от БВП, цифра, която е достатъчно тревожна, дефицитът ще бъде 12,5 процента. За Гърция вече се знае, че среща остри дългосрочни икономически слабости: избягване на данъци, корупция, олигархично поведение, провал в производството на продукти, които да бъдат пожелани от други държави. Кредитният рейтинг на страната се срива заедно с репутацията й за статистическа правдивост.
Варуфакис, който тогава е преподавател с допълнителна кариера като блогър, разработва темата за банковата несъстоятелност. „Казах, че ние сме банкрутирали и трябва да приемем своя банкрут“ – спомня си той. Темата срещу обявяването на банките в несъстоятелност бе повдигната от спомените за срива на „Леман Брадърс“ през 2008 г. и глобалните последствия от това. Правителството повиши данъците, замрази заплатите и отряза от размера на пенсиите. Икономическото основание за суровите мерки – намаляване на публичните разходи в трудни моменти – почива на идеята, че инвеститорите ще бъдат доволни от демонстрацията на такава дисциплина. Но Гърция остана неспособна да взима кредити на поносими нива. През април 2010 г. Папандреу заявява, че гръцката икономика е „потъващ кораб“, който се нуждае от международна помощ. Две седмици по-късно около 100 хиляди протестиращи срещу ограниченията се събират на площад „Синтагма“. Трима служители загиват, когато ръчно направена запалителна бомба е хвърлена в намираща се наблизо банка.
През май същата година тройката институции се съгласява да отпусне на Гърция 110 милиарда евро. Директният принос на Германия е повече от 20 милиарда. Тази гаранция и допълнителният заем от 130 млрд. евро идва с три вида ангажименти: Гърция трябва да приватизира държавни активи като атинското пристанище; да реформира институции и дейности, които са доказано неефективни, включително здравната и социалната системи, и да направи бюджета си така, че чрез увеличение на данъците и свиване на разходите да се достигне до момента, когато гръцките приходи значително да надвишават разходите за всичко друго, но не и за изплащане на дълговете й. В икономика без ръст подобен излишък се превръща в мерило за ограниченията. Целта е 4,5 процента от БВП на страната.
Критиката по отношение на тези уговорки, в голяма степен обусловени от германските изисквания, е вече разпространена и обединява Пол Кругман, икономист и автор за Times, и Норман Ламонт, бивш министър на финансите в правителството на Джон Мейджър и анализатор в МВФ.
Гаранцията открива неподозиран обем на частните дългове, които се превръщат в неплатими институционални дългове. Въпреки че новите заеми са предимно дългосрочни при ниски лихви, те са натоварени с условия, които се набъркват в ежедневните решения, свързани с харченето на държавата, и по мнението на мнозина наблюдатели, смачкват надеждите за постигане на икономически ръст.
През април 2012 г. Димитрис Христулас, пенсиониран фармацевт, който живее с оскъдна пенсия, се самоубива с изстрел до кипарисово дърво на площад „Синтагма“. Той оставя бележка, в която описва гръцката администрация като „правителство на Цолакоглу“ – препратка към премиер на Гърция по време на нацистката окупация (Георгиос Цолакоглу – 1941–1942 г., б.пр.). Смъртта на Христулас се превръща в епицентър на националната ярост. Кипарисът лъсва от телбодите, с които към стъблото му са закачени политически послания.
През последната зима, когато четвъртият гръцки премиер за срок от четири години предизвика избори, дългът надхвърля 300 милиарда евро. Измерен спрямо националния БВП на Гърция, той надминава два пъти този на Германия или на САЩ. Ако по това време Гърция показва някакви скромни знаци на възстановяване, малцина могат да го почувстват: младежката безработица достига 60 процента. Варуфакис пише, че страната му е изложена от тройката на „фискално насилствено задушаване“, стартирано от легнали по гръб гръцки лидери. Той ми каза, че тези политици „никога не са преговаряли“. Тройката е изпращала заповеди чрез имейл, а гърците „просто са ги изпълнявали.“
Варуфакис, икономист със скромна академична репутация, се превръща в популярен писател и автор в Гърция. Когато изборите са обявени, той прекъсва професионалната си дейност в университета, отлита до Гърция и започва десетдневна предизборна кампания, чийто основен разход е гориво за мотоциклета му. Той се кандидатира за парламента с основната цел да стане финансов министър в правителството на „Сириза“. Гласуването е на 25 януари. „Сириза“ удвоява местата си в парламента и Ципрас сформира правителство в коалиция с малки партии в дясно от центъра, които споделят неговото противостоене на условията на тройката.
Варуфакис е избран с по-голям процент от гласовете на кой да е друг кандидат и е посочен за финансов министър. Неговият единствен предишен опит с представителни функции е в края на 70-те като бял гръцки водач на Алианса на чернокожите студенти в университета в Съсекс, Великобритания.
Когато става министър, пита сам себе си: „Какво направих?“. В блога си публикува няколко предизвикателни фрази на Дилън Томас. „Днес гръцката демокрация избра да прекрати кроткото изчезване в нощта – пише Варуфакис. – Гръцката демокрация непоколебимо се изправя срещу края на светлината.“
Преди няколко години Варуфакис казва на кинодокументалиста Йоргос Авгеропулус, че разликата между дълг от 10 хил. евро и 300 милиарда евро е, че само вторият ти дава властта да преговаряш. И може да постигне това само при едно условие: „Трябва да си готов да кажеш „не“.
От името на правителството на Ципрас Варуфакис каза на гръцките кредитори и световните медии, че страната му е предмет на нейните съглашения. Тази позиция окуражи широки коментари по отношение на Гърция, която следва разнопосочни идеи от „не“ на обявяването на неплатежоспособност, през обявяването й, т.нар. Грекзит (от Greece + exit, Гърция и излизане, б.пр.) на европейската валута, което може да доведе до икономическа катастрофа в Европа и по света.
Варуфакис вече не пише елегантни обвинителни мнения в блога си по отношение на Кристин Лагард, шефката на МВФ – вече се среща с Лагард. Само дни след гръцките избори той – академично подготвен с марксистки корени, избръсната глава и изразителна челюст – се превръща в един от най-разпознаваемите политици в света. Варуфакис демонстрира ниво на интелектуална и теоретична увереност, което кара сърцата на гърците да трепнат и разярява западноевропейските политици. Нежеланието му да сложи вратовръзка изглежда като израз на неговата мъжественост.
За първи път срещнах Варуфакис в края на април, когато политическата му кариера едва започваше. Той все още не бе свалил от Инстаграм снимките от рождени дни с тортата и плуване в басейн и демонстрираше онова, което останалите политици пазят само за личните си албуми. Използваше фамилиарен език, като наричаше британския финансов министър Джордж Озборн „Джорджи“.
