/Поглед.инфо/ Масов анти-НАТОвски митинг се проведе в Белград, Сърбия на 27 март. Митингът се проведе под мотото: "За свободна и суверенна Сърбия" и се състоя 3 дни след 24 март; датата отбелязваща паметната годишнина от началото на НАТ-вските бомбардировки на Югославия през 1999 г. Целта на митинга бе да се поиска от властите провеждането на референдум за по-нататъшно сътрудничество с ЕС и НАТО. Участниците носеха плакати с надписи: "Не се поддавайте на окупацията" и "Сърбия не е колония на НАТО", а много от тях развяваха националния флаг.

Протестът е израз на гняв и възмущение, но също така и на траур и тъга. Поради това, в допълнение към последните събития, тази дискусия ще напомни и за събитията в миналото, през 1999 година.

"Ние няма да продаваме душите си на НАТО"

Народното недоволство бе предизвикано от влизането в сила на Споразумението между правителството на Република Сърбия и НАТО за сътрудничество в областта на логистичната подкрепа. Споразумението позволява членове на силите на НАТО свободно и безпрепятствено да се движат из цялата сръбска територия без да носят за това криминална или материална отговорност. Протестиращите не са съгласни с това "Република Сърбия да стане политическа и военна колония на най-могъщата държава член на НАТО, САЩ, отказвайки се от своя суверенитет в областта на сигурността и външната политика".

Присъстващите на протеста имаха прости искания: "Ние настояваме за мирен референдум, в който да стане яснa волята на хората - че искаме свободна страна, която се управлява от свободни хора, а не от генералите на НАТО и чуждестраннитe посланици!" Момчило Видович, представител на Независимия Cъюз на Полицаите каза: "Сърбия трябва да остане неутрална извън НАТО".

Този голям анти-НАТОвски протест в Белград не бе отразен от големите телевизионни и новинарски агенции на сръбските, балкански и световни медии. Предишният много голям анти-НАТОвски протест, който се проведе в края на февруари, също се сблъсква с медийно затъмнение. Това предизвика силно обществено недоволство. Протестиращите хвърляха камъни по сградата на сръбското радио и телевизия, крещейки: "Излезте, продажни душици!" и "Ние няма да продаваме нашите души на НАТО". Милица Джурджевич, от организацията "Заветник" дори описа ситуацията като "медийна окупация на НАТО".

И все пак, въпреки мълчанието на официалните медии, никой в Сърбия не е забравил бомбите на НАТО с обеднен уран, бомбардирането на цивилни цели, включително сръбската телевизия, и многобройните цивилни жертви.

Мръсната ‘малка’ война от 1999 г.

Бомбардировките на Югославия от силите на НАТО започнаха на 24 март и приключиха на 10 юни 1999 г. Бяха атакувани и военни и граждански цели. Операцията на НАТО бе оправдана като ‘хуманитарна интервенция’, но тя бе извършена без мандат на ООН, така че често се характеризира като незаконна и като военна агресия.

Според властите на Югославия, общият брой на цивилните жертви е над 1,700 души, включително близо 400 деца; a 10,000 души са били сериозно ранени. ООН съобщaвa, че 821 души са безследно изчезнали, повечето от тях - сърби. "Операция Съюзна Сила" продължава да отнема животи, дори и след края си, поради обеднения уран, използван в боеприпасите.

През 78те дни на Операцията самолетите на НАТО са извършили 37,000 полети, като са хвърлени 23,000 бомби (включително касетъчни бомби) и ракети. Боеприпаси, съдържащи радиоактивен обеднен уран са били широко използвани. Списъкът на цивилните сгради, засегнати от ‘умните’ ракети на НАТО е дълъг. Сред най-ужасните жестокости, взели множество невинни животи, са бомбардировките на училище и детска градина в град Нови Сад, медицински център в Алексинац, ски курорта Златибор, пътническия влак номер 393 по маршрута Ниш-Атина. Един от взривовете удря автобус на компанията "Ниш Експрес" на мост близо до Прищина, убивайки 23 души; когато на мястото на касапницата пристига медицински екип е извъшена втора бомбардировка.

