/Поглед.инфо/ След външния министър на Саудитска Арабия преди дни, сега в Москва на официално посещение е външният министър на Иран. Не е изненада, че разговорите на Мухамед Джевад Зариф с руския външен министър Лавров са посветени на въпросите, свързани с подписаното споразумение за ядрената програма на Техеран в състава на 5+1 държави, на сирийската криза и борбата с „Ислямска държава”, ИД.

Това дипломатическо раздвижване относно гражданската война в Сирия и ситуацията с ИД се следи под лупа и с особено внимание в Анкара. Още повече че всички заинтересовани не пропуснаха да отбележат, че ролята на Иран в разплитането на близкоизточния възел няма как повече да се отрича. За Москва няма спор независимо от опитите да се неглижират възможностите й вследствие срива на рублата или нестихващите западни коментари в стил сатанизиране на Путин. Лавров за пореден път изразява позициите на Кремъл за намирането на мирен път за решаване на кризата в Близкия изток и Северна Африка, което включва необходимостта от засилване на сътрудничеството на двустранна и международна основа.

Не е пропуснал да отбележи, че контактите между външните министерства на Русия и Иран са се засилили, в отговор на което Зариф е посочил, че Техеран придава голямо значение на връзките с Москва. И в допълнение „с Русия имаме общи интереси и ще предприемем необходимите стъпки за засилване на сътрудничеството ни”. Нещо по-различно от публикуван в „Ню Йорк Таймс” например анализ, в който се твърди, че „ядреното споразумение ще засили политическата изолация на Русия и ще навреди на икономиката й”, защото „западните инвеститори, които се безпокоят какво става в Русия, се редят на опашка за по-доходни сделки в Иран”. Още повече че по отношение на съдбата на сирийския президент Асад има потвърждаване на съвпаденията в становищата. Лавров е заявил, че „не може да бъде поставена като предварително условие за разрешаване на сирийската криза оставката на Асад”.

Независимо че в приетата в СС на ООН преди ден декларация относно Сирия няма уточняване на ролята на президента Башар ал Асад. Да, тези разговори са поставени на кантара на външната политика на Анкара предвид интересите й в региона, в частност в Сирия, но в турските медии завидно място заема темата, свързана с призивите чрез видеозапис на джихадистите от ИД за „превземане на Истанбул”, защото е „позволил на САЩ да използват турски военни бази за удари срещу ИД”. В. „Ватан” информира, че джихадистът, който е говорил на турски с кодовото име Абу Амар, е всъщност търговец от Бурса и че видеото е заснето преди 10 дни в Рака от турски бойци в ИД. Самият Амар бил на 45 г., с 3 деца и живеел с жена си в Рака. Той е придружаван от Абу Джерах от гр. Артвин и от Абу Абдулах от Хатай, т.е. турски граждани. Думите на тези кодово известни лица са в стила на джихадистите и са насочени срещу „предателя” Ердоган, защото „турският народ трябва да разбере за подкрепата на Ердоган за САЩ и ПКК”. Доста по-различно от мнението на повечето световни анализатори, че Ердоган използва промяната в политиката си относно ИД, за да нанесе удари върху бази на ПКК в Сирия и Ирак с цел решаване на вътрешния си проблем и собствени амбиции.

Съгласуваните със САЩ турски въздушни удари върху ИД определено се изродиха в удари срещу ПКК, което на практика взриви т.нар. мирен път за решаване на кюрдския въпрос в самата Турция. Причината бе посочена от редица опозиционни медии в страната и тя се свързва с желанието на Ердоган да се стигне до нови предсрочни избори, наречени от него „ранни”, за да получи възможност отново да се установи еднопартийното управление на неговата ПСР, която не успя на 7 юни да получи необходимите за целта гласове. Търсят се начини да се върнат към ПСР онези гласоподаватели, които са подкрепили прокюрдската ДПН с надеждата, че повече светски партии в Меджлиса ще балансират турската политика и ще гарантират сигурност и живот без насилие. „Индипендънт” обаче определи ситуацията в Турция след предприетите действия по отношение на ИД и ПКК като „Турция е на ръба на гражданска война”, защото зачестиха атентатите и насилието в страната, а кюрди и ляво ориентирани групи настръхнаха по отношение на управляващите. В тази връзка не бива да се пропускат и съществуващите опасения на турските власти относно възможностите за реализация на кюрдските мечти за независимост или поне автономия, без значение дали живеят в Сирия, Ирак или Турция.

И докато участниците в джихадисткото видео със заплахи срещу Турция оповестяват, че то е изготвено от „Турска секция на Хайят (бълг. – живот) медия” и че не са получавали за целта заповеди от Багдади, лидера на ИД, турското общество с изумление наблюдава поредния бомбен атентат, този път до резиденцията „Долма бахче” в Истанбул. Трудно е да се обясни на турските граждани как така в Рака има турски клонове, които обсъждали непрекъснато политиката на Турция и съответно определяли действията на джихадистите с турски произход, но точно това съобщават заснелите прословутото видео. Дали наистина има 2 хил. турци, които живеят в този сирийски град, и дали отговаря на истината твърдението им, че има и турски военни части?

В този свят на манипулации и „хибридни войни” едва ли са много хората, които могат да се ориентират в хаоса на Близкия изток и интересите на многото играчи. Ердоган обаче е на път да осъществи провеждането на нови избори, защото дебатите за съставяне на коалиционно правителство де факто приключват поради неуспешни преговори с основните опозиционни парламентарно представени партии като НРП и ПНД. На 23 август приключва и конституционно определеният срок за съставяне на коалиционно правителство, след което се очаква или да се формира временен кабинет, който да организира и проведе новите избори, или самият Ердоган директно да вземе решението за насрочването им. Предвид настроенията в собствената ПСР и съществуващото недоволство от страна на старите партийни членове, които биха отпаднали като кандидати в нови избори, се очаква Ердоган да предложи премахването на изискването за 3-те мандата. На конгреса на ПСР на 12 септември това сигурно ще е една от основните точки. По този начин и премиерът Давутоглу би имал правото да бъде предложен отново за висок пост, независимо че вече 3 мандата е бил на позиции.

В същото време населението в Бандърма се вълнува на кого е нужно да се изгражда джамия за 6500 души в града, след като в планирания за строеж университет „17 септември” и в съществуващите други учебни заведения едва ли има повече от 5 хил. учещи се, а предвижданите средства за целта са в размер на над 20 млн. долара. С тези пари, казват местните, могат да се изградят 3 училища, общежития, 4 спортни зали, 2 плувни басейна и т.н. Но както се казва, „кучетата си лаят, керванът си върви”. Президентът Ердоган остава верен на своите идеи, не променя установени практики, последователно следва амбициите си и само времето ще покаже дали и този път ще успее да „излезе сух от водата”. Предстоят му трудни времена и различна икономическа среда. А и на този етап няма отговор на въпроса кога и дали ще приключат предприетите действия в Сирия и Ирак. И какви ще са последствията. Атентатите вътре в страната продължават, а това означава несигурност, нестабилност и страх сред населението. Не подхожда на една мощна и просперираща държава, нали?