/Поглед.инфо/ Двадесет години по-късно бомбардировките над Югославия остават един от най-противоречивите моменти в историята на НАТО.

Страните, участващи в операцията, предпочитат да наричат решението обосновано и необходимо.

Но смъртта на повече от две хиляди цивилни, включително 78 деца, едва ли може да бъде оправдана.

Този момент беше повратен момент за региона на Балканите, който се превърна в център на нестабилност в Европа.

Но всичко можеше да бъде съвсем различно.

Тази година силите на НАТО в Косово, известни като KFOR, отпразнуваха своята двадесета годишнина.

Присъствието на алианса се простира до далечното лято на 1999 година, когато Кумановското споразумение е подписано с властите на тогавашна Югославия.

Грандиозна годишнина беше проведена с участието на Бил Клинтън и Мадлен Олбрайт, които бяха посрещнати като герои в Прищина.

А един американски адмирал на САЩ Джеймс Фого, който неотдавна посети Сърбия, заяви, че КФОР са"свършили добра работа".

И тук възникват първите противоречия.

Как може да се нарече успешна мисия, продължила 20 години? Нещо повече, Косово винаги е било свързано с бурна престъпност, междуетническа конфронтация и през последните години дори с международен ислямски тероризъм.

На битово ниво тук също всичко е нефункционално: безработица от тридесет процента, отлив на населението, проблеми с комуникацията, енергетиката и транспорта.

Може би в САЩ имат малко по-различни критерии за успех? Подобно предположение е напълно подходящо, защото KFOR, чиято заявена цел е да осигури стабилност в Косово, на практика служи като показател за присъствието на алианса в региона.

В резултат НАТО може да претендира за превъзходство на Балканите, а KFOR се превръща в инструмент от чисто геополитически характер.

Всъщност това не се и крие.

Матю Палмър каза в навечерието на посещението си в Прищина през ноември, че Вашингтон е готов да работи за признаването на независимостта на Косово и дори подготвя механизми за натиск върху Сърбия, по-специално резолюция за убийството на братя Битичи през 1999 година.

Въпреки това, основната задача на САЩ на Балканите, Палмър нарече противодействието на Русия.

Притесненията на Вашингтон относно нарастващото влияние на Кремъл в региона не са неоснователни.

Според доклада на Пентагона именно в Сърбия руският фактор е най-силно изразен.

Ситуацията се усложнява от факта, че сътрудничеството на Белград с Москва според проучвания на общественото мнение отговаря на искането на гражданите.

И това, без да се брои факта, че сръбските власти по принцип спазват военен неутралитет.

От доклада на американските военни става ясно, че Сърбия е жизненоважна за Вашингтон да укрепи позициите си. Но непреодолимо препятствие на този път остават именно страшните бомбардировки.

Всяка година сърбите почитат паметта на жертвите на операцията "Съюзни сили".

Дори опозицията го прави. Толкова силни са спомените за бомбардировката и нейните последствия.

Освен това в Сърбия през годините има силно разбиране, че повечето държави от ЕС, НАТО и САЩ са насочени към подкопаване на териториалната цялост на страната, тъй като те признават независимостта на Косово.

Прищина редовно получава подкрепа и когато се провеждат резонансни силови операции в северната част на спорния регион, където живеят сърбите, Европа и Вашингтон предпочитат да не забелязват какво се случва.

Ако не бяха всички тези грешки, Сърбия можеше да се превърне в мощен съюзник на НАТО в региона. Но алиансът избра да подкрепи Косово с всичките му противоречия.

Разбира се, това предизвиква рязко негативни емоции сред сръбското население, което може да възпре властите на страната от всякакви решения, които биха могли да бъдат взети под влияние на външна страна. И дори опозицията, която редовно провежда мащабни антиправителствени протести, не рискува даже да допусне отчуждението на Косово заради сближаването с ЕС и НАТО, от страх да не получи клеймото на предател.

Превод: Ася Иванова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели