/Поглед.инфо/
Някои т.нар. опозиционно настроени турски медии съобщават, че още на проведения в Давос икономически форум част от турската делегация там е имала „специални срещи“ с представители на международни финансови институции като „Мерил Линч“ и „Голдман Сакс“, на които се е коментирало „до края на септември 2016 г. Ердоган да бъде изолиран в Сарая, да му бъдат отнети пълномощията и да бъде изваден от ореола на единствен“.
Преди да се обявят имената на посочените участници в подобни разговори, би трябвало да се има едно наум. Хибридната, т.е. манипулативната битка на полето на дезинформацията като част от пропагандните политики днес е достигнала завидни височини и все по-трудна става ориентацията в политико-икономическите процеси по цял свят. А и често методите й се използват за отстрелване на вътрешнополитически противници.
Това, че премиерът Давутоглу, зам.-премиерът Мехмет Шимшек и експремиерът Али Бабаджан са били в Давос и е имало разговори с представители на международния капитал за привличане на инвестиции в турската икономика, не би трябвало да е тревожно за кръговете около президента Ердоган, но ако наистина е имало обсъждане на „събития в ПСР“ с цел „изолация на президента“, тогава играта става сложна.
Слухове за напрежение в отношенията между Ердоган и премиера Давутоглу отдавна се носят в т.нар. задкулисие в Анкара, както и за изолиране на определени личности в правителството и ПСР. Но след като се подчертава, че Ердоган е запознат с броженията в собствената му партия, сред привържениците му, в правителството, това няма как да не е сигнал, че се взимат мерки за предотвратяване на „организирани действия“ сред членовете на ПСР и правителството, които не одобряват поведение или някои политики. Факт е, че един от тежката артилерия на ПСР, Бюлент Арънч, в интервю пред Си Ен Ен Тюрк казва, че „Ердоган знае за договореностите в „Долма бахче“ (правителствената резиденция в Истанбул). Но е факт и че е имало среща между Ердоган и експрезидента Абдулах Гюл, и то 3-часова, където се е обсъждала и ситуацията вътре в ПСР.
Гюл не само беше изчезнал от видната сцена на управляващите в Турция в последните години, но и поради остри реакции на неговата съпруга Хайруниса Гюл, той не беше и сред хората, с които се среща Ердоган. Не е убягнало на зорките турски репортери, че Гюл първо се е посъветвал с екипа си, после е разговарял с Ердоган и накрая не си е позволил да сподели с журналистите темите на разговора. По-словоохотлив е бил Арънч, експремиер, който е заявил: „Надявам се всеки да си е взел урок от тези изявления“. Завесата все пак е повдигната.
Обсъждани са вътрешните и външни проблеми на страната, действията вътре в ПСР и е имало отправени критики от Арънч и Хюсеин Челик по отношение на икономиката, външната политика и паралелните структури, а това би трябвало да означава, че наистина има криза в ПСР. Когато си позволяваш да „вземеш на прицел обкръжението на Ердоган“, няма как да не станеш потърпевш на нападки от страна на близките до правителството медии. Те го нарекоха „Лоранс от Маниса“. Незабавно започва и кампания в социалните мрежи.
Отговорът на Арънч е: „Не трябва да се забравя, че в сянката на чинара, който искате да отсечете, се крият много истини, които още не са видели слънцето“, т.е. не са излезли наяве. Лесно е да се досетят наблюдателите, че това са думи с намек, че идва ред на „кирливите ризи“, които могат в даден момент да се извадят. Сигурно затова и набързо се организират срещи в „тесен кръг“ в Сарая, за да се обсъди ситуацията и да се направи извод, че „ако така продължават нещата, въпросът с промяната на конституцията с цел увеличаване правомощията на президента може да даде сериозна фира“.
Много образен е турският език, спор няма. Но е спорно доколко отговаря на истината информацията, че в „заверата“ по „изолацията на Ердоган“ участват сподвижниците и организациите на проповедника Гюлен, опозиционната НРП, прокюрдската ДПН с лидер Демирташ и дори ПКК. Съобщенията, че Демирташ е призовал Давутоглу да се дистанцира, т.е. „да напусне Ердоган“, нямат официално потвърждение. Нещо като онази медийна информация в Турция за отнетото право на Доган и Пеевски да посещават страната. Но текат съобщения, че организациите на Фетулах Гюлен работят с експрезидента Абдулах Гюл и Арънч вътре в управляващата ПСР. Врагът с партиен билет не е българско изобретение, видно е. Продължението е за наличието на срещи на Гюл и Бабаджан с представители на опозиционната светска НРП с лидер Калъчдароолу, за да се съгласува съставянето на коалиционно правителство.
При развитието на тези действия или по-скоро информационни потоци за задкулисни сценарии за сътресения в обкръжението на Ердоган и ПСР, премиерът Давутоглу някак остава извън нещата. А дали неговите близки кръгове са във връзка с тези на експрезидента Гюл, никак не може да се твърди със сигурност. Сигурното е, че отдавна президентът Ердоган работи пряко с министри от турския кабинет, и то през главата на премиера, и по същия начин действа пряко с председателя на Меджлиса Исмаил Кахраман. Паника сред ПСР обаче може да се предизвика само ако наистина „кирливи ризи“ излязат пред турското обществено мнение. Именно затова се бърза с усилията да бъдат предотвратени такива информации преди дискусиите за промяна на конституцията. Разбира се, че президентът Ердоган няма навика да се съобразява с мнението на други, но ако е убеден, че „нещата отиват на зле“, ще се реши и на среща с Гюл, и на военни атаки по суша в териториите на сирийските кюрди, и ще призовава за намеса на НАТО на страната на Анкара, и ще засилва словесните атаки срещу вътрешни и външни врагове, най-вече Русия.
А напоследък дори си позволява да поставя ултиматуми и на САЩ с думи като „с нас ли сте или против нас“ във връзка със становището на Вашингтон, че организацията на сирийските кюрди PYD не е терористична. Има вероятност дневният ред на Турция да претърпи промени и поредна порция „кирливи ризи“ във вътрешната политика да излезе наяве. Тогава дали Доган, освен всичко друго, не е изпреварил слуховете за разнобой сред управляващата ПСР в Турция? Няма как да знаем. Можем само внимателно да следим събитията. Независимо от манипулациите и „опипването на почвата“, т.е. на обществените реакции.