Много повече от останалите лица на официални постове Варуфакис бе готов да приеме, че кариерата му ще свърши скоро. Усмихнат, стоманено твърд със своето „не“, обоснован от смислена икономическа теория, със своята харизматичност той накара член на португалския парламент да напише онлайн: „По дяволите, гръцкият финансов министър е секси!“. Той може да свърши работа като водещ международен образ на банкрутирала нация, която се надява да остане в еврозоната. Варуфакис все още преговаряше за правото да преговаря, докато взаимоотношенията между него и гръцките кредитори се вкиснаха.
Летяхме с „Луфтханза” от Вашингтон до Мюнхен. Докато стояхме на пътеката, Варуфакис сподели, че е провел „много приятен и силно изненадващ“ десетминутен разговор с президента Барак Обама на гръцкия Ден на независимостта в Източното крило на Белия дом. „Обстановката беше приятна – каза той. – Всички тези хора опитваха да говорят с него и да го прегърнат.“ Актьорът Джон Стамос стоял от дясната страна на Варуфакис. „Но ние може би проведохме по-сериозен разговор, отколкото ако бяхме в Овалния кабинет.“
Обама казал на Варуфакис, че не му завижда (всъщност много политици със сигурност завиждат на обстоятелства, при които политикът има толкова малко за губене, като изрича ясно дълго сдържани надежди на електората). Варуфакис отвърнал, че обстоятелствата са сериозни: „Когато встъпихте в длъжност, вие наследихте каша, но поне централната банка беше зад гърба ви. Ние наследихме каша и ние имаме централна банка – Европейската централна банка – която се опитва да ни погълне“.
Варуфакис отива във Вашингтон за тридневни срещи с едни от най-силните в света финансисти. Преди да влезе в Белия дом, той почти се засича с Волфганг Шойбле – мощния финансов министър на Германия. И двамата изнасят презентации в института „Брукингс” с половин час разлика.
На съвместна пресконференция в Берлин през февруари Шойбле казва за първата им среща: „Съгласихме се да сме несъгласни“ – думи, срещу които Варуфакис веднага възразява.
От 2010 г. икономическата съдба на Гърция се определя най-вече от представители на Германия, най-силната европейска икономика, а в частност от Меркел и Шойбле. Неприязнените чувства между двете нации са натоварени още със спомените от Втората световна война, като допълнителна сянка хвърля германското разбиране за гърците като за „непоносимо разточителни“, както веднъж Варуфакис обобщава.
Двете изяви в института „Брукингс” разкриват контрастиращи форми на увереност или на арогантност. Варуфакис очарова с риториката си: „Европейските лидери явно възнамеряват да разрешат континентална криза, като я разпространят към останалата част от света“. Шойбле говори така, сякаш отправя забележки към колегите си, заядливите му мисли са омекотени от добродушния тон на поднасянето им. „В Европа имаме добри основания да не осигуряваме финансова подкрепа, без да искаме нещо в замяна“ – казва той дружелюбно. Малко по-късно казва още: „Дори Янис Варуфакис, който е прочут икономист, съвсем не е първият икономист в световната история – не!“.
В Белия дом Варуфакис повтаря изречение, което вече е казал в „Брукингс”: „Господин президент, моето правителство планира, аз самият планирам да правим компромиси, компромиси и още компромиси, но ние не сме съгласни да бъдем компрометирани“. („Това изречение му хареса“ – спомня си Варуфакис.) Варуфакис казва на Обама: „Господин президент, несъмнено всеки трябва да изстрада цената, за да получи облагите, но въпросът опира до баланса. Балансът трябва да е положителен“. И продължава: „Ние сме задушавани заради опита си да симулираме това, което направихме, нали!“.
Обама показва повече солидарност от това, което Варуфакис очаква. „Знам, че лишенията са гадно нещо“ – казва Обама. („Той използва тези думи. Много не-президентско.“) Според Варуфакис президентът в много по-малка степен говори за неприятната страна на лишенията, отколкото за липсата на ефективност в тях. Обама има предвид, че ограниченията „не вършат работа – създават бедност, като това води до лични поражения“.
Варуфакис казва на Обама, че не е почувствал същото приятелско отношение, когато е говорил с финансовия министър на САЩ Джак Лю.
„Знаете какви са финансовите министри – отвръща Обама – Те са по-консервативни.“
Варуфакис сменя самолети в Мюнхен и отлита за Атина. В ръкава към полета гъркиня го спира и му казва: „Бъдете твърд! Продължавайте да казвате не!“. И в деня, когато водещата статия на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ цитира неназован източник от гръцките кредитори, който описва гръцките преговарящи като „некомпетентни и неопитни“, мъж с германски акцент се представя с думите: „Хората ми казват, че приличам на вас“. Той също е с бръсната глава и като Варуфакис, който носи обувки „Док Мартенс“ в Белия дом, се облича младежки на средна възраст. Варуфакис позира за съвместна снимка с него.
Пред терминала на летището чака скромен министерски „Хюндай”. Караме по празна, кадифено гладка магистрала, построена малко преди олимпиадата през 2004 г. По-късно говорих с филмовия продуцент Елина Псику, чиито следващ филм ще се развива в този район на Атина. Тя описа сценария си като „изследване на отрицанието”.
Беше събота, което даде на Варуфакис кратък отдих от навика му да проверява телефона си всяка една или две минути, за да получава постоянно последна информация по отношение на финансовото положение на Гърция. „Не ме интересуват борсовите пазари – казва той, – могат да се сриват колкото си искат.“ Онова, което го вълнува накрая, е балансът. След изборите Варуфакис отказа да подпише съглашение, което да остави Гърция в предварително уговорените условия, според които държавата му трябваше да плати 7,2 млрд. евро по схемата за подпомагане. Това помогна на Гърция да се върне към рецесията и с нищо не допринесе за предотвратяването на плащанията по дълга. Гръцката криза вече бе довела до съкращения, бедност, безработица, но през пролетта дълговата криза докара на страната кредитен рейтинг на бананова република.
Пенсионерите изтеглиха спестяванията си от банките, тъй като гърците се опасяваха, че правителството ще свърши кешовите наличности. В колата Варуфакис призна неудобствата на работата си, а после лицето му грейна: „Е, в това поне има повече смисъл, отколкото да съм като хората, които непрекъснато следят „Блумбърг“. Той не бе посърнал и все още допускаше мисълта, че с времето Меркел ще помогне да бъде измислена добра сделка.
Във Вашингтон обаче почти нямаше какво да го окуражи. Пред тройката той бе казал, че ако си мислят, че китайското изтезание на падащата капка ще го победи, ще останат разочаровани. И кръвта ще е по техните ръце.
От колата Варуфакис говори с баща си Георг, чиито пример за инат му е дал уроци как да се изгради като човек. През 1946 г., по време на гръцката гражданска война срещу комунистическите въстаници, Георг Варуфакис е арестуван като ляв студент и отказва да подпише денонсирането на комунизма. Той е вкаран в затвора за четири години и многократно е измъчван. Подписът му би го освободил. По-късно се запознах с Варуфакис-старши – изискания председател на борда на компания за производство на стомана, който на 90-годишна възраст все още ходи на работа всеки ден. Той ми каза, че години след като бил освободен, не можел да слуша Йохан Щраус – мъченията в затвора вървели на фона на силно пуснати валсове, за да се покрият писъците на жертвите.
