/Поглед.инфо/ Няколко реда от столицата на Турската република
Тази вечер Анкара заплака, изля се проливен дъжд.
Не знам как да започна този текст. През последния месец тази страна ме праща в дълбок размисъл поне по три пъти на ден. Аз заплаках още вчера, а Анкара плаче тази вечер.
Отидоха си десетки млади хора. Един приятел тук ми каза, че в Турция човек може лесно да намери общ език с около 30% от хората. Опасявам се, че от този свят си тръгнаха хора от този процент.
Само преди седмица из университета ми висяха съобщения за този митинг в името на мира, труда и демокрацията. Истинско социалистическо гнездо. Тази политизираност на академичната среда дълбоко ме дразнеше. За политика в България може да се говори навсякъде, затова и в университета просто не е интересно. Е, тук не е точно така.
По коридорите млади момчета и момичета рисуваха плакати. Върху чаршафи, с червен спрей – срещу капитализма и империализма.
Колко ретроградно, ах тези анадолски че-гевари, мислех си аз...
Една пънкарски облечена девойка ме заговори докато разглеждах чаршафите. След това загледах нея. Как имаше смелост да ходи с толкова къса пола из Анкара? Аз бях запратила всичко по-късо на дъното на куфара си още през първата седмица.
Говорихме си колко трудно се живее в Турция. Попита ме дали ще дойда на митинга им, харесвам ли турските леви. Отговорих възпитано, но беше ясно, че не бих отишла. Там откъдето идвам мога да изразявам мнението си по площади, да рисувам по паметници и да пиша по блогове, без да се притеснявам. За какво ми е да ходя по политсъбирания в чужда страна? Сега се чудя дали това момиче още диша. Не запомних името й и никога няма да разбера.
Ето това е горчивата истина за станалото. Не знам дали тя още диша...
А една част от хората тук са обидно спокойни. Животът продължава, снощи Турция би Чехия на футбол.
“Вие, чужденците, защо сте така впечатлителни?! Нали оня ден шофьор прегази десетина души на автобусна спирка...”
Човек почти не може да чуе коментари за случилото се от хората на улицата, по кафетата. Най-шокирани изглеждат чужденците. Тези от презряната Европа. Да Ви кажа, плашещо е да живееш в страна, в която хората не обръщат внимание на насилието, нито на безхаберието. След като преброиха жертвите снощи по телевизията пуснаха “Хобит”. Нямаше анализи, нямаше тежки въпроси към отговорните.
“Карай, и тия черни дни ще минат!”
Политическите лидери подновиха кървавата си игра със съдбата на народа, нямаше и една оставка.
На пъпа на Анкара, в центъра на Република Турция се отвори голяма рана, която предстоящите избори едва ли ще затворят. Диалогът за “Нова Турция” на Ердоган тепърва предстои. А аргументите му май ще бъдат изписани с кръв, вместо с печатарско мастило.
За мен “Нова Турция” е доста тъжно място. Като си затворя очите вечер, се замислям за поредния млад човек, който ми казва, че иска да емигрира. В главата ми звучат думите на бъдещия ветеринар, живял в Будапеща 4 месеца :
“Всяка нощ съм там в съня си, там бях свободен!”. В началото им се чудех на акъла, нали Турция е богата държава, а Европа е в рецесия?! Вече ги разбирам.
Тежка, тежка е атмосферата тук. Отровена, нищо че алкохолът е кът.
Айрянът е менте.
Когато говорим за турското икономическо чудо някак пропускаме да забележим огромната задлъжнялост на турците. Всичко се купува на кредит, дори дрехите и обувките. Народът е пълен с борчове, а инфлацията пълзи постоянно по начин, зад които не прозират механизмите на свободния пазар, простете.
Нещо не е в ред.
Това си мисля всеки ден, когато влизам в магазина. Доматите вървят по 3-4 лири. Същите домати, внос от Турция, които в България са по левче...
Месото минава 50 лири за кило. А инвеститорите тук далеч не са прегърнали идеята за свободните кокошки.
Отвсякъде личи, че една политическа и икономическа класа в Турция се опитва да живее и богатее на гърба на народа. Тази класа със завиден замах си е изградила дори ново културно самосъзнание.
Черният облак на насилието се сгъстява в южната ни съседка и предвещава тежка буря.
Идната седмица ще видим дали тази горчива чаша ще бъде преглътната така лесно. Предстоят протести на синдикатите, до изборите остават три седмици.
А тази вечер Анкара заплака... и от тепетата потече кална вода...