‘Правосъдие’ и цинизъм

Международното право забранява преките нападения над цивилни лица и цели и изисква да се вземат всички възможни предпазни мерки за предотвратяване на цивилните жертви. На 29 април, 1999 г. Югославия подава жалба в Международния Съд (МС) в Хага срещу десет страни-членки на НАТО. В писмото на адвоката на Югославия се чете: "Имам честта да представя на вниманието на Съда последната информация за взривяването на централната част на град Сурдулица на 27 април 1999 г. пo обяд, което довеажда до загубата на живота на цивилни граждани, повечето от които са били деца и жени".

Правните механизми позволяват на МС да избегне прилагането на каквито и да било наказателни действия по отношение на извършителите на това документирано престъпление и МС отхвърля иска на Югославия за правораздаванe въз основа на техническа подробност. Вотът на мнозинството в МС определя, че бомбардировките на НАТО представляват "хуманитарна интервенция" и по този начин не се нарушава член 9 от Конвенцията за Геноцида. Някои видни юристи все пак са дръзнали да протестират срещу това цинично решение: "Югославия бе най-малко в правото си да предизвика обсъждането на МС, по съществото на твърдението си, че бомбардировката е незаконна".

Амнести Интернешънъл и Хюман Райтс Уоч сериозно критикуваха съзнателния избор на цивилни цели от силите на НАТО. Техните доклади обаче бяха отхвърлени от НАТО като "безпочвени и неоснователни". Карла дел Понте, главен прокурор на Международния наказателен трибунал за бившата Югославия беше казала пред Съвета за сигурност на ООН, че в разследването си за действията на НАТО тя не е намерила основание за подвеждането на НАТО или на лидерите на НАТО под отговорност за военни престъпления.

Проекто-резолюцията на ООН, осъждаща действията на НАТО като агресия, получaвa само три гласа в подкрепа - тези на Русия, Намибия и Китай - при гласуването на Съвета за Cигурност на ООН.

Днес, седемнадесет години по-късно изводът, който еднозначно може да се направи, е: ако се чака правосъдие от международните институции, справедливото наказание на виновниците за убийството на югославските мирни граждани през 1999 г. ще отнеме много дълго време.

Цинизмът като норма в междудържавните отношения

Съседите на Сърбия са направили всичко, за да се опитат да забравят войната от 1999 г., а някои дори се опитват да размахват назидателен пръст на Белград.

Само два дни преди паметната годишнина от бомбардировките на НАТО, Хърватският външен министър Миро Ковач се опита да морализира, заявявайки че "Хърватското правителство ще бъде твърдо, но справедливо в отношенията си със Сърбия". Нравоучителнят тон на Ковач звучеше самодоволно и фалцетно-фалшиво, докато той припяваше, че Хърватия подкрепя европейския път на Сърбия, но "преговорите за членство ще изискват някои промени в сръбското общество. И това не е лесно, тъй като тези реформи трябва да бъдат много болезнени". Ковач не изказа съболезнования, съчувствие или каквато и да е форма на съжаление за ужасната трагедия.

За срам, това не направиха и другите балкански съседи на Сърбия. През 1999 г. дясното българско правителство на Иван Костов даде въздушен коридор на самолетите на НАТО, които отиваха да бомбардират Сърбия. Гражданските протести срещу това решение бяха пренебрегнати. Сега на 24 март Българските държавни дейци също позорно мълчаха. На тях явно също им липсваха думи за съчувствие и съпричастие. Ако има нещо изкупително в тази жалка ситуация, това е, че съчувствие и съпричастие не липсват в обикновените граждани.

"Не на войната, не на НАТО"

Докато "мъртвите души" на Балканската политика правят гротескен парад на своите самодоволни становища, в Сърбия уроците от войната, която се проведе преди 17 години, не са забравени. Посланието на протестиращите беше ясно: ‘Не на войната, Не на НАТО’. И все пак един много важен урок все още предстои да бъде научен: това е, че само "колективнатa съпротива" може да се противопостави на принудата за присъединяване към "колективната сигурност" на Алианса. Днес, въпреки наистина героичните усилия на сръбския народ да спре по-нататъшното милитаризиране на Балканите, той просто не може да успее сам. Успехът на анти-НАТОвските движения на различнитe малки балкански държави би бил общ и предполага сътрудничество и добра съседска воля.