След като Георг Варуфакис се връща в университета, една колежка старателно го следи с идеята да се включи в полувоенна дясна група. Но се влюбва в Георг и двамата се женят. Янис се ражда през 1961 г. По време на военния режим от 1967 до 1974 г. чичото на Варуфакис, либертарианец, е вкаран в затвора за дребен тероризъм. Варуфакис с възторг си спомня за времето, когато е отговорен за вкарването на листовки при него по време на свижданията.
В хюндая телефонът на Варуфакис звъни и той говори на гръцки около минута. След това се усмихва: „Това беше колега от правителството, който е благословен с оптимизъм по рождение. Без да знае каквото и да било, той ми каза: „Добре дошъл, сигурен съм, че си свършил страхотна работа и всичко е минало страхотно!“. Как, по дяволите, знае това?“ – разсмива се Варуфакис.
В деня след връщането си от Вашингтон Варуфакис подкарва мотора си към министерството. Той се среща с трима германски банкери, които в опита си да покажат солидарност пристигат без вратовръзки. Той започва дискусия за създаването на по-автономни данъчни служби на Гърция – дълго обсъждана тема от тройката. Много голяма част от гръцките доходи са в сивия сектор. Според анализ от 2012 г. на средния доход на самонаетите гърци в здравния сектор техните доходи са 1628 евро на месец. Същите хора харчат на месец по 1660 евро месечно за плащане на дълговете си.
Същата вечер Варуфакис отива до резиденцията „Максимус”, която е само на няколко минути, за да се види с Ципрас. Варуфакис разказва за вашингтонските си срещи и обяснява идеята за създаване на новото данъчно тяло. Те прекарват заедно три часа и половина. „Той прие всичко, което е добре“ – казва по-късно Варуфакис.
След 10 вечерта той ми изпрати имейл и отидох до дома му на последния етаж в жилищен блок в северна Атина. Варуфакис и Страту току-що се бяха нанесли там. Техният предишен апартамент в сграда, която принадлежи на родителите на Страту, бе показан в „Пари Мач“ по-рано през годината във фотосесия, в която Варуфакис е зад пианото или си чурулика със Страту на покрива на сградата, а зад тях се вижда Акрополът. Фотографиите се превръщат в минискандал. Макар апартаментът да не изглежда луксозен, Страту и семейството й са известни с богатството си и по мнението на мнозина наблюдатели семейството дава вид на твърде доволно в момент на национални лишения.
Суетата е голям проблем: те изглеждат твърде уверени в подредения си и изпипан средиземноморски стил. „Естетически погледнато, беше ужасно – казва ми Варуфакис – и това беше моя грешка.“ След това признание изглежда неучтиво да се каже, че новият им дом е прекрасен: стотици квадратни метри, изпълнени с висш буржоазен модернизъм с вплетено изкуство, дървени подове и ниски дивани в приглушени цветове.
Варуфакис и Страту посещават една и съща гимназия в Атина, макар да не помнят кога са се запознали. През 1978 г. Варуфакис влиза в университета в Есекс, традиционен колеж североизточно от Лондон, където се присъединява към Комунистическата партия на Великобритания. Той си спомня, че в качеството си на лице на Алианса на чернокожите студенти – роля, която поема убеден от самите чернокожи студенти – той се е изправял и е казвал: „Ние, чернокожите студенти, вярваме...“И тогава всички избухвали в смях. „Поглеждах ги и казвах: Това е състояние на духа, а ние, гърците, сме чернокожите на Европа заедно с ирландците!“
В отношенията на Варуфакис и Страту личи добродушно напрежение от вида на: „Добре, ти го разкажи!“. Варуфакис казва, че като чужденец във Великобритания по време на ерата „Тачър“ той винаги изпитвал опасността от улична агресия. Страту, която е учила в колежа „Сейнт Мартин“ няколко години по-късно, се опитва да спори по въпроса. Варуфакис изплаква: „Но ти беше в рая, в Лондон!“. Тази пролет гръцки информационен сайт пише, че Джарвис Кукър, бившият вокалист на „Пълп“, говори за Страту в „Обикновени хора“ – обичания сингъл на групата от 1995 г. Автобиографичната песен започва с: „Тя дойде от Гърция, тя бе жадна за знания, тя учеше скулптура в колежа „Сейнт Мартин“. – И продължава с неин цитат: – „Искам да живея като обикновените хора; искам да правя онова, което обикновените хора правят“. По-късно Варуфакис ми каза, че Страту е била единственият гръцки студент по скулптура в „Сейнт Мартин“ по това време.
Варуфакис учи икономика, но постепенно започва да мисли за нея като за „компютризирана астрология“. (Той пише за надеждата си като преподавател да представя икономиката като „оспорвана територия, на която се сблъскват безмилостно армии от идеи“.). Занимава се сериозно с математика, преди отново да се завърне към икономиката, и пише дисертация за динамиката на работническите стачки. За кратко се изявява и като автомобилен състезател. „Бях много добър при квалификациите, когато бях сам на трасето, но изобщо не ставах в състезание с останалите на него.“ Добавя: „Бях или недостатъчно агресивен, или когато се опитвах да компенсирам – твърде агресивен. Катастрофирах на няколко пъти“.
Варуфакис, който определя ролята си в икономиката като на „атеист теолог, настанен в манастир през Средновековието“, е заемал младши преподавателски позиции в британски университети, преди да се присъедини към факултета на Университета на Сидни, където се запознава с първата си съпруга – историк от гръко-австралийски произход.
През 2000 г. се връща в Гърция, за да защити професура в Атинския университет. Тогава от време на време съветва Георгиус Папандреу, тогава в опозиция. Варуфакис наскоро го описа като човек, чиито разсъждения за икономиката са като на петгодишно дете. Варуфакис никога не е гласувал за Папандреу, нито се присъединява към „Сириза“ веднага след създаването й през 2004 г. като обединение на няколко малки леви партии. „Бях на тяхната вълна, но там имаше всякакви – еколози, комунисти.“
През 2005 г. се разделя със съпругата си скоро след раждането на дъщеря им. Момиченцето и майка му живеят в Австралия. По-късно той среща Страту, която му иска съвет за художествен проект, който включва спорни гранични зони. Скоро след това те потеглят на едногодишна серия от пътувания, за да фотографират браздите, разделящи Кипър, Кашмир и други места. Той пише придружаващия текст на „Глобалните стени“ и започва да публикува личните си културологични есета. Варуфакис влиза в ролята на изгряващ обществен интелектуалец от вида на Славой Жижек.
Бидейки с нагласата на марксист, Варуфакис вижда спокойствието само като прелюдия към буря: „Повечето ми колеги икономисти мислят за кризите като за предотвратими инциденти, докато, ако погледнете на света от моята гледна точка, капитализмът ги създава“. Преди 2007 г. той казва, че е започнал да се чувства „много паникьосан“ по отношение нестабилността на системата, в която според него потокът на световния капитал зависи от американска целенасочена политика за повишаване на дефицитите.
