/Поглед.инфо/ Опитът ми показва, че демократичните институции и демократичните закони са важни, но трябва да имаме и демократична култура, култура на населението.

На обществото беше наложен дълбоко погрешен морал по време на комунизма, а така също и през последните 25 години, когато като единствена цел се очерта забогатяването, независимо по какъв начин, колкото се може по-бързо, заемането на позиции и печеленето на пари.

Това заяви специално за БГНЕС Емил Константинеску, президент на Румъния /1996-2000 г./

Информационна агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.

Г-н Президент, най-напред искам да Ви благодаря, че се съгласихте да дадете това интервю за агенция БГНЕС. Бих искал да поговорим, предвид информацията с която разполагате, за различията между България и Румъния, които се наблюдават в момента, най-вече в правосъдната система.

Емил Константинеску: Не бих могъл да посоча разликите, защото не познавам толкова добре ситуацията в България. Онова, което мога да направя, е да опиша ситуацията в Румъния, по отношение на онова, което наричаме правова държава, върховенство на закона. Това е дълга история. Изминаха вече 26 години след падането на комунизма. Когато говорим за правова държава и върховенство на закона, идеи насърчавани от Запада, със сигурност няма да разберем същността, ако не разглеждаме правовата държава заедно с демокрацията. Защото всички диктатори също искат да се спазва закона. И Чаушеску, и Живков декларираха, че желаеха правови държави и спазване на законите. Тоест да се спазват техните закони, на тоталитарната система, която нямаше нищо общо в същността си с демокрацията. От друга страна, падането на комунизма и процесът на преход към демокрация дадоха възможност на бивши политици и полицаи, на комунистическата номенклатура да се превърнат в новите капиталисти. В това отношение в Румъния се наблюдават няколко много ясни етапи. Първият от тях от 1990 до 1996 г, когато аз бях избран за президент, беше период, маркиран с отсъствие на законност. Тогава бяха отменени редица закони, тъй като бяха комунистически, а в същото време други закони не бяха гласувани, и независимо, че бяха посочени в Конституцията, гласуването на тези закони беше забавено, тъй като този юридически хаос даде възможност да се формира новата олигархия. Така че Румъния след 1990 до края на 1996 – 1997 вървеше точно по пътя на Русия след разпадането на Съветския съюз. Парите бяха разпределени между политици, полицаи, тайни служби и тези хора бяха оформени като представители пред западните общества. Така те станаха новите първенци. Най-тежките последици настъпиха в банковия сектор. Най-голямата държавна банка, наричаше се Банкорекс [Bancorex – основана през 1968 като Румънска външнотърговска банка; обявена в несъстоятелност през 1999 г. – бел. ред.], беше раздала необслужвани кредити на всички политически лидери от средите на номенклатурата и на висши служители от Вътрешното министерство, за да ги купи. Когато бях избран за президент получих информация, че мнозинството от работещите във Вътрешното министерство, в прокуратурата и съдебната система бяха получили от тези преференциални кредити, отпускани от Банкорекс, а самата банка беше натрупала два милиарда загуба. Това беше най-тежката ситуация, с която се сблъсках през 1997 г.

Имаме случай, който е много близък до описания от Вас.

Емил Константинеску: От друга страна бяха основани много частни банки. Направо се нароиха. Трябва да Ви кажа, че при липсата на банково законодателство това не бяха частни банки, а пирамиди. Констатирах, че в абсолютно всички случаи тези пирамиди бяха ръководени от бивши офицери от тайните служби, от полицията и от някои сътрудници на тайните служби, обикновено от ромски произход, които не притежаваха абсолютно никаква компетентност. За моя мандат направих необходимото всички тези банки да влязат в процедура по несъстоятелност, да бъдат разследвани и предадени на съд, както и да се приемат банкови закони. Така че до 2000 г. цялата румънска банкова система беше изчистена. В това отношение имах подкрепата на управителя на Румънската централна банка Мугур Исъреску, който от 1999 до края на 2000 г. стана и премиер. След което се върна в централната банка. И това, че той е управител в продължение на 24 години е голямо предимство за страната. В момента най-големият актив на Румъния е нейната банкова система. В Румъния е на лице стабилна парична система, нямаме инфлация. Инфлацията е нула или негативна. А когато бях избран за президент, инфлацията беше 180%. Това беше едно бедствие, което се случи и в България, доколкото си спомням по време на правителството на Димитров?

