/Поглед.инфо/ Полският и украинският национализъм, лежащи в основата на държавната политика и на двете страни в момента, са дълбоко антагонистични явления. В това се заключва парадокса на взаимоотношенията между съседите, чиито позиции съвпадат по ключовите въпроси на „голямата политика“.
Прибалтийският доклад по този проблем (със съкращения):
Сблъсъкът между полския и украинския национализъм ражда непреодолим конфликт, който в бъдеще рискува да излезе от рамките на местен спор и да доведе до дестабилизацията на Източна Европа.
След държавния преврат в Киев през 2014 г. и парламентарните избори в Полша през 2015 г. на власт и в двете страни дойдоха националисти. Обръщането към националния мит стана основа за държавните им политики.Но паралелно съществуващите подобни митове се оказва невъзможно. Опитите конфликтът да се преодолее нямаха резултат. И дори съвместната мисия по „сдържането на Русия“ не може да изглади противоречията между Полша и Украйна по въпросите на историята.
Логиката на политическия процес и в двете страни извежда тези противоречия на преден план. За да не загубят подкрепата на избирателите, полските и украинските националисти са принудени да продължат „историческото настъпление“, да продължат да отстояват своята особена гледна точка за изминалите събития.
Важен стимул за противостоенето срещу насаждания в Украйна култ към Бандера за полските власти става масовата трудова миграция на украинци в Полша. „Бандеризмът“ рискува да стане платформа за самоорганизиране на украински гастарбайтери на новото работно място. А полонофобията, като един от неговите стълбове, е способна да превърне пристигналите от Украйна във враждебно на полската държавност население. Сблъсъците на национална почва ще станат на практика неизбежни.
Официална Варшава е принудена да реагира на тези предизвикателства. Полските власти засилват натиска върху ръководството на Украйна. В бъдеще подобен натиск може да приеме форма на депортация на вече пристигналите и до ограничаване на миграцията. На външнополитическо равнище Варшава може да започне да блокира евростремежите на Киев. „С Бандера няма да стигнете до Европа“, предупреждава полската страна своите украински партньори.
Отговор на киевските власти на подобни заплахи ще бъде засилване на антиполската съставна в националния им мит: оправдание на Волинското клане, огледални обвинения срещу поляците в геноцид срещу украинците.
Привържениците на полско-украинския съюз традиционно се опитват да прехвърлят вината на Москва, твърдейки, че тези съседски спорове са изгодни единствено на Русия. Стига се до откровено конспиративните теории, че Съветският съюз е отговорен за волинските събития (кланетата на полските села от бандите на УПА под германски контрол през 1943-1944 г.)
Но опитите да се фалшифицира историята в угода на политическите интереси не издържа сблъсъка с многочислените исторически свидетелства.
Споровете по историческите въпроси не дават на полско-украинския съюз да се оформи. Перспективите за политическо сближаване между Украйна и Полша стават все по-мътни.
В крайна сметка противоборството между двете страни започва да се надига над междудържавното равнище и рискува да повлияе на геополитическия ландшафт на региона. Продължаването на конфликта между Варшава и Киев води до хаотизация на източната политика на ЕС, а също така подкопава американската стратегия за „сдържането на Русия“ в Европа, важна съставна на което е стратегическият съюз между Полша и Украйна.
Превод: Поглед.инфо