По-късно в книгата „Глобалният Минотавър“, която някои критици определят като пълна с конспирации, той преработва метафора, използвана преди, за да критикува американската външна политика. Америка е икономически звяр, който се удържа само от постоянния поток на отвъдокеански пари през Уолстрийт. „През 2007 г. осъзнах, че сме изправени пред перспективата на нова Голяма депресия“, каза той. Тогава, след срива на „Леман Брадърс“, „изказванията на Европа бяха на елементарно блогърско ниво – каза той. – Това е англо-американски проблем. Ние сме спокойни, защото имаме сигурни практики в банковия сектор в Европа. Да бе!“
Когато кризата удря Гърция, Варуфакис започва са пише в своя блог и заедно със Стюард Холанд, британски учен и бивш политик, публикува есето „Скромно предложение“. Текстът предлага начини как Европейската централна банка и ЕС да притиснат банките, които държат облигации на държавите в еврозоната в криза, да опростят голяма част от техните дългове. Европа, смятат двамата, е целесъобразно да издаде свои собствени облигации и да стимулира инвестициите, като вкара в действие германските вложения в Ирландия и в Гърция. Варуфакис, който опонира на гръцкото решение от 2001 г. да приеме еврото, пише, че ако ще има монетарен съюз, той трябва да работи като този, който обединява Калифорния и Алабама, а не да бъде недоправен.
Варуфакис вижда много крехки елементи в гръцката икономика, но предпочита да говори за банкова вместо за дългова криза, както и за европейска криза, а не за гръцка такава. Ако Гърция е теглила твърде много заеми, истинските злодеи са лидерите, които стоят на опашката в схемата за подпомагане. Еврото създава заблуда: банките са отпускали пари на Гърция, сякаш тя е ученик с много богати родители, които гарантират отпуснатите пари. Но такива гаранти е нямало и когато отпускането на пари спира, Гърция е в капана на валута, която дотогава я е облагодетелствала. Държавата не е в състояние болезнено да обезцени валутата си, както е направила Аржентина в началото на века. (Обезценяването прави хората бедни, но пък стоките привлекателно евтини навън.) Еврото страда от липсата на институт като Държавния резерв на САЩ или Банк ъв Ингланд, която може да захрани с кеш гръцката икономика. Варуфакис е недоволен, че ЕЦБ не е такъв вид банка.
Отчасти защото Варуфакис вече е съветвал веднъж Папандреу, идеите му са забелязани от широк кръг хора. „Привлякох двете неща, които мразя – фенове и врагове“, каза ми той. Една вечер през 2011 г. той е в леглото, когато телефонът му звъни. Мъжки глас заплашва него и семейството му с насилие, ако не спре да критикува конкретна гръцка банка.
По това време неонацистката партия „Златна зора“ набира подкрепа. Страту казва на Варуфакис: „Или не участваш по никакъв начин, или се включваш в политиката, за да ни защитиш, или напускаме страната.“ През 2012 г. Варуфакис получава предложение да бъде гостуващ преподавател в Тексаския университет и те се местят в Остин. Варуфакис преподава в магистърска програма лекции, посветени на кризата, и заедно с Галбрайт редактира „Скромно предложение“. Страту ми каза: „Те бяха рицари, които опитват да спасят света!“, през смях заради избора на думи, които употребява, но искрена в своето възхищение.
Ципрас, бивш строителен инженер, е избран в парламента през 2009 г. и става лидер на „Сириза“. През 2014 г. той призовава Варуфакис да представлява партията на изборите за европарламент в Брюксел. Варуфакис отказва. На тези избори „Сириза“ получава повече места в парламента от всяка друга партия. Дясноцентристкото гръцко правителство е разклатено и отслабва още повече през ноември, когато тройката обявява, че Гърция не изпълнява обещаните реформи, и изисква допълнителни действия, които включват свиване на разходите, преди да бъде пуснато плащането от 7,2 млрд. евро. Към този момент гръцки избори изглеждат много вероятни, като победата на „Сириза“ изглежда почти гарантирана. Ципрас е харесвал авторските материали на Варуфакис и е почувствал, че той може да е успешен финансов министър въпреки недостатъчния си опит и ограничените си връзки със „Сириза“. Варуфакис се съгласява да се върне у дома. Според Страту той считал, че когато стане на 80, гледайки назад, би се чувствал като предател на собствената си страна, ако не бе оползотворил тази възможност. Тя си припомня колко често той казвал: „Ако можех да говоря с Меркел, това бих й казал...“.
След два дни Варуфакис се заклева като министър, той излиза на площад „Синтагма“ сам. Кинодокументалистът Йоргос Авгеропулус го чака там, за да го представи на Еми Христулас, дъщеря на самоубилия се фармацевт. Варуфакис оставя цвете на кипариса, където Христулас се самоубива. (Варуфакис не казва на пресата или на мен, но позволява на Авгеропулус да го заснеме.) Първото, което прави Ципрас като премиер, е да остави цветя на паметник в предградието на Атина, където 200 гърци от съпротивата са екзекутирани от нацистите през 1944 г. Германската преса не пропусна да отбележи символизма.
В министерството Варуфакис отговаря на обаждане от датския финансов министър Ейрун Диселблум. Диселблум е настоящият президент на еврогрупата, конституционално неясна, но мощна комисия, в която са финансовите министри на държавите, които използват еврото. (Това са 19 държави; девет други, включително Великобритания, са в ЕС, но не и в еврозоната.) Никой в еврогрупата няма повече власт от Шойбле, но Диселблум е поел ролята на силов играч – или, както недружелюбен наблюдател го определи – „да налива вода във воденицата“.
Ако Гърция иска да промени икономическата „програма“, наложена от заемите, отпуснати от тройката, благословията на еврогрупата е задължителна. Според описанието на Варуфакис деветнайсетте правителства са разделени в три групи: „Малцинството вярва в лишенията и също вярва в тази програма“. Германия предвожда това малцинство. Втората група – Ирландия, Испания, Португалия и балтийските държави, вече са прилагали програми с ограничения и се страхуват, че ако „Сириза“ успее, това ще надигне в техните страни радикална местна опозиция. „Съществува и друга група на значими държави като Италия и Франция – особено Франция – които не вярват в лишенията. Но те се страхуват, че ако застанат на наша страна, ще бъдат наказани.“ И ще получат на свой ред ограничения и лишения.
Уговорката на Гърция с тройката трябваше да изтече на 28 февруари. Ако „Сириза“ не спазеше условията, програмата ставаше невалидна и ЕЦБ вече няма да е длъжна да осигурява спасително финансиране или кредитиране на гръцките банки, които следователно ще привършат кешовите си наличности. Страната ще трябва да печата своя собствена валута, като излезе от еврозоната. Изразената от Варуфакис надежда бе, че преди 28 февруари еврогрупата ще се съгласи на краткосрочно мостово финансиране, което да даде нужното време да се преговаря за модифициране на програмата.