Не, през 1996-97.

Емил Константинеску: И в Румъния беше същото, но след тази инфлация нещата се стабилизираха и ключът за този успех, да го кажа за българската публика, беше цялостно оздравяване на банковата система. Тя и сега беше поставена на изпит, предвид ставащото в Гърция. В Румъния сега има само една държавна банка - ЧЕК [CEC Bank]. Останалата част от банките бяха приватизирани от големи западни банки, при строг контрол. Моментът на истината беше при кризата в Гърция, тъй като в Румъния оперират много гръцки банки. Те обаче не си изнесоха капитала, защото в Румъния се чувстваха по-сигурни, отколкото в Гърция. Така към настоящия момент всички банки разполагат с провизии, депозирали са суми, с които в непредсказуеми ситуации могат да се справят с определени загуби и да компенсират депозантите си. Това беше най-важното, с което се справихме през моя мандат.

Втората тема, с която се заехме беше приемането на законите и изграждане на институциите на Европейския съюз. Тогава, когато Румъния още не беше станала член на ЕС, а и България не беше, имаше инициатива на президента Стоянов да направим тандем за съвместно интегриране и през цялото време, заедно с него, с премиерите и министрите на двете страни координирахме постоянно процеса. Мисля, че това беше успех за нас, тъй като тогава в различни моменти се говореше дали Румъния или България е в по-добра позиция, а в крайна сметка заедно успяхме да влезем в Европейския съюз.

