/Поглед.инфо/ На Балканите ревността е един от водещите мотиви в така наречените убийства в афективно състояние. Защото нацията ни и въобще регионът са изключително емоционални.

Идеята, че си обиден, унижен и изложен от партньора си е доведена до абсурдни размери, казва в интервю за „Стандарт” психологът Ани Владимирова.

Според нея, януари и февруари са месеците, в които най-често се стига до подобни неща. Свързано е с тъмнината, с финансовите проблеми, с изолацията по домовете. С цикленето върху едни и същи проблеми, седейки си вкъщи, с ограничаването на контактите, анализира психологът.

Владимирова твърди, че именните дни и празници през зимата са били точно за това - за да минават хората от махала на махала и от къща на къща, и да общуват. Сега те са отчуждени, затворени в огромни бетонни градове. В тази самота и изолация хората изпадат във все по-отчаяни мисли и те водят до все по-отчаяни действия, смята тя.

Психологът смята, че в случая с това семейство действат и други неща. Петър е живял с тази жена от дълги години, очевидно тя е изпълвала живота му. И прочитайки тези реплики, които тя е писала до друг, се е почувствал излъган, получава чувството, че нещо му се изплъзва. Това отключва огромна доза гняв. Имал е някакъв опит да се въздържи, опитвал се е да се овладее и да се вземе в ръце, предполага тя.

Но виждането на партньора му с другия човек в колата е отключило агресията. Всъщност за мен важното не е да дъвчем един и същи проблем - на всички им е ясно какво е станало и защо е станало. Всеки пети българин в един или друг момент си е представял как убива някой, който го унижава, причинява му нещо, отнема му нещо. Въпросът е как хората да не допускат да им се случва това, завършва Владимирова.

Според нея, самотата и отчуждението са водеща причина да се случват подобни неща. Най-важното е всеки да знае, че това може да се случи на него. Че това не се случва на глупаци, олигофрени и неграмотни хора. Може да стане при всеки.

Този човек е имал професия, имал е хоби, бил е добър в нещо. Можел е да намери друг партньор, можел е да бъде оценен и да продължи живота си. Но в тази огромна афективна ситуация той е бил като в черна кутия, от която не е знаел как да излезе. Има дори някаква парадоксална символика: "Аз ще пропуша", е казал той на жената в магазина. Но вместо да пропуши, директно е изпушил, смята Владимирова.