/Поглед.инфо/ Цялата шумотевица покрай гръцката дългова криза не е нито политическа, нито заради оставането им в еврозоната. Всеки, който е имал такива помисли, трябва да се отърси от тях бързо. Картите са свалени на масата окончателно и вече е съвсем ясно, дори за тези, които са имали някакви съмнения, че цялата суетня е била поради най-баналната възможна причина – да бъде изнудена Гърция за пари, не само за нетните й дългове, а и за грамадните лихви към тях. Последните събития* около поредната гръцка финансова криза доказват всичко това, вече твърде категорично.
Съществува у нас просто обяснение за тази криза у съседите – че гърците не работят, а се занимават предимно с гешефти, пият узо от сутрин до късна вечер, свирят на бузуки, пеят ребетико с кахърни гласове, играят сиртаки, като се понапият, т.е. почти непрекъснато, а в свободното си време протестират. Нищо от това не е вярно, или в краен случай – не съвсем. Щом могат да изкарат някоя драхма/евро/лев/долар, гърците го правят безмилостно, това е така, особено от зашеметени туристи. Ако говорите добре английски, немски или френски, в аптека могат да ви приберат 6 евро за малка опаковка спирт, която обичайно струва шест пъти по-малко, и аптекарката да обясни на стреснатата опашка, че „те, англичаните/немците/французите, имат пари, заради тях сме на тоя хал“ (личен опит). Ако пазарувате пък в отворените до среднощ малки бакалии в Атина, с изненада може да установите, че килограм най-обикновена стока, мандарини например, струва цели 3 евро, при това в нетуристическия квартал Кесариани (пак личен опит). Хора има всякакви.
Но за работата им – не е вярно пък съвсем. Ако рано сутрин бързате за самолет/влак/автобус, ще забележите, че градският транспорт в Атина е вече препълнен в 5,15 сутринта, а с огромна пътна чанта сте единствено вие, всички останали са тръгнали на работа.
И останалите представи са далеч от действителността, поне според моите наблюдения. Алкохолът се продава крайно ограничено като само в някои супермаркети има по-голям избор („Sklavenitis“), в други („Bazaar“, „Market in“) всички бутилки с алкохол се побират в малък шкаф със стъклена вратичка, който се отваря при поискване. Специализираните магазини за алкохол са малко, тесни и в тях почти винаги ще се окажете единствен клиент. Ребетико, бузуки и сиртаки са туристическа екзотика, поне в Атина.
Доскоро на опашките за безплатни новогодишни хранителни пакети се редяха предимно имигрантите. На снимката отпреди почти пет години на опашката гърци са единствено жената със зеленото манто и оранжевия шал, която е първа и бързо наведе глава, щом започнах да снимам, чичото с очилата и карираната риза, който изобщо не направи опит да скрие лицето си, и младият мъж в края на опашката, който яростно заръкомаха в знак на категорично несъгласие да бъде сниман. Всички останали са емигранти. В наши дни опашките са значително по-дълги и ако някой иска да ги снима, ще трябва да направи това от бронетранспортьор, за да не бъде подложен на груба саморазправа; пред сградата на Червения кръст, Атина, декември 2010 г.**
По принцип не харесвам теориите за световна конспирация, твърде нагласени ми изглеждат. Обаче от време на време се налага да се усъмня в собственото си неверие. Сигурно наистина няма никаква глобална световна конспирация, но наличието на тесен кръг от заинтересовани, който върти финансовите дела в световен мащаб или поне се опитва да го прави, изглежда все пак съществува.
Тяхна жертва сега е Гърция. В този случай очакван ще е въпросът защо именно южната ни съседка бе набелязана. Отговорът е според мен лесен – заради историческия опит на страната с предишните й два фалита в съчетание с подвеждащата възможност след влизането й в ЕС за бърза и лесна емиграция в страни с по-„топъл“ икономически климат, предимно в Германия и САЩ, най-вече през 80-те години на миналия век. Така Гърция се очертава като лесна плячка – историческа „предразположеност“ към свръхзадлъжнялост и в добавка остра нужда от пари, за да се повиши бързо и рязко благосъстоянието в страната и така да се спре нейното обезлюдяване.
В началото на 1893 г. тогавашният гръцки министър-председател Харилаос Трикупис театрално заявява пред народните представители: „Господа, ние фалирахме“. Това е първият гръцки държавен фалит, вторият е през 1932 г. За пълното издължаване на заемите до първия гръцки държавен фалит след две преструктурирания са нужни цели 76 години – Гърция изплаща окрадените от чиновниците още до 1893 г. заеми чак през 1969 г. Това със сигурност знаят и заемодателите на страната, те добре проучват жертвите си.
Формалното натрупване на гръцкия дълг е следствие главно от целенасочена държавна политика след свалянето от власт на хунтата през 1975 г. През 70-те и особено през 80-те години на миналия век над 2 млн. гърци емигрират. С цел да спре обезлюдяването, което обхваща понякога цели села в Пелопонес и в Южна Македония, гръцките правителства последователно прилагат програма за повишаване на доходите, особено след влизането на страната в ЕС (1 януари 1981 г.), и с цената на огромни усилия това обезлюдяване е спряно. Трябва да добавим непременно, че всяка прилика с България през последния четвърт век не е никак случайна, а закономерна.