Сега за законите и институциите. В Румъния в края на XIX и началото на XX век, а и след 1900 г. има една голяма дискусия между двама водещи интелектуалци, лидери на Либералната и Консервативната партии, които освен това са и писатели [Братиану и Майореску – Бел. Моя Г.А.]. Дискусията е за това кое трябва да се направи най-напред: да се въведат закони и институции по западен образец или да се смени манталитета на населението, който до голяма степен е бил повлиян от бившата Османска империя. Такова влияние е имало и в България, и при нас. Аз по убеждения съм консерватор. Както пише Майореску [Титу Майореску 1840 - 1917, румънски политик, премиер, литературен критик – бел.ред.], всички искат интеграция в Европа, но най-напред трябва да сменим манталитета чрез образование. Когато станах президент възприех виждането на либералите – най-напред да приемем законите и да създадем институциите, защото в Румъния има една поговорка: дрехата не прави човека. Да, това е така, но тя дава правила за поведение. В парламента по това време коалицията, политическите партии, най-вече възстановените стари партии, имаха крехко мнозинство. А и опозицията, представляваща бившите комунисти или неокомунисти, реши, че ако Константинеску прояви глупостта да въведе бързо всички европейски закони (всъщност през моя мандат бяха въведени 67% от законите на ЕС и бяха формирани новите институции), тогава да ги гласуваме. Да го оставим. Защото след това пак ние ще тълкуваме законите и ние ще управляваме институциите. Е, нещата не се случиха точно така. Междувременно се появи ново поколение, което имаше друго отношение към законността и даде на институциите сила. По мое време бе основана PNA, сега се казва DNA [Национална дирекция антикорупция – бел.ред.], като структура, която се занимава с корупцията. Какво се случи след 2004 г.? Между 2000 и 2004 г. започна реставрация на олигархичната система, но този път вече облечена в европейски форми. След 2004 г. в Румъния беше създадена система от мафиотски модел - за 10 години по време на мандата на президента Бъсеску, който изтече миналата година. Той имаше успех сред населението, защото наистина постигна успехи срещу корупцията, но само срещу прояви на корупция сред политическите си опоненти. Всичко това беше добре режисирано. Беше разпитван и осъден бившия премиер, например. Но той беше съден за маловажни въпроси. Защо? Защото по големите случаи беше свързан с други хора. И след като изтече мандата на президента през миналата година, Националната дирекция антикорупция започна да работи и в едната и в другата посока. Това е ситуацията, в която се намираме сега. И днес започна да се разкрива как е била организирана тази система от мафиотски тип. Хората знаеха за нея, но системата работеше, защото се приемаше, че тя ще продължи да работи вечно. Сега ситуацията е сложна, защото натискът на общественото мнение е толкова голям, че никой няма да разреши този процес да бъде спрян. Може би ще отнеме повече години. Операцията в Румъния прилича, но според мен надминава „Операция Чисти ръце” в Италия, която наистина прочисти политическата сцена, където Социалистическата партия изчезна, а Християн-демократическата партия, която толкова години в коалиция управляваше страната, се реорганизира дори по времето на Берлускони. Да кажем нещата с имената им. Сега какъв е рискът? Ще го кажа открито и тук в България. Има риск тази система да се възстанови. За да не се възстанови, трябва отсега да се замислим какво ще се случи след това „прочистване”? Защото сегашният момент в Румъния, като резултат е без прецедент в Европа, а вероятно и в света. Хора на най-важни позиции са разпитвани, някои от тях осъдени и вкарани в затвора. Онова, което не се казва е, че след края на мандата на президента Бъсеску тази антикорупционна кампания се насочи срещу онези, които ръководеха институциите, които трябваше да работят срещу корупцията. И за които в края на краищата се намериха доказателства, че са били некомпетентни и корумпирани. Първият арест беше за г-жа Бика, която ръководеше точно тази агенция, работеща срещу организираната престъпност. Тя беше арестувана, разпитвана, осъдена и вероятно ще остане за дълго в затвора. След нея беше разпитван шефа на Агенцията за интегритет. Значи, този, който трябва да следи за корупция се оказа корумпиран. И на края беше разпитван и директорът на Фискалната дирекция, както и предшественика му. Те, вместо да се занимават с вземанията на фиска са направили необходимото да създадат система, която само да представя в достоверен вид събраните вземания - тоест трите големи агенции са били ръководени от корумпирани личности. И това е проблем. Защото те сега са разпитвани, а вероятно и ще бъдат съдени за корупционни действия, които са извършвали, преди да бъдат номинирани за тези постове. И сега се дават на пресата тайни записи, в които се вижда как те организират измамни схеми за ограбване на държавни фондове. Как тогава да се пази държавата от корупция? И тук се повдига въпроса за информационните служби, както и за онези, които са номинирали тези хора. Защото е логично да са били номинирани за постовете за борба с корупцията точно защото са били корумпирани. За да могат да бъдат шантажирани.

Подобни проблеми имаме и при нас. Номинирането на хора на подобни постове следва сходна схема.

Емил Константинеску: Това е голям проблем. Това са всъщност две неща. Аз бях поканен в качеството си на бивш президент от президента на Румънския Сенат, когато се честваха 150 години от създаването на Сената. И в краткия разговор, който проведохме, казах, че веднаж щом се пристъпи към промени в Конституцията, много важно е да се въведат в Румъния сенатски анкетни комисии, такива каквито има в Съединените щати. Защото е необходимо всички тези действия срещу корупцията да се извършват открито, да бъдат прозрачни, да не бъдат оставени само на тайните служби, които не могат да бъдат контролирани от когото и да е. При условията като в САЩ, а може би в бъдеще и в Румъния, сенатските анкетни комисии не съдят, не издават присъди, но правят нещата достояние на общественото мнение. Със сигурност съдебните органи след това са задължени да вземат отношение по важните въпроси, а да не ги задържат с години и така да контролират дори политическия живот в страната. Трябва да очакваме, че тази инициатива за прочистване в Румъния, повтарям без прецедент в Европа, а вероятно и почти в целия свят, може да предизвика на първо място създаването на ново общество у нас. Затова трябва да помислим какво ще се случи след като тя приключи. Защото онова, което опитът ми показва е, че демократичните институции и демократичните закони са важни, но трябва да имаме и демократична култура, култура на населението, трябва да имаме и образование в духа на достойнството и честността, защото на обществото беше наложен дълбоко погрешен морал по време на комунизма, а така също и през последните 25 години, когато като единствена цел се очерта забогатяването, независимо по какъв начин, колкото се може по-бързо, заемането на позиции и печеленето на пари. Отново младежта трябва да разбере колко важни понятия са достойнството, коректността, работата в организирана среда. Със сигурност трябва да бъдат взети и конкретни мерки. Една от тях сега се осъществява в Румъния – увеличаване на заплатите на публичната администрация. Така както бяха увеличени заплатите в съдебната система. По мое време бяха увеличени заплатите в съдебната система и се вижда резултата – намаля корупцията сред съдиите и прокурорите. В администрацията заплатите бяха крайно ниски, а и все още са, близки до мизерното състояние. На ниво секретар в двореца на президента, в президентската администрация се получават 950 леи. [Около 430 лв. - бел.ред.] Изчислете равностойността им. А и в кметствата.