„Сириза“ би могла например да забави приватизацията, когато цените за държавните активи са нетипично ниски, да заяви обещанието си от времето на предизборната кампания да повиши пенсиите и минималните заплати. Варуфакис също иска и облекчаване на дълга.
Варуфакис си припомня, че по телефона Диселблум е „много приятелски настроен“, като пита: „Какво искаш да направиш?“. Той обещава да преговаря отрито и Варуфакис иска мостовото финансиране. Според Варуфакис Диселблум му отговаря: „Звучи разумно. Ще пристигна след два дни“.
„От този момент нататък всичко тръгна надолу“ – казва Варуфакис.
С пристигането си в Атина Диселблум задава същия въпрос и Варуфакис отговаря по същия начин. Този път Диселблум отговаря: „Това няма да стане“. („Нямам никакво съмнение, че той е привикан във времето между телефонния ни разговор и посещението“, каза ми Варуфакис. Той отказа да назове конкретно Германия, но добави, „Можеш да предположиш“.) Варуфакис пита Диселблум: „Заплашваш ме от първия ден с Грекзит?“. Диселблум казва, че провалената програма не означава задължително излизане на Гърция от еврозоната. „Но банките ще затворят“ – казва Варуфакис. „Да, така е“ – отговаря Диселблум. (Предишната седмица говорител на датското финансово министерство заяви: „Никога не коментираме изнесени данни за разговори, които са се извършили при затворени врати. Г-н Диселблум се опитва да се порадва на лятната ваканция. Бих посъветвал г-н Варуфакис да направи същото“.)
На последвала съвместна пресконференция Варуфакис обявява, че Гърция ще продължи да преговаря с ЕС, с ЕЦБ и с МВФ поотделно, а не като с блок, който държи властта, и без намерение да вкара техните инспектори в гръцките министерства. Той еднолично опита да раздели дълга от ежедневното набъркване в управлението на Гърция. Варуфакис заявява позицията си на гръцки, като частно лице. Следва пауза, колкото Диселблум да чуе превода в слушалките си. Той сваля слушалките си и се изправя, за да си тръгне; лицето на Варуфакис е усмихнато и изразява фалшивата невинност на някой, който се е изпуснал да каже повече от необходимото. Диселблум „беше бесен – каза ми Варуфакис. – Той прошепна в ухото ми: „Току-що ти уби тройката“.
Славата на Варуфакис нарасна следващата седмица, след като той забрави куфара си в атинско такси. С пристигането си в Париж късно вечерта в началото на обиколка на европейските столици той е само с дрехите на гърба си. Същата вечер в „Зара“ си купува две ризи и панталон. Разчита на посланика на Гърция във Франция Теодор Пасас за палто. „Той е елегантен посланик!“ – каза ми Варуфакис. Пасас дава назаем на Варуфакис някакъв гангстерски хибрид между мотоциклетно и ловно яке и след като Варуфакис го облича, за да се срещне с Джордж Озборн в Лондон – върху електриковосиня риза – европейската преса изписа много редове за министъра, който се явява на срещиь изглеждайки сякаш е въоръжен. Варуфакис ми каза: „Свърши страхотна работа! Наричаха ме руски мафиот?“. По време на тази визита британският консерватор лорд Ламонт, който е изпратил на Варуфакис много съобщения в негова подкрепа (до момента, в който Варуфакис говори за него като „моя най-добър приятел“), го кани на закуска в Пал Мал. Както Ламонт обяснява на „Файненшъл Таймс“: „Те не можаха да приемат, че неговата национална носия не включва вратовръзка“. Варуфакис ми каза през април, че Озборн се е съгласил с него за „всичко“. Варуфакис, изглежда, обича да вярва – или да твърди, че вярва – че това, което политик е казал учтиво по време на обяд, е по-искрено от онова, което казва пред широка аудитория. (Говорителят на министъра отказа да коментира личните разговори на Озборн.)
Варуфакис ми каза, че той и френският финансов министър Мишел Сапен си говорели „като братя“, когато били насаме. Французинът му казвал: „Заедно ще променим Европа!“. После той излизал на пресконференция, пред микрофони и камери, и казвал: „Гърция трябва да направи още по-големи усилия, трябва да приеме условията“. Варуфакис твърди, че когато поставял въпроса ребром пред Сапен, умореният отговор бил: „Янис, Франция не е това, което някога беше“ – властта й е отслабена. Говорителят на Сапен отрече съществуването на подобен разговор и добави, че „Варуфакис е интелигентен и ярък човек, но му липсва политически разум“. Десет дни след изборите Варуфакис за първи път посещава среща на еврогрупата. „Хората мислят, че това е някаква дворцова драма – казва той. – Не е. Просто е угнетително скучно.“
Еврогрупата се среща на четири очи – всеки от деветнайсетте министри сяда с по един колега. На срещата, на която Варуфакис присъства, кредитните институции също са представени. След няколко откриващи изречения министрите се изреждат в изказванията си. Шойбле доминира над останалите в стаята. „Всички очи следяха него и това, което ще каже, и тонът, с който ще го каже“ – спомня си Варуфакис. Тогава присъстващите се съгласяват да постигнат съгласие върху комюнике. „В този момент адът се отвори“ – каза Варуфакис. Когато не се съгласява с подготвената чернова, той вдига ръка: „Йорен, не мога да приема това изречение. Трябва да добавя прилагателно тук и да махна глагола оттук“. Шойбле често противоречи на предложенията на Варуфакис. „Това може да продължи и шест часа!“ – казва Варуфакис.
Като нарушава традицията, министерството на Варуфакис по-късно прави публични първите му думи от премиерното му участие в еврогрупата. Варуфакис казва: „Трябва да заслужим вашето доверие, без да губим доверието на хората – на гласоподавателите, на които се радваме за момента, и на тяхното одобрение. За такова одобрение Европа трябва да се пребори да разреши проблемите на Гърция и да я направи стабилна“. Той продължава: „Няма да е възможно за страната ни да се развива, ако продължаваме да живеем притиснати само от ограничения и лишения“.
Варуфакис си спомня, че Шойбле изглежда „много сърдит“, и казва: „Когато налице е програма, с която всички са се съгласили, това е. Изборите нищо не могат да променят, защото в такъв случай всеки път, когато има избори, всичко ще се променя“. (Говорител на германското финансово министерство заяви: „Срещите на финансовите министри в еврогрупата са поверителни“.) Както Варуфакис ми каза, тезата, че изборите нищо не могат да променят, е „най-големият дар, който някой може да направи на Китайската комунистическа партия“. Това е преувеличено, разбира се, защото демократичните правителства уважават направените договори от своите предшественици. Но беше интересно, че в „Брукингс” Шойбле отбеляза, че „Франция ще бъде щастлива, ако някой можеше да принуди парламента й да прокара непопулярни трудови реформи“. Не е съвсем ясно какво точно имаше предвид Шойбле под „Франция“, след като не става дума нито за французите, нито за техния парламент.