Ето как всъщност Гърция натрупа колосален външен дълг, който остава необятен дори след отписването на част от него и след получаването от ЕС и МВФ на нови 240 млрд. евро. Само едно е напълно сигурно. Тези, които управляват паричните потоци в света, наистина са твърдо решени да продължат да печелят главозамайващо от господстващото си положение, предоставяйки все нови и нови „спасителни“ заеми. Дори на тези, които не ги искат. Сега въпросът е само коя ще бъде следващата жертва. Мисля, че се досещам – наскоро й бе надянат жертвен венец за 8 млрд. евро.
Полицаи от специалните части за борба с безредиците – известната Поддирекция за възстановяване на реда, след употребата на сълзотворен газ срещу демонстранти; в западния край на бул. „Университетски“, Атина, април 2012 г.
Днешното гръцко правителство отказва да признае за справедлив държавния дълг на страната. Тези пари са взимани от Европейската централна банка при лихви от 0,1 % най-много, а са предоставяни на Гърция с немислимо оскъпяване. Така в началото на 2010 г. гръцката задлъжнялост е 130 % от БВП, а в резултат на „помощта“ на „тройката“ след тази дата на 1 януари 2013 г. е вече 175,1% от БВП. Днес гръцкият дълг е над 180 % от БВП и продължава да расте, понеже самият БВП, отново в резултат на усилията на „спасителите“, се е свил с 25 % след 2008 г. и с още почти 5 % само от началото на тази година. Така трябва вече да е станало ясно, че досегашното „лекарство“ за гръцката дългова криза е всъщност отрова, дългът в този му вид е невъзможно да бъде обслужван, а целта е просто да бъде издоена Гърция, като кредиторите й отбележат отлични печалби. Всички разговори за самоотвержената европейска помощ трябва непременно да бъдат прекратени поне от приличие.
При тези условия трябва да признаем усилията на правителството на СИРИЗА да преобърне самата същност на помощта за решаване на дълговата криза на страната, понеже е очевидно, че продължаващото свиване на БВП ще направи още по-немислимо погасяването на задълженията на страната. Впрочем, както по всичко личи, и народът на Гърция в по-голямата си част е на същото мнение – социологическите прогнози за резултатите от предвиденото на 5 юли допитване до гръцкия народ сочат твърдо „не“ на ограбването на страната от заемодателите й. За жалост тежка седмица очаква южната ни съседка, късно снощи правителството взе решение за банкова ваканция до 6 юли.
Отдавна е очевидно, че преговорите за гръцкия дълг след идването на СИРИЗА на власт са само игра на нерви. Заемодателите на Гърция не могат да си позволят тя да излезе както от Европейския съюз, така и от еврозоната, понеже така ще бъдат намалени възможностите им за сплашване на страната длъжник, а и изобщо ще бъде сведена до твърде ниски равнища вероятността да се върнат парите с лихвите, което е тяхна единствена цел. Излизането от ЕС и от еврозоната не е в интерес и на Гърция, защото ще бъдат загубени облагите от членството там – предимно твърде лесният достъп до нови заеми. Непрестанното надцакване и блъфиране и на двете страни е, за да се постигнат колкото е възможно по-добри условия за продължаване на сътрудничеството. Поне така изглежда отстрани.
Такива гледки все по-често се срещат в най-големите гръцки градове; вход на жилищна сграда непосредствено до Атинската опера, бул. „Академичен“, ноември 2014 г.
Въпреки това несложно обяснение не са изключени провали при практическото осъществяване на намеренията на участващите в тия събития, ни най-малко. При упоритостта на двете страни в преговорите срив е наистина възможен – може Гърция все пак да се наложи да върне драхмата, а може и заемодателите на страната да загубят част от парите си, и/или лихвите за тях и така да се провали замисълът им. Вероятността за такова развитие все пак изглежда малко вероятна, блъфирането ще продължи до последния възможен миг, а даже и след това – отстрани често ще изглежда, че всичко е свършило, но това наистина ще е така, когато страните постигнат разумен компромис в края на краищата. Вярно е, че може и да греша в прогнозата си, понеже не съм финансист, но историческият преглед на предишните два същински гръцки държавни фалита след 1893 г. подсказват, че и този път най-вероятният изход ще е постигане в крайна сметка на компромис. Гърция при СИРИЗА няма да позволи да бъде издоена цялостно, а заемодателите й ще се задоволят с нелоши печалби.
Трагичното е, че във всички случаи цената при всякакво развитие ще бъде платена от гръцкия народ, при това съвсем не от обитателите на „Колонаки“, „Глифада“ и „Психико“, или от вече напусналите страната заедно с награбеното, а от обикновените гърци. И опашките за безплатни хранителни пакети ще се увеличават, ще преумножават протестите, ще расте бедността. Издояването на Гърция не трябва да се смята за приключило, играта едва сега ще почне да загрубява.
________
* Възможно е да са настъпили промени в отразяваните събития след приключването на този текст.
** Снимките са на автора.