Какво можем да очакваме при това положение?

Емил Константинеску: Какво може да се очаква? Всички тези случаи на корупция, които излизат наяве, например с кметове. В момента кметовете на най-големите градове в Румъния са в ареста. В това число Букурещ, Констанца, за които знам, Клуж, моят град Питещ, почти всички големи градове. Кметовете им са в ареста и ще бъдат разследвани и евентуално осъдени. Но те не са вземали пари само за себе си. Част от парите, които са се плащали, 10 %, значи такава е била системата, за договори с държавата, когато са били давани на частни фирми, са се удържали 10 % „такса”. И това е било прието като правило. Но тази сума не е била вземана само от кмета и приближените му. Била е преразпределяна и сред функционерите, като по този начин те са били лоялни към корупционната система, а не към държавата, която им плаща много зле. Тоест тези две мерки трябва бързо да бъдат предприети, заедно с една силна образователна програма, която трябва да започва от детската градина, от семейството, от училище, в която героят да не е разбойникът, който краде от едни или други, а героят да бъде наистина един достоен и коректен човек.

И у нас имаме подобна система. Не знам как наричате това явление в Румъния. Ние му казваме национална програма за опростачване на населението. С телевизионни предавания, с жълти медии, в които пред децата разбойникът е представен като герой на нашето време. Струва ми се, че и това трябва да се промени.

Емил Константинеску: Да, защото тези корупционни системи, създадени по време на посткомунистическия преход, за съжаление се наблюдават и в основата на западната демокрация. Това е един декаданс на западната демокрация. В края на моя президентски мандат през 2001 г. бях поканен от лорд Грифит на конференция, наречена Уиндзор конференс [Windsor Conference]. Това бе среща, посветена на етиката в бизнес отношенията, на която взеха участие и главата на англиканската църква архиепископът на Кентърбъри, бивши високопоставени лица от държавния апарат на Великобритания и хора, заемали бизнес постове в миналото. В речта, която произнесох в катедралата Уиндзор заявих, че бидейки най-напред юрист, преди да бъда геолог, много добре знам, че при корупцията има два термина: корумпиран и корумпиращ. Не може да има корумпиран ако няма корумпиращ. И зададох реторичен въпрос: кои са големите корумпиращи в моята страна, в Румъния? Или в другите посткомунистически страни? От къде идват те? От Африка, от Азия, от Южна Америка? Не! Идват от Съединените щати, от Великобритания, от Германия и от Франция. И докато тези компании са длъжни да спазват закона в собствената си страна, те нямат такива задължения в другите страни. В момента в Румъния се разследват два такива големи случая. Най-големите корупционни случаи – с Microsoft и EADS [European Aeronautic Defence and Space Company, преименувана през януари 2014 г. в Airbus Group – бел.ред.], в които са намесени компании от Съединените щати и Германия. И към настоящия момент се доказа как са били разпределяни пари в брой. В Румъния свидетелстваха онези, които са извършвали преводите и са плащали на длъжностни лица с пари, предоставени от тези компании. Но няма разследване на нивото, на което са осигурявани тези пари. Затова е много трудно в тази ситуация, защото не може да се разследва корупцията без да се разследват корумпиращите.

Много благодаря, г-н президент! /БГНЕС

София / Румъния