/Поглед.инфо/ Как се провалиха интригите на Лондон и Вашингтон на Балканите преди 80 години

Освобождаването от съветските войски, заедно с Народната революционна армия на Югославия, партизански отряди и съюзническите сили до октомври 1944 г. на по-голямата част от територията на страната сведе до минимум възможностите за влияние на Съединените щати и Великобритания тук.

Междувременно, поради своето географско положение и състав на населението, Югославия беше един от приоритетите в плановете на Вашингтон и Лондон за създаване на „Балканска конфедерация“, контролирана от англосаксонците по време и след Втората световна война, включваща и Албания и Гърция.

Нека припомним в тази връзка, че още в началото на февруари 1942 г. в Лондон емигрантските монархически правителства на Югославия и Гърция подписаха споразумение за конфедерация, чийто проект беше разработен от британските политици.

Ръководителят на външната политика в кабинета на Чърчил А. Идън заявява на 4 февруари 1942 г. в Камарата на общините, че този документ „трябва да стане основа за създаването на по-широка Балканска конфедерация“. По този начин британците се стремят предварително да предотвратят укрепването на военно-политическите позиции на СССР в Югославия и на Балканите като цяло.

Плановете за създаване на „конфедерация“ обаче са буквално преобърнати в началото на 1944 г., тъй като освободителните армии на Югославия (НОАЮ) и Гърция (ELAS), създадени и ръководени от комунистите, освобождават 40 и 60% от територията на своите страни, съответно, от окупация към този период. Успехите на национално-патриотичните сили свеждат до минимум следвоенната зависимост на Югославия и Гърция от прозападните емигрантски правителства.

Инициативата на англичаните за обединяване на югославската емиграция с народноосвободителното движение е насочена към „разтваряне“ на Тито и неговите сподвижници в рамките на кралския кабинет и предвоенното събрание, лишавайки партизанското движение от политическа субектност.

От пролетта на 1944 г. Чърчил и компания започват да търсят авторитетна фигура, способна да консолидира чуждата емиграция и да влезе в диалог с партизанския лидер. През март 1944 г. ръководителят на Службата за стратегически служби на САЩ У. Донован докладва на президента Рузвелт за усилията, положени от британците „да създадат ново правителство, което ще бъде съставено от политически значими фигури, еднакво отдалечени от Тито и Пурич” (ръководител на югославското правителство в изгнание от 1943 г. – бел. авт.) (1).

Въпреки активната политическа, разузнавателна и друга работа, западните съюзници не успяха да предотвратят навлизането на съветски войски в Югославия, както и в Румъния, България и Унгария. И все пак, в навечерието на последния етап от настъплението на съветските войски и НOAЮ срещу Белград, британските войски под командването на генерал Роналд Скоби акостираха в гръцкото пристанище Солун в началото на октомври, въпреки факта, че до този момент повече от 70% от територията на Гърция е била освободена от окупация от ELAS.

Крайната цел на това приключение, известно като операция „Мана“, беше да се опитат да проникнат в Сърбия през гръцката (южна) и югославска (северна) Македония и да „участват“ в деокупацията на Белград.

Съвсем естествено е, че англичаните в Гърция веднага започват буквално да избиват комунистите и техните симпатизанти, като нареждат на местното население да се подчини на прииждащите бивши емигрантски власти и британското командване.

Това впоследствие довежда до гражданската война в Гърция, която продължава до 1949 г. включително. Въпреки това балансът на силите в Гърция през 1944 г. не позволява на британските войски, които остават в Гърция до пролетта на 1947 г., да се „вклинят“ в Югославия.

Британските военни стратези планират да навлязат в Югославия през Албания и след това през Черна гора или Метохия. Заедно с армията на Антифашисткия съвет за национално освобождение (контролираното от комунистите временно албанско правителство) под командването на Енвер Ходжа, те окупираха пристанищната зона на Саранда в Южна Албания през октомври 1944 г.

Въпреки това, скоро, по настояване на Ходжа, който беше подкрепен от Москва, британските войски бяха евакуирани. Освен това им е отказано да десантират в други райони на Албания.

Имаше и друг вариант за „насрещно“освобождение на Югославия и Унгария. Известно е, че в Северна Италия и Лихтенщайн още в началото на май 1945 г. се поддържа контакт между 8-ма американска армия и британската танкова дивизия, настъпваща от юг към Триест, а от север към австрийския Тирол, с командването на „Алпийската крепост“, доживяваща последните дни на Райха.

