/Поглед.инфо/ В момента Турция е най-голямата заплаха за Европа, пише в статия за The Independent бившият британски министър по европейските въпроси Денис Макшейн. Според него Анкара заплашва не само територията на ЕС, но и почти всичко, което ЕС счита за свои ценности.

В момента Турция е най-голямата заплаха за Европа и "гърците се нуждаят от нашата помощ", пише в статия за The Independent бившият британски министър по европейските въпроси Денис Макшейн.

Според него Анкара заплашва не само територията на Европейския съюз, но и почти всичко, което Европа счита за свои ценности.

Изказвайки се в Атина миналата седмица, бившият френски президент Франсоа Оланд изрази загриженост за Турция.

Турският лидер Реджеп Тайип Ердоган, който е известен в дипломатическите среди като Султан, според него представлява заплаха за Европа.

Както отбеляза Оланд, Ердоган доведе Турция до икономически колапс и сега той трябва да бие националистическа тревога, призовавайки за възстановяване на славата на Османската империя, за да отвлече вниманието на населението от нарастващите икономически проблеми.

Бившият френски президент отправи и редица обвинения срещу Анкара. Наред с други неща, той обвини Турция в закупуване на руско оръжие в нарушение на нейните задължения в рамките на НАТО, популяризиране на исляма в Европа, авантюристично поведение в Сирия, както и груба намеса в делата на европейските страни, включително Франция и Германия.

Речта на Оланд стана, както пише авторът, „музика за ушите на гръцките министри“.

Гърция и Кипър все още се опитват да получат допълнителна подкрепа от ЕС. Великобритания, с нейния протурски премиер Борис Джонсън, вече не е играч, за разочарование на британските елинофили, оплаква се Макшейн.

Но основният проблем за Гърция е отказът на Германия да заеме ясна позиция. Говорейки след Оланд, бившият лидер на Социалдемократическата партия на Германия и бивш ръководител на МВнР на Германия Зигмар Габриел зае съвсем друга позиция. Той настоява, че ако Турция попадне под санкции заради закупуването на руски зенитно-ракетни системи С-400 или бъде принудена да напусне НАТО, тя бързо ще се превърне в ядрена сила.

Той също така добави, че ако ЕС прояви солидарност с Гърция и предприеме някакви мерки срещу Ердоган, тогава Европа ще трябва да изгради нови стени по всички свои граници, включително вътрешни, например в Унгария, тъй като турският лидер ще изпрати милион в ЕС - или може би и повече бежанци.

Според Габриел основният проблем е, че САЩ не са готови да наложат санкции срещу Анкара. Както той посочи, отговорът на случващото се трябва да бъде „стратегическо търпение“.

Габриел отбеляза саркастично: "Ако външната политика на ЕС сега е вегетарианска, значи външната политика на Германия е веганска."

Потвърждение за позицията на уж задънена улица за Германия и ЕС като цяло стана неотдавнашното изявление на Даниела Швайцер, директор на Немския съвет за международни отношения и съветничка на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел. Тя отбеляза, че предложенията за налагане на санкции срещу Турция „са сложни в редица аспекти: трябва ли да бъдат наложени и ако да, до каква степен и при какви условия; и при какви условия те трябва да бъдат отменени?"

При това тя добави: „Все още не сме достигнали момента за широки и дълбоки санкции“.

Това е същото външнополитическото веганство на Берлин и Брюксел, с което Зигмар Габриел се подиграва, убеден е Макшейн. - За много столици на ЕС спорът между Гърция и Турция е сложен, загадъчен и във всеки смисъл загубен в мъглата на историята.

Във вторник между канцлера на Германия Ангела Меркел, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и Ердоган ще проведат преговори по Zoom, чиято основна тема ще бъде Гърция.

"Ще позволят ли външнополитическите вегетарианци и вегани от ЕС месоядния Ердоган да получи парче от Егейско море?" - пита Денис Макшейн в края на статията за The Independent.

Превод: М.Желязкова