/Поглед.инфо/ Дания и Швеция могат да бъдат въвлечени в изключително опасна конфронтация

Дания планира да инспектира и евентуално да блокира руски танкери и танкери, плаващи под т. нар. „удобни флагове“, превозващи руски петрол, преминаващи през нейните териториални води, съобщи Financial Times в средата на ноември. Изданието се позовава на определен проект, разработван от Брюксел като част от новия (12-ти) пакет от антируски санкции, за да се гарантира спазването на ценовия лимит от 60 долара за барел на петрола от Русия.

Твърдеше се, че датските власти ще трябва да проверят и, ако е необходимо, да спират танкери (включително тези без западната „екологична“ застраховка), преминаващи през проливите Категат, Скагерак и Ересун в Балтийско море. Предложените мерки са насочени и към товарните компании, които продават своите стари петролни танкери на Руската федерация, които впоследствие стават част от руския танкерен флот.

Русия изпраща 20 до 30% от своя морски износ на петрол (или 1,5% от световните доставки) през датските проливи, така че всеки опит за блокиране на тези доставки неизбежно ще доведе не само до по-високи цени, но и до провокиране на конфронтация, дори военна. Очевидно осъзнавайки сериозността на ситуацията, анонимни европейски дипломати побързаха да „отвърнат“, като увериха , че руските петролни танкери не са обект на предложението на Европейската комисия за затягане на ценовите ограничения.

Информационното „сливане“ от страна на „международен бизнес вестник“ с британска регистрация обаче едва ли може да се счита за случайност. Известно е, че именно в Лондон се поддържат най-радикалните антируски възгледи, които по всякакъв начин се опитват да провокират пряка военна конфронтация между Русия и „континентална“ Европа.

„Блокирането на търговски кораби в датските проливи противоречи на основните морски правила, включително Конвенцията на ООН по морско право, която регулира морското корабоплаване“, отбелязва телеграм каналът „Буровая“.

„Дания ще има право да спре кораб само ако той представлява явна заплаха... Дания никога не е правила нещо подобно преди.“ А блокирането на търговския трафик в датските проливи би било близо до обявяване на война, да не говорим за факта, че държавата дори няма военни кораби от подходящ клас, различаващи се от малките патрулни катери, които изглеждат като спасителни лодки до нормалния петролен танкер.“

Нека припомним, че споменатите три пролива се контролират съвместно от Дания и Швеция, въпреки факта, че по-голямата част от техните води принадлежат на Копенхаген. Както отбелязва управляващият партньор, адвокатът на петербургското бюро „Инмарин“ Кирил Маслов , „датските проливи са водни зони, в които на корабите е гарантирано правото на транзитно преминаване.

А юрисдикцията на крайбрежната Дания засяга само тесен кръг от въпроси на правилата за безопасност и навигация и екологията в широк смисъл. В същото време Дания „от доста време се опитва да размие принципа на свобода на корабоплаването в проливите и установява различни уведомления и процедури във вътрешното законодателство, включително за преминаването на военни кораби“, - отбелязва юристът.

Съгласно международния „Копенхагенски договор“, подписан, включително от Руската империя, през 1857 г., всички „датски“ проливи получават статут на международни водни пътища с премахването на митата, наложени преди това от датчаните, и установяването на режим на свободно корабоплаване за всички страни.

За да гарантира безопасността на корабоплаването в проливите, Дания предоставя пилотски услуги, а специализираната морска агенция на ООН „настоятелно препоръчва“, но не задължава корабособствениците да използват услугите на пилоти/лоцмани.

Кралските укази от 1951 и 1976 г., без да се намесват в търговското корабоплаване, въвеждат процедура за уведомяване за преминаването на военни кораби през проливите (там няма нищо за танкерите). През март 2022 г. асоциацията на датските пилоти обяви прекратяването на обслужването на плавателни съдове с руски товари, но два месеца по-късно датското правителство отмени това решение.

Като се вземат предвид радикално променените експлоатационни фактори и условия на корабоплаването на товари, са необходими корекции на съществуващата крехка регулаторна рамка, основана на Конвенцията по морско право, която гарантира безпрепятствено корабоплаване в международните проливи.

За съжаление, все още няма такъв документ (поне като Конвенцията от Монтрьо за черноморските проливи), предназначен поне да регулира международния превоз на товари през трансбалтийските проливи. Това обстоятелство улеснява всякакви произволни решения на Дания (и Швеция), както и на техните съюзници, относно преминаването на танкери през тези артерии.

По някои данни, във връзка с присъединяването на Дания към НАТО през 1949 г., Съветският съюз предлага разработването на регионално споразумение за товарно корабоплаване, което да гарантира, поради международното значение на „датските“ проливи, свободата на движение на невоенни товари през тях в двете посоки (1).