Англосаксонците искат да си гарантират, че алпийските части на Вермахта няма да пречат на навлизането на съюзниците през Северна Югославия, през „Люблянския коридор“ от Адриатика през днешна Словения до Южна Унгария и Югоизточна Австрия, предотвратявайки навлизането на съветски войски там.

Уинстън Чърчил беше обсебен от идеята да притежава този коридор и даже да убеди Москва в „ползите“ от тази операция. С съгласието на англо-американците войските на „алпийската крепост“ можеха да попречат на преминаването на съветските войски в Австрия: някои от нейните части всъщност оказваха спорадична съпротива чакдо средата на май 1945 г.

Въпреки това, на тези планове също не бе предопределено да се сбъднат поради успешната офанзива на съветските войски в Унгария през придунавската северна Сърбия, а и ръководството на НОАЮ се противопостави на навлизането на британските войски в Северна Югославия.

Нека отбележим, че изобщо не е факт, че обединена Югославия щеше да се запази, ако британските войски бяха навлезли на нейна територия. Ставайки легитимен министър-председател на коалиционното правителство на страната, И. Б. Тито подписва в Москва на 11 април 1945 г. югославско-съветския договор за приятелство, взаимопомощ и следвоенно сътрудничество.

Политиката на ръководителя на Комунистическата партия на Югославия получи подкрепа от Москва, с изключение на някои въпроси (2). Администрацията на Труман, който замени Рузвелт, се убеди, че Югославия, водена от Тито, е влязла в „съветската сфера на влияние“.

Голяма независима славянска държава на Балканите и дори „просъветска“, меко казано успешно решаваща междуетническите проблеми, не се хареса на Лондон и Вашингтон. Съдейки по известните последващи събития сега в бивша Югославия, британците можаха да използват хърватските усташи, за да разрешат проблемите си, което беше предвидено от Йосип Броз Тито, който не се съгласи англо-американците да завладеят люблянския коридор.

Логичният резултат от високата активност на англосаксонците за разпадането на Югославия през следващите десетилетия бяха крайно ожесточените войни от първата половина на 90-те години, които се отличаваха с изключителна жестокост и агресията срещу Сърбия преди четвърт век, както и продължаващото изселване на сърби от Косово, и пълзящата ислямизация на същото Косово и Босна и Херцеговина, и излагането на местните елити на външни влияния.

За разлика от много съседи, които предават исторически факти на забрава и ги фалшифицират, Сърбия „не е Украйна или Литва, тя няма да разруши паметници на героите, които са се борили с нацистите и да унищожи своята история“, беше заявено в средата на септември от вицепремиера Александър Вулин, коментирайки идеята на кмета на Белград Александър Сапич за плановете за преместване на гроба на Йосип Броз Тито от центъра на Белград.

Сръбският вицепремиер разкритикува изявленията на кмета на столицата на страната, отбелязвайки, че той „не бива да забравя, особено в годината на 80-годишнината от освобождението на нашата столица: Белград беше освободен от партизаните и воините на Червената армия“.

Александър Вулин отбеляза още, че унищожаването на антифашистките паметници „ще зарадва политическите врагове на Сърбия и ще внесе разединение в нашето общество“. Той припомни, че „много африкански и азиатски страни не признаха суверенитета на Косово, тъй като Сърбия за тях е правоприемник на Социалистическа федеративна република Югославия, ръководена от Тито, върху чиято памет кметът на Белград се опитва да посегне“.

Бележки

(1) Виж: Костин А. Югославия през 1945 г.: вътрешнополитически процеси в страната и дипломатическата борба около „югославския въпрос” // в сборника: 1945 г.: формирането на основите на следвоенния световен ред. сборник с материали от Всерусийската научна конференция, посветена на 70-годишнината от победата във Великата отечествена война. 2015 г.

(2) Така недоволството в Белград беше предизвикано от отказа на съветското ръководство да подкрепи териториалните претенции на Югославия към района на Триест, освободен от англо-американските войски и Народноосвободителната армия на Югославия, части от които напуснаха територията на Италия, вижте: Освобождението на страните от Източна Европа от Червената армия: факти срещу измислиците на фалшификаторите, тези на кръглата маса // Военно академично списание. 2019. № 4 (24).


Превод: ЕС