/Поглед.инфо/ Автоматичният отговор на турските лидери на последната терористична атака в страната – самоубийствения атентат от неделя в Анкара, при който бяха убити 37 и ранени над 100 души – предполага, че Реджеп Тайип Ердоган, силният президент на Турция, и неговата неоислямистка партия не са пълни с идеи как да сложат край на това, което все повече изглежда като плъзгане към хаос.
Големият проблем за американските и европейски съюзници на Турция е как да бъде укрепена стратегически важната мюсюлманска демокрация, член на НАТО и кандидат за ЕС, която от дълго време е смятана за жизнено важен преден пост на стабилност в опасния регион. Някога надеждна, Турция изглежда е в опасност от имплозия. При Ердоган Турция е разпадащ се съюзник на Запада и въображаем приятел на Европа.
Тази дилема ще достигне критично положение по-късно тази седмица, когато германският канцлер Ангела Меркел се опитва да сключи сделка с Турция за сирийските мигранти. Ердоган настоява за безвизово пътуване на турците, ускоряване разговорите за присъединяване и игнориране от страна на Брюксел на нарушаването на човешките права в замяна на неговото сътрудничество. Няколко страни от ЕС, особено Франция и Кипър, са твърдо против.
Ердоган определи атентата от неделя, вторият в Анкара за два месеца, в предпочитания от него контекст: като част от националната битка на живот и смърт срещу сенчести сили, целящи преследването и унищожението на Турция. Това е единствената мелодия в неговия репертоар. Той използва нейното ужасяващо послание за да печели избори, да сплотява националисти и да делигитимира опоненти.
„Нашата страна никога няма да предаде своето право на самозащита пред лицето на всякакъв вид терористични заплахи. Всички наши сили за сигурност, с нашите войници, полицаи и селски пазачи, водят решителна борба с цената на живота си срещу терористични организации“, заяви Ердоган, пренебрегвайки факта, че жертвите от неделя бяха цивилни.
Официални представители предсказуемо определиха за виновно страшилището на Ердоган – Кюрдската работническа партия (ПКК), въпреки че по-вероятният виновник е екстремистката отцепническа групировка „Ястреби за свобода на Кюрдистан“, която извърши атаката в Анкара на 17 февруари. Когато миналата година в столицата избухна бомба, кюрдите отново бяха първите обвинени. По-късно се оказа, че виновна е Ислямска държава.
Следвайки обичайния си сценарий, Ердоган нареди въздушни удари за отмъщение в понеделник по цели на ПКК в северен Ирак, друг пример как турският лидер се разгневява под натиск. Това е опасен рефлекс. Миналата година Ердоган нареди свалянето на руски боен самолет, който влезе за кратко от Сирия в турското въздушно пространство. Двустранните отношения са ужасни и досега.
Силите за сигурност засилиха операциите в етническите кюрдски райони в южна и югоизточна Турция, при което убиха стотици хора и разселиха десетки хиляди от миналата година досега. В понеделник, подкрепяни от танкове, бяха наложени вечерен час и военно положение в Юксекова и Шърнак, близо до иракската граница, и в Нусайбин, близо до Сирия.
Вътрешният за Турция кюрдски проблем е само едно от предизвикателствата, което конфронтационният подход на Ердоган изостря. Турция е във война, с прекъсвания и започвания, със сирийските кюрдски милиции, биещи се срещу ИД в северна Сирия. Анкара се страхува, че те ще се опитат да създадат отделна политическа единица, свързана с автономния кюрдски регион в северен Ирак и дори със самата Турция.
Признаци на социално разпадане може да бъдат видени също в манипулирането на правосъдието от Ердоган, повтаряните заплахи за преследване на прокюрдски депутати и политици, орязване на свободата на медиите и независимата журналистика, необуздана корупция и неговия опит за приемане на нова конституция, която му дава президентски правомощия като тези на Владимир Путин. Той е обсебен от предполагаем заговор на „паралелна държава“срещу него, за която се твърди, че е водена от бившия му съюзник в изгнание Фетхуллах Гюлен, и нареди извършването на масови арести.
През уикенда лидерът на основната опозиционна Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароглу каза, че управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган няма да се спре пред нищо за да остане на власт. „Стъпка по стъпка Турци се плъзга към авторитарен режим...ПСР в момента е в позиция да извърши всичко, за да не напусне властта, включително [да извърши] политическо убийство“, каза той.
Позицията на Ердоган „С мен или против мен“ изправя Турция срещу дългогодишни съюзници. Мигрантската сделка, която според ООН и хуманитарни агенции може би е незаконна, е само последният засега проблем. Миналата есен, когато посети Брюксел, той разгневено заплаши да наводни Европа с бежанци, докато ЕС не се преклони пред неговите искания за пари. Той често се присмива на ЕС и го мъмри, като го нарича елитарен, ислямофобски християнски клуб. Той решително отхвърля европейските критики заради засилващия се обезпокоителен контрол върху медиите и нарушенията на човешките права.
Ердоган попадна под ударите и на администрацията на Обама за това как най-добре да се сражава с ИД и за неговия трансграничен артилерийски обстрел срещу сирийските кюрдски милиции, на които Вашингтон гледа като на полезни съюзници срещу джихадистите и режима на Дамаск. В интервю наскоро Барак Обама описа Ердоган като провален и авторитарен. Когато Турция свали руския самолет, САЩ бяха почти толкова разтревожени, колкото и Москва, особено когато Ердоган поиска подкрепа от НАТО.
В лицето на Ахмет Давутоглу, министър-председателя на Турция, Западът има внимателен събеседник, който ще направи всичко възможно, за да сключи сделка за мигрантите и бежанците с ЕС тази седмица. Само че Давутоглу, бивш преподавател, който дължи политическата си кариера на Ердоган, не определя тона. Това прави сприхавият и трудно контролируем президент – и в неговите ръце е бъдещето на Турция като надежден партньор.
..................
Саймън Тисдал, в. „Гардиън“
Лондон / Великобритания