/Поглед.инфо/ Фоторепортерът и оператор Рефик Текин, който е носител на награди, отразява полицейския час в населения предимно с кюрди град Сизре в Югоизточна Турция вече повече от месец, когато материал на проправителствена новинарска агенция го превръща от журналист в терорист.

Текин съпровожда група от хора, носещи бели знамена, които се опитват да приберат загинали и ранени от улиците на града, когато силите за сигурност откриват огън по тях. Ранени са девет души, а двама са убити, в това число и член на местния градски съвет. Текин също е ранен, прострелян е в крака, но въпреки това продължава да прави видеозапис на случващото се.

По-късно полицейски служител изтегля ранения журналист към дошла на мястото линейка. „Полицаят викаше срещу мен, казваше ми да не го поглеждам. Той каза: „Вие сте терористи, ще видите силата на турците!“. Това ми се видя като особено странно нещо, което човек може да каже. Нима аз не съм гражданин на тази държава?“, пита Текин.

Държавната Анадолска агенция отрази инцидента като сблъсък между сили за сигурност и терористи. „Сблъсъци между сили за сигурност и терористи избухнаха в област Сизре в провинция Сърнак. Трима терористи бяха неутрализирани и деветима други бяха ранени... Съобщава се, че сред ранените има и предполагаем оператор, работещ за телевизионен канал“, пише агенцията.

Текин е обвинен в членство в терористична организация. Обвиненията срещу него по-късно са свалени, но натискът продължава.

„Става все по-трудно за журналистите да следят случващото се“ в кюрдския регион, казва Текин, който все още ходи с патерици и не може да работи. „Правителството контролира начина на писане, възпирайки голяма част от страната да знае какво се случва“, посочи още той.

Турският президент Реджеп Ердоган настоява, че пресата в Турция е една от най-свободните в света, но малцина биха се съгласили с него. Международният Комитет за защита на журналистите (КЗЖ) наскоро заяви в писмо до турския премиер Ахмет Давутоглу, че свободата на медиите е „под обсада“, посочвайки „увеличаващия се брой на журналисти в затвора, нарастващото насилие срещу журналисти и създаването на пречки и закриването на критични медии“. Турция в момента е на 151 място сред 180 държави в Световния индекс за медийна свобода на „Репортери без граници“.

Отразяването на конфликта в населения предимно с кюрди турски североизток е дори още по-голямо предизвикателство за журналистите. Множество прокюрдски медии и акаунти в „Туитър“ са закрити, след като миналото лято пропадна двегодишното примирие между турското правителство и Кюрдската работническа партия (ПКК). Няколко турски журналисти бяха уволнени от своите вестници за това, че са отразявали събитията от региона.

Репортери на прокюрдски медии са задържани и изправяни пред заплахи за насилие и тормоз от силите за сигурност. Според КЗЖ най-малко седем кюрдски журналисти са арестувани в Турция между 1 декември и средата на февруари. Двама репортери, работещи за прокюрдската новинарска агенция „Дикле“ са задържани през април, а една от стажантките в агенцията Зия Атаман е арестувана и обвинена в тероризъм.

Според Гюлер Кан, който оглавява офис в Диарбекир на новинарската агенция "Джинха", насочена към женската аудитория, репортерите са нарочвани за терористи заради това, че вършат работата си.

„Те използват теми, върху които работим, като доказателство в съда и това става все по-лошо, откакто се провали мирният процес“, заяви тя. През декември журналистката на „Джинха“ Беритан Каньозер беше задържана докато отразява демонстрация в Диарбекир, тъй като според полицията тя е изглеждала „прекалено развълнувана“.

Проправителствените медии имат по-добър достъп до операции на силите за сигурност, но според репортери те също не могат винаги да пишат това, което искат. Някои журналисти, работещи за масови медии, посочват, че техните репортажи често са силно цензурирани от редактори и че някои медийни организации предпочитат да изпращат репортери от Анкара или Истанбул, вместо да използват местни кореспонденти, посочвайки като причина това, че тези на място са „прекалено емоционални“.

Правозащитни организации изразяват притеснения за увеличаващата се липса на независимо отразяване на събитията в югоизтока. „Ако това са нещата, които се правят пред очите на публиката, то ни е страх да си помислим какво ще стане, ако изобщо няма медийно отразяване“, заяви Зеки Парлак от базираната в Диарбекир Турска фондация за човешки права. „Има нужда от безпристрастно отразяване и медиите трябва да имат възможност да наблюдават и да поставят под съмнение спазването на човешките права“, допълни той.

Седейки в своя апартамент в Диарбекир месец след като е прострелян в Сизре, Текин получава телефонно обаждане от свой колега, който го информира, че техният работодател телевизията IMC TV може да бъде затворен заради обвинения в разпространение на терористична пропаганда. Няколко часа по-късно турският сателитен оператор „Türksat“ сваля канала от ефир.

„Стигнахме до момент, в който всички медии, които не изразяват точно вижданията на правителството, са определяни като врагове“, заяви Текин. „Също така в момента има и изключително поляризиране между самите журналисти. Турция се превърна в страната на отразяването на лъжи“, допълни той.

Доверието в медиите се срина, а репортажите на масовите медии редовно стават обект на подигравки. През февруари новинарски сайтове публикуваха видео, разпространено от армията, в което са изобразени трима кюрдски бойци, които се предават в град Сур. В края на записа един от тях призовава кюрдите, които отказват да се предадат : „Приятели, не направихме нищо друго, освен да нараним местните. Елате и се предайте. Не можете да избягате от правителството, никой не е бил наранен“ от полицията.

„Всички се смяхме, когато го гледахме“, казва учител от Диарбекир. „Прилича на лоша училищна пиеса. Дори баба ми смяташе, че е ужасно смешно. Кого се опитват да заблудят с тази лоша игра?“, пита той.

Медийни експерти подчертават, че нарушенията на човешките права и историите зад кадрите като тези на предполагаемото предаване остават изцяло на тъмно, ако те не са и напълно съчинени като пропаганда. Репортажите от югоизточните части често не успяват да отговорят на най-належащите въпроси, а хората, които са описани в тях, често пъти са оставени да запълват ролите или на героите, или на злодеите. Прокюрдските сайтове също са критикувани заради употребата си на възможно най-драматичен език. „Използването на думи като „клане“ и дори „геноцид“ e много лесно... Не е ли достатъчно ужасяващо да се каже, че „човекът Х, цивилен, беше убит пред своя дом“?“, пита активист от Диарбекир.

„Ние се нуждаем от журналисти повече от когато и да е било“, заяви академик, занимаващ се медийни изследвания и пожелал анонимност заради притеснения, че говоренето за кюрдската тема може да му навлече проблеми. „В момента почти няма истинска журналистика. Ние почти не чуваме човешки истории, такива за цивилни хора в областта. И двете страни се опитват са завъртят историята в своя полза“, допълва той.

Академикът посочва като пример отразяването на сблъсъците между членовете на ПКК и силите за сигурност в Даглича. Масовите медии съобщиха, че бойците са избягали, оставяйки зад себе си „голяма част от собствените си оръжия и муниции“ и че не е имало пострадали членове на армейските сили. Според подкрепящи ПКК медии 26 войници са били убити.

“Противопоставянето на „ние срещу тях“ е представяно всеки ден и при двете страни“, продължава академикът. „Всичко е изключително в черно и бяло, вече няма сиво, няма нюанси. Никой не изпитва необходимостта да задава въпроси за случващото се по-нататък“, допълва той.

------------------------------

Констанс Летч, в. "Гардиън".

София / България