/Поглед.инфо/ Турция откри нов вид политическа експанзия и влияние - търговията с най-новите дронове. Поне това е точно изводът, който може да се направи, като се наблюдава нарастващата популярност на турските БПЛА сред клиентите извън Турция. Как Анкара успя да постигне такива резултати и какво означава това и за Русия?
Въоръжените методи за разпространение на мека сила често се осъждат като неморални и неефективни. Американската политика на донасяне на "демокрацията на крилете на бомбардировачите" не донесе демокрация на страните получатели - само разрушения и стотици хиляди смъртни случаи. Що се отнася до търговията с оръжие, въпреки че САЩ са водещи в тази индустрия, техните продажби вече не са начин за налагане на американския контрол над трети страни – Щатите налагат твърде много условия и ограничения на потенциалните купувачи.
Но там, където Вашингтон си пропилява успеха, Анкара го засилва. Турция – или по-скоро Реджеп Ердоган – успешно интегрира търговията с оръжие в цялостната турска концепция за мека сила.
Създаден от нулата
„Турските власти се придържат към идеологията на хъба. Турция, която няма достатъчно ресурси, се опитва да използва ресурсите на други страни. Там формира контролирано лоби и работи с него - включително за да гарантира, че Анкара получава поръчки за определени видове оръжия ”, казва Владимир Аватков, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН доцент в Дипломатическата академия на руското външно министерство.
Турците имат какво да продават - през последното десетилетие Анкара създаде доста конкурентна военна индустрия. „През последните години Турция активно развива собствен военно-промишлен комплекс. Той създава танка “Алтай”, щурмови хеликоптер и различни ракети (включително крилати). Всичко това стана възможно благодарение на факта, че властите започнаха да обръщат голямо внимание на намаляването на зависимостта от външния свят и развитието на собствен военно-промишлен комплекс. За целта са привлечени най-добрите умове на Турция, както и специалисти от други страни, включително западни и постсъветски страни (на които се предлагат много благоприятни условия за взаимодействие с Анкара),” продължава Владимир Аватков.
А короната на турския военно-промишлен комплекс днес се считат безпилотните летателни апарати (БПЛА), по-специално "Байрактар". „Ние сме един от тримата лидери в света в производството на БПЛА“, хвали се Реджеп Ердоган.
Ако турският президент преувеличава, то само леко – Турция определено е включена в челната четворка (заедно със САЩ, Израел и Китай). Във всеки случай колосално постижение, предвид факта, че преди 11 години изобщо нямаше такова производство на турска територия – Анкара купуваше дронове от Израел.
След като Ердоган се скарва с Израел през 2010 г. и Тел Авив анулира всички договори за отбрана с Анкара, а Вашингтон отказа да замени доставката на израелски дронове със свои, турските власти решиха да създадат свои собствени ударни БПЛА. В резултат на това фирмата на талантливия инженер Селджук Байрактар проектира едноименния дрон, а самият инженер получи пълна подкрепа и признание от Ердоган (включително под формата на ръката на най-малката дъщеря на турския президент Сумея). След като по този начин показаха уникален пример за подобна шуробаджанащина за благото на държавата, “Байрактар” много бързо се превърнаха в истинската отличителна черта на турската отбранителна индустрия.
Евтини, надеждни и прилични
Тези дронове се позиционират като оръжия на новата ера – сравнително евтин инструмент, който ще позволи на относително бедни страни да печелят регионални конфликти. И в това има логика.
БПЛА наистина се превърнаха в нова част от локалните войни, особено тези, които се провеждат в труднодостъпни райони. Техните способности се използват не само от държави, но и от различни групировки - по-специално от йеменските хусити, които с помощта на дронове не само атакуват бойните формирования на противниците, но и извършват нападения върху инфраструктурата в Саудитска Арабия .
Да, дроновете са относително неефективни за борба с противник с модерна система за противовъздушна отбрана - както се вижда например от опитите на сирийските терористи да използват дронове за атака по руската база “Хмеймим”, но страните от третия свят няма да се бият срещу суперсили . Те се нуждаят от дронове за конфликти с държави на тяхното ниво, както и с терористични и други групировки.
От всички дронове, предлагани на пазара за страни от третия свят, “Байрактар” са най-достъпните. Факт е, че американците и израелците имат ограничения за продажба на оръжия на трети страни (включително такива от вътрешнополитически характер), затова и турските власти наричат Китай свой основен конкурент. И уж Китай трябваше да бъде напред. „Да, турските оръжия имат своите предимства, но все пак са доста груби. И е трудно да се говори за превъзходството им над висококачествените руски или евтините китайски ”, казва Владимир Аватков. От друга страна обаче турските дронове са по-известни (поради използването им в Либия и Нагорни Карабах), както и “по-прилични”.