По време на тази първа среща Варуфакис казва, че е трябвало да одобри комюнике, в което се казва, че „нищо не се е променило“. Той иска да редактира „програмата“ към „коригираната програма“. Като си спомня за това искане, Варуфакис го описва като „много отстъпчиво“, макар че би било по-вярно да се каже, че то не е. Шойбле слага вето на редакцията. Варуфакис надцаква: „Слагам вето на ветото“. По време на почивка преди следващата дискусия Диселблум казва на Варуфакис, че шансът да бъде спазен крайният срок от 29 февруари – след около две седмици време – ще свърши на следващото утро заради времето, нужно на някои от държавите да осигурят парламентарно съгласие за подновения план. Ако Варуфакис не подпише? Диселблум казва: „Тогава си изпуснал влака“. С други думи, съгласието за заема ще бъде анулирано.
Варуфакис звъни на Ципрас в Атина. „Той каза: „Не подписвай, майната му“. Не, той не каза това, но това имаше предвид. Така че отговорих: „Нямаме сделка!“.
На следващата сутрин Диселблум отива в хотела на Варуфакис, за да разговарят. Като има предвид, че крайният срок е отминал, Варуфакис решава, че Диселблум му се подиграва, и затова го пита дали влакът случайно не е решил да остане на гарата. Варуфакис ми каза: „Той излъга министър в качеството си на президент на тази първа новобранска среща. Дългът му е да информира членовете на еврогрупата по отношение на юридическите процедури и той ме излъга за това. Това е недопустимо“.
На 20 февруари еврогрупата постига временно съгласие. Гърция получава удължаване на срока до 30 юни, като преди тази дата може да предлага редакции на програмата. За момента „Сириза“ се съгласява да не вкарва в действие своите основни планове за разходи. Макар че Варуфакис избира да гледа на споразумението като на възможност да напише собствена програма и да бъде оценяван според нея, други виждат в това отстъпление на „Сириза“. Правителството е оставило на лавиците поетите предизборни обещания, без срещу това да получи гаранции за преразглеждане и да вземе 7,2 млрд. евро. „Гръцкото правителство със сигурност ще се затрудни да обясни това на гласоподавателите“ – казва Шойбле пред журналистите.
Варуфакис ми каза, че веднага след като подписва комюникето, „Тройката вече чукаше на вратата ни“, сякаш нищо не се е променило. „Трябваше да кажем, че не за това сме се договорили.“ По-късно той съжали, че не е показал публично истинския си гняв.
През април, когато Варуфакис долита обратно от Вашингтон, Гърция е нападната за това, че още не е предложила работеща ревизирана програма. „Можеше да работим по-бързо – признава Варуфакис. – Но от другата страна не се помръдваха изобщо.“ Партньорите може да не са изпитвали никаква потребност да се раздвижат. За тях Варуфакис е ученик, закъснял да предаде домашната си работа, с която е малко вероятно да предизвика добро впечатление.
Варуфакис цитира прословутото изречение, приписвано на Хенри Кисинджър: „На кого трябва да позвъня, ако искам да говоря с Европа?“. Министърът казва, че се е борил да се справи с правителства и институции, които са фрагментирани както хоризонтално, така и вертикално. Той обяснява: „Хоризонтално Меркел и Шойбле не гледат еднакво. Те са с различно разбиране за това какво искат от нас. Той ни иска вън от еврозоната, Меркел ни иска вътре“. (Говорителят на финансовото министерство на Германия каза: „Г-н Шойбле и канцлерът Ангела Меркел винаги действат координирано“.) Испанският премиер Мариано Рахой иска „Сириза“ да излезе от властта; френският президент Франсоа Оланд – напротив. Варуфакис ми предложи пример за „вертикална фрагментация“: той вярва, че изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард „не ни иска извън еврозоната и би желала да осигури мост, но малките хора, които тя праща в тройката, са със собствени планове“. Той продължи: „Тези дни прекарвам живота си на телефона, опитвайки се да отклоня проблемите, които идват с тази фрагментация, грешки на координацията и дребни планове. Ние дори не успяваме да говорим за важните неща. Той се бори за приемането на междинните реформи – колкото и незавършени да са в очите на тройката, те ще отпуснат „вълна на оптимизъм“ към потенциалните инвеститори в Гърция.
Но Варуфакис казва, че не е намерил почва в Европа за подобни мисли. На нивото на еврогрупата според него всички разговори са били относно „правилата“ . Това не е форум, на който да се обсъжда дълговата нестабилност или трудността за постигане на икономически растеж при условията на лишения. Варуфакис ми каза, че е обвинен за това, че говори за икономика. Веднъж е попитан какъв трябва да е гръцкият излишък, ако не е 4,5% от БВП. Той трябва да изнесе лекция за възможния набор от разнообразни отговори, които такъв въпрос предполага и защо не може да му се отговори, когато е зададен по такъв начин. „Те не са икономисти – каза Варуфакис. – Повечето от тях са юристи.“ По време на преговорите той се хваща за един рефрен: „Може да не ни харесвате, но няколко неща работят в наша полза. Първо: още не сме корумпирани. Второ – ние сме проевропейски настроени. Трето – ние сме демократи. Искаме тази страна да се реформира. Помогнете ни да го направим. Не ни смазвайте. Ако ни смажете, ще ни сменят много лоши хора“.
Според официални представители на еврогрупата Варуфакис „не изглежда, че е разбрал, че другите участници в преговорите са ограничени от собствените си парламенти“. Те са обвързани с конкретни договори. Тези ограничения са срещу чисто икономическата логика. Еврозоната е в затруднение и той не изпитваше разбиране или съчувствие заради това.
Междувременно на техническа среща на по-ниско ниво представители на гръцките кредитори притискат колегите на Варуфакис по отношение на „дребните и банални неща“: модернизиране на пазара на мляко например. Гръцката програма е изградена върху детайлите на такива концепции; Варуфакис счита, че идеите често са „анти-тръстов боклук“ и че процесът е безсмислен, ако се пренебрегват икономически фундаментални правила по начин, по който само да удължат петгодишната динамика на „взимане и преструвки“. Той си спомня опитите си да наложи документ, който съдържа фразата „ограничение на дълга“. Казват му: „Ако се съдържат тези думи, няма да го приемем. Вземи си го обратно“.
Според представителите на тройката гръцките преговарящи много слабо се включват на техническо ниво. В началото това изглежда като некомпетентност, но по-късно става ясно, че в това се съдържа цялостна стратегия – опит разговорът да отиде към политическата сфера. Накрая посреднощ се обсъжда въпросът с пазара на мляко в Гърция, дискутиран от главите на европейските държави.
Според мнението на един от представителите на тройката пренебрежението на Варуфакис към дребните детайли – например лекотата, с която той изисква другите европейски данъкоплатци да платят гръцката сметка – носи недемократични повеи. Друг представител на тройката казва, че „идеите, които ни бяха изпратени, бяха впечатляващо наивни“. Той си спомня за мярка, предложена от Варуфакис през март, предвидена да засили събираемостта на данъците, като бъдат назначени шпиони аматьори: хора, включително туристи, които да бъдат обучени да снимат със скрити камери. Представителят на тройката каза: „Беше зашеметяващо да видим нещо подобно в документ, изготвен от министър на европейска държава“.