В отговор на това (и през следващите десетилетия) Копенхаген неизменно уверяваше, че включването на Дания в НАТО не застрашава транзита на товари през споменатите проливи. Засега Москва беше доволна от подобни уверения, особено след като Швеция беше неутрална, което позволяваше, ако е необходимо, да се използва „шведският“ сектор на проливите, в случай, че силите на НАТО блокират „датския“ участък от тези артерии за товарни кораби на Съветския съюз.

Сега обаче въпросът за присъединяването на Швеция към НАТО изглежда практически решен. Присъединил се към Европейския съюз през 1995 г., Стокхолм се присъедини към антируските санкции на Брюксел през 2014 г. и последователно ги затяга.

Хипотетичното въвеждане на ограничителни мерки срещу износа на руски петрол е изпълнено с други клопки. По този начин всяка реакция на Москва при евентуално задържане на кораби, плаващи под флага на трети страни, ще улесни разпознаването им от самопровъзгласилите се ловци на „руския флот в сянка“. В допълнение, възможните трудности в „датско-шведските“ проливи са насочени към преориентиране към маршрута Босфор – Суецки канал – Червено море, транзитните цени за които последователно нарастват от 2022 г.

По този начин проблемът с намаляването на рентабилността на доставките на руски петрол на световните пазари, където той е повече от търсенето, може да бъде косвено решен. Увеличаването на трафика по черноморската част на този маршрут (Босфора и Дарданелите) също е изпълнено с правни затруднения, които могат да бъдат използвани за оказване на политически натиск върху Москва.

Преди около година, през декември 2022 г., десетки кораби бяха блокирани в проливите под претекст, че чуждестранните застрахователни компании отказват да предоставят писма за потвърждение на застраховка за преминаването през проливите както на руски танкери, така и на танкери под т.нар. „удобни флагове”, пренасящи руски петрол.

Ако бъдат въведени ограничителни мерки в Датските проливи без последствия за инициаторите на такива мерки, подобно изкушение със сигурност ще възникне сред страните от Далечния Изток, които се присъединиха към антируските санкции - Япония и Южна Корея. Танкери, превозващи руски петрол, изпратени до страни от Азиатско-тихоокеанския регион, частично преминават през води и проливи, контролирани от Токио и Сеул.

Врагът за пореден път демонстрира, че разполага с много „домашни заготовки“, предназначени да усложнят максимално външнотърговските отношения на Руската федерация. „Проблемът е, че ще бъде проблематично да се намесим по някакъв начин в процеса на проверка “ , признава Readovka .

Ескортирането на всеки от стотиците танкери с военноморски сили е нереалистична задача, както и предотвратяването на страна от НАТО да инспектира „подозрителни кораби“ в нейните териториални води. Тук Дания е надеждно покрита от „чадъра“ на член 5 от Хартата на Алианса“, така че отговорът трябва да бъде асиметричен, като се вземат предвид рисковете, създадени от следващото западно приключение за купувачите на руски енергийни суровини.

Ако ситуацията се развие по неблагоприятен сценарий, вероятно ще последват обжалвания пред международни арбитражни съдилища с позоваване на Конвенцията на ООН по морско право. Едва ли съответните структури на ООН ще рискуват да включат руския петрол в регистъра на санкционираните продукти, но демонстративното незачитане на каквито и да е правни норми от страна на колективния Запад подсказва възможността за всякакво развитие на събитията...

Забележка:

  1. Интересувайки се от алтернативни артерии между Балтика и Атлантическия океан, СССР предложи през 1946-47 г. разширяване на принципа на свобода на невоенното корабоплаване и до балтийско-атлантическия Килски канал (дълъг 100 км) южно от Шлезвиг и датско-шведските проливи, с ограничаване на германския суверенитет над него в тази артерия.

Въпреки това Великобритания, в чиято окупационна зона е този канал, през 1946 г. възстановява принципа на свобода на корабоплаването тук, премахнат от нацистите през 1938 г. В същото време обаче британците, с подкрепата на Съединените щати, отказват да ограничат суверенитета на новосформиращата се Федерална република Германия.

Към днешна дата всъщност антируските санкции на Европейския съюз действително се прилагат за този маршрут: ако през 2021 г. през Килския канал са преминали 2771 единици от търговския флот с руски товари , то през 2022 г. - почти наполовина по-малко: 1420 единици. Обемът на превозените товари намалява от 14,2 млн. тона на 5,7 млн. тона, като спада с две трети. По предварителни оценки намаляването на обема на тези превози през 2023 г. ще бъде най-малко още с 35% от нивото от 2022 г. Превозът на руски товари тук беше ограничен под всякакви предлози, което увеличава значението за Руската федерация на все още не -санкционираните „датско-шведски“ проливи.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.