Съединените щати ще продължат да налагат санкции срещу китайската отбранителна индустрия – включително ще наказват онези, които купуват китайско оборудване. Освен това дроновете трябва да бъдат обслужвани и снабдени с резервни части, което означава, че е необходимо да се продължи сътрудничеството с техния производител, в случая Китай, попадайки заради това сътрудничество под новите санкции. Турция, от друга страна, е страна-членка на НАТО и подобни санкции няма да бъдат налагани срещу нея.
Да, и турците имат свои проблеми. Въпросът е, че “Байрактар” не са точно турски дронове. Повечето им компоненти са внос от западни страни и дори от Китай. А през 2020 г. канадците вече обявиха спиране на продажбата на оптично-електронни системи за “Байрактар” поради факта, че „канадските технологии са използвани по време на войната в Нагорни Карабах“.
На пръв поглед странно - в края на краищата ударните дронове са предназначени за война, а не за поливане на градини. От друга страна обаче може да се разбере и Канада – тя не иска да се свързва с участието в конфликта на страната на Азербайджан, към който западните страни имат много претенции. Е, в същото време канадците – като много други – са недоволни от рязкото увеличение на износа на турско оръжие, което застрашава позициите на други западни производители.
Турците обаче решиха проблема – разработиха и внедриха своя система, Въпреки че и сега има достатъчно чужди компоненти, Анкара продължава да увеличава локализацията на производството.
На абсолютно всички
В резултат на това днес турските дронове са едни от най-популярните и разпространени. Използването им в гражданската война в Либия впечатли много хора, а използването им от Азербайджан по време на военните действия на територията на Нагорни Карабах впечатли още повече. 15-на държави вече са получили или подписали договори за закупуването на “Байрактар” - и в повечето от тях дроновете носят турските национални интереси на крилете си. „След като създаде интеграционни платформи с тюркските държави от постсъветското пространство в областта на науката, културата, образованието и политиката, Турция сега се опитва да формира общо пространство за сигурност. Ето защо за нея е важно да обучава военния персонал на тюркските държави, както и да продава оръжията си на тези страни “, казва Владимир Аватков.
„Байрактар“ обаче помагат на Турция да защитава интересите си не само в тюркско-културното пространство (в Киргизстан, който беше първата от държавите от ОДКС, уплашила се от износа на радикали от Афганистан, започнаха да се интересуват от „байрактарите“ "). Например споразумението за продажбата на апарата на ОАЕ се превърна в един от елементите на така необходимото за Ердоган подобряване на отношенията с тази важна страна в Близкия изток (през ноември 2021 г. престолонаследникът на емирствата извърши официално посещение в Турция – за първи път от 2012 г.).
Продажбата на “Байрактар” на Украйна (която се превърна за Киев в най-голямата покупка в областта на военната авиация от 30 години насам) се разглежда от Анкара като начин да се закрепи в Черно море и да получи инструментите за контролиране на хода на украинската криза - като вид отговор на действията на Руската федерация в Сирия, която турските власти считат за своя сфера на влияние. Това сътрудничество е многостранно – Турция очаква да получи в Украйна авиационни двигатели, които са толкова важни за БПЛА, каквито не е в състояние да произведе сама.
Освен това през октомври турците се споразумяха за доставката на “Байрактар” за Етиопия. В момента Адис Абеба се бори срещу бунтовници и има остра нужда от съвременни бойни дронове. Турците обаче трябва да укрепят позициите си в Етиопия - включително да окажат натиск върху Египет, който Анкара вижда като един от основните съперници на Турция в Близкия изток. Отношенията между Кайро и Адис Абеба балансират на ръба на военен конфликт, така че египетските власти не искат никой да укрепва бойните способности на техните етиопски съперници.
Според някои доклади Кайро е искало от Америка и Европа по някакъв начин да блокират сделката - и това искане не е довело до нищо. Цифрите показват рязко увеличение на показателите за "износ на авиация и отбрана" от Турция за Етиопия, но все още няма точни данни за обхвата на доставките. Възможно е обаче скоро целият свят да ги види – под формата на нови реклами, посветени на ефективното използване на “Байрактар”.
Превод: В. Сергеев