Няколко дни преди референдума Гикан Хардувелис, старши гръцки икономист, който е предшественик на Варуфакис като финансов министър, сяда в кафене в северната част на Атина, говорейки през стиснати зъби и с трудно сдържан гняв. През тази седмица, нощ след нощ, огромни групи от хора се събират на площад „Синтагма“ в подкрепа на „Не“ (работническата класа) и „Да“ (средната и по-заможната класа). Из цяла Атина плакати показват Шойбле в подигравателно изображение и с текст „За пет години той ви пи кръвчицата. Кажете му „Не“!“. Когато попитах собственика на атински бар как би гласувал, той ме помоли да му опиша разликата между пистолети „Уинчестър” и „Магнум”. Хардувелис, който щеше да гласува с „Да“ каза: „Само диктатурите от Третия свят провеждат подобни референдуми, като залъгват хората и ги карат да си мислят, че участват в нещо демократично“.
В деня след януарските избори, преди Варуфакис да се закълне, Хардувелис представя Гърция на среща на еврогрупата в Брюксел. Той казва на участниците: „Запомнете едно нещо: осемдесет процента от гърците казват, че искат да останат в еврозоната“. В този контекст европейците се опитват да бъдат гъвкави, защото знаят, че си имат работа с ляво ориентирано правителство. Те се опитват да им дадат нещо, може би от основния излишък за 2016 г.
Хардувелис казва, че Варуфакис ще пропилее тази възможност: „Той съумя да се сдобие с осемнайсет врагове. Това е всичко, което постигна“. Той описва Ципрас като човек, който никога не е бил извън Гърция, никога не е имал вземане-даване с чужденци, така че не би могъл да проумее логиката на тези, които са отвън. Ципрас, чието владеене на английски е на елементарно ниво, зависи от Варуфакис. По времето, когато Ципрас се освобождава от тази зависимост, Гърция е изправена пред катастрофа. „Виня Варуфакис – казва Хардувелис. – Той работеше срещу Ципрас, защото той много добре знаеше какво се случва и работеше единствено за собственото си издигане, като междувременно пожертва страната си и нейния премиер.“ Това е широко прието в Атина, макар да е възможно да си представим тези аргументи обърнати с главата надолу: това е умел политик, който се е възползвал от лековерен, но твърде самоуверен интелектуалец.
Според Хардувелис някои от колегите на Варуфакис в университета в Сидни изразили облекчението си от факта, че той е напуснал Австралия, като го наричали „най-нарцистичния мъж, когото са срещали в живота си“. Хардувелис отбелязва, че в правителството, което някога е било и негово, Варуфакис е бил „твърде горд“ да използва офис телефоните на бюрото си. (Варуфакис работел с MacBook и мобилен телефон в единия край на дълга заседателна маса.)
Два дни преди референдума в неделя Варуфакис пристига в министерството в средата на деня. Около стотина репортери го чакат на улицата. Седнахме на конферентната му маса и той разясни събитията от изтеклата седмица и своите противоречия с Ципрас по начин, от който ставаше ясно, че няма намерение да остава на поста си след отминаването на уикенда. Започна с думите, че през април висш американски политик го е предупредил, че гръцките кредитори искат да го „хвърлят от високо“. Чувайки това, Варуфакис решава да промени гръцката позиция в преговорите. Започва да убеждава колегите си да публикуват гръцкия план с условията му. Заедно с Джефри Сакс и други той пише чернова в три части: фискален план, предложения за облекчение на дълга и идеи за структурни реформи.
Варуфакис си спомня: „Занесох го на преговарящия екип и казах: „Мисля, че трябва да работим по този начин. Ако не ви харесва, можем да направим допълнения“. Публично оповестен план трябва да бъде приет в детайли като надменно отхвърляне на провеждащите се преговори. Ципрас не приема идеята като твърде рискована. (Както човек, близък до преговорите, ми посочи, един от рисковете на този план е самото обстоятелство, че това е „планът на Варуфакис”.)
Консенсусът, постигнат от гръцкия екип, се състои в това, че само вече утвърдените стъпки за цялостния процес на работа могат да доведат до нещо положително. Варуфакис контрира: „Ако не успеем да променим структурата на преговорния процес, тогава никога няма да постигнем съгласие“. Ако убедеността в тази стратегия сега изглежда безразсъдна, то тя почива на нещо, което се нарича основа на логиката. „Неизплатим дълг няма да бъде платен – каза ми той. – Това е като законът за гравитацията.“ Неговата цел е да убеди гръцките кредитори да приемат истината сега, а не след години.
След срещата в Рига, Латвия, в края на април, тонът на еврогрупата към Гърция е остро критичен. Неназован източник казва на репортер, че Варуфакис губи времето на другите, че е хазартен играч и аматьор. В съобщение в Туитър Варуфакис отговаря: „Те са анонимни в омразата си към мен и аз посрещам тяхната омраза“.
Една майска вечер Варуфакис научава, че два дни по-рано Ципрас е постигнал съгласие за първичния излишък, за което Варуфакис казва, че е икономическа и тактическа катастрофа. И премиерът, бидейки искрено общителен, казва: „Разбира се, че не ти казах, защото знаех, че няма да се съгласиш“, спомня си Варуфакис. „Може да предположиш – продължава той, – че това е проблем за един финансов министър.“
Варуфакис чувства липсата на подкрепа. Въпреки че Ципрас изглежда да подкрепя нуждата от облекчение за дълга, Варуфакис казва, че имало другари, които казвали: „Виж, това вече няма значение. Нека постигнем съгласие“. След известно време умората се натрупва. На срещата на еврогрупата в Брюксел на 25 юни Варуфакис е поканен да подпише сделка, която предлага пет месеца на ограничено финансиране. Варуфакис определя предложението като нещо, което правиш, когато не искаш да постигнеш съгласие.
Варуфакис вярва, че след като еврогрупата е решила, че „Сириза“ е „правителство, което не искаме“, нарочно проточва преговорите, като цели да отслаби гръцката икономика. През юни той казва на еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Пиер Московиси, че Шойбле го иска извън еврозоната. (Шойбле лично е казал това на Варуфакис.) „Но него не го интересува дали нашето правителство ще падне или не. И ми се струва, че Меркел ни иска в еврозоната, но иска правителството ни да падне.“ Според Варуфекис Московиси се вписва в това му мнение. Местната популярност на Шойбле и неговата високопоставеност му дава свободата да заеме позиция по отношение на Гърция, която не съвпада с тази на Меркел. „Дер Шпигел“ наскоро описа германския подход като „сериозна мешавица от нерешителност и бруталност“.
След срещата на 25 юни Варуфакис казва, че според Шойбле силата на мерките в договорката са твърде слаби като въздействие върху гърците, за да преминат през Бундестага. „Разбира се, когато Шойбле говори, латвийците, словаците, финландците веднага го следват. Те казват: „Това няма да мине през нашите парламенти“. Според Варуфакис Диселблум изглежда доста объркан. „Той искаше да ме накара да приема. Казах му: „Волфганг не може да прокара плана през неговия парламент, защо аз да мога?“.
На следващата сутрин Ципрас събира заедно членовете на гръцката група в брюкселски хотел, като ги моли да оставят мобилните си телефони навън. Той им казва, че е предложил референдума с „Да“ и „Не“ според правилата на еврогрупата. Еврогрупата се среща още веднъж на следващия ден. „Това беше много неприятно, защото трябваше да защитавам принципите на демокрацията пред група, която почти не се интересува от демокрация“ – каза Варуфакис. „Всъщност те са категорично срещу нея. Беше ми казано в прав текст: „Как смееш да поставяш разрешаването на толкова комплексни въпроси в ръцете на електората!“. Той иска четириседмично удължаване на програмата с довода, че гърците ще могат да обмислят всичко на спокойствие. Еврогрупата му отказва.
Попитах Варуфакис за по-старите гърци, които се мъчат със събирането на плащанията за социални осигуровки и опашките пред банкоматите. „Не ние затворихме банките – каза той, – еврогрупата го направи.“ И продължи: „Понякога идва време, когато казваш: „Да върви всичко по дяволите, няма да подписвам нещо, с което не съм съгласен! И ще си нося последствията!“.
Видях го в края на деня в министерството. Навън се водят сблъсъци между протестиращи, полиция и анархисти; въздухът леко налютява от сълзотворен газ, който се стеле над площад „Синтагма“. Министерството е спуснало метални протектори пред централния вход със стъклени врати. Варуфакис стои в лобито много спокоен, с изправени рамене, на едната си ръка е закачил мотоциклетния си шлем. „Икономическите доводи слязоха от сцената“ – каза той. Шойбле вече е говорил публично за Грекзит. И ако моментът е тревожен, той също така изчиства нещата. „Сега всичко е сведено до „Ще ги смажем“, дори това да означава да смажем и себе си. Също като в началото на Първата световна война.“ Металната защитна ролетка изтрака при движението си нагоре и от другата страна на вратата се видяха множество телевизионни камери.
Варуфакис е у дома, когато идват резултатите от референдума две вечери по-късно. В телевизионните новини Гърция е покрита с оранжевото „Не“.
В деня на референдума въпросът за бюлетините се отнася към преговори, които са приключили. Програмата за помощ е предложила условия, които вече не са валидни. Референдумът се е превърнал в неясно мерило за нагласите на народа. 61 процента гласуват с „Не“ в подкрепа на линията на „Сириза“. Но гръцките банки са затворени, а Грекзит изглежда все по-вероятен.
В нощта на референдума Варуфакис се среща с Ципрас и казва: „Или ме върни с пълни правомощия, или ме смени“. Ципрас му предлага да поеме Министерството на икономиката, инфраструктурата и туризма. Варуфакис отказва. Той подава оставка на следващата сутрин.
На 8 юли, след консултации с гръцките лидери, Ципрас предлага нов тригодишен спасителен план с нови мерки за ограничения. Еврогрупата отговаря с още по-жестоки и унизителни предложения от всичко, което е обсъждано в предишните месеци. На 12 юли Ципрас, след като се е срещнал с европейските лидери за 17 часа, се съгласява да предложи мерките на парламента. Той е постигнал само минимални поправки, само малък знак за бъдещо облекчение на дълга. Гърция се съгласява да заложи активи за 50 млрд. евро в приватизационен фонд; представителите на тройката отново ще бъдат прикачени към министрите в Атина. „Чети и ридай“ – пише Варуфакис в блога си.
Преди сделката да бъде подписана, Гърция е задължена да представи законови промени. На 15 юли парламентът се събира, за да обсъди пакета от мерки, включително и пенсионната реформа, повишаването на данъците, което незабавно ще доведе до повишаване цените на стотици стоки и услуги – от торовете до погребенията.
През тази нощ коктейли „Молотов“ са хвърлени на площад „Синтагма“; в телевизионно интервю Ципрас смело поема отговорността за случващото се и вината за „подписване под текст, в който не вярвам, но който съм длъжен да приведа в действие“. Той продължава: „Най-лошото, което капитанът може да направи, докато върти руля на кораба по време на буря, колкото и да е трудно, е да изостави управлението“. И като има предвид Варуфакис, казва: „Да бъдеш отличен учен съвсем не задължително означава, че това ще те направи и добър политик“.
Варуфакис остава депутат в парламента и е един от тридесет и двамата членове на „Сириза“ от общо 149, които гласуваха с „Не“ през тази нощ. Той постоянно обновява блога си и се обръща към своите 600 хиляди последователи в Туитър (Ципрас има точно наполовина). „Тук съм, за да остана“, казва Варуфакис на италиански репортер. В радиоинтервю той казва, че Ципрас не притежава това, което е нужно в сантиментално и емоционално отношение в този момент, за да пренесе този вот „Не“ в Европа и да го използва като оръжие.
Няколко дни по-късно коментари, които Ципрас е направил пред съветниците си, изтичат към пресата. Той казал, че е прочел „героичните изказвания“, но не е чул никакви алтернативни идеи на изнудваческия ултиматум от 12 юли. Попитал дали неговите леви опоненти са изготвили план, който изглежда по-различно от този на Волфганг Шойбле.
Когато вторият набор от закони достигна до парламента на 22 юли, Варуфакис гласува с „да“. Говорих с него по телефона на следващия ден и той каза, че в часовете преди дебата той се колебае между „да“ и „въздържал се“. Ако все още бе останал министър, би взел като довод резултата от референдума и би се изправил пред еврогрупата с думите: „Просто го направете!“. Но той беше решил да напусне заради своята солидарност с Ципрас и „Сириза“. И после разкри много детайли от законодателството – пропуски и вмъкнати текстове – достатъчно на брой детайли, които му бяха дали основание да гласува с „да“. И докато описваше своя път към компромисите, аз вече чувах политик, който започва да се чувства комфортно с неудобствата на политиката.
За последно видях Варуфакис в неговия министерски офис в деня на оставката му. Чуваше се машината за унищожаване на документи. В конферентната зала той благодареше на служителите си и обсъждаше факта, че неговият приятел Евклид Цакалотос е поканен да заеме мястото му. Варуфакис се върна в офиса си в отлично състояние на духа и започна да събира в кутии книги. Той отбеляза, че оставката му е повдигнала курса на еврото. „Аз съм образец за стабилност“ – каза той. Погледна в телефона си. „Сега мога да изтрия мобилния номер на Волфганг Шойбле.“ Колега му предлага да си го запази, за да си прави телефонни шеги.
Тогава Варуфакис каза, че ще остави основния си опонент. Той харесва Шойбле в личен план. Варуфакис продължава: „Той има визия. Това е погрешна визия, но той е много аргументиран. Той е човек на принципите. И аз харесвам посветени на мисията си политици“.