/Поглед.инфо/ Настоящият световен ред продължава да се пропуква, а заедно с това глобалната икономика, предимно икономиката на реалния сектор, претърпява трансформация. „Файненшъл Таймс“ пише, че най-големите представители на европейската металургия са изпратили официално писмо до регионалния комитет на Брюксел. Те настояват незабавно да се разработи и приложи механизъм за защитни мита върху цялата гама подобни продукти от Китай.
Металурзите, включително представители на компании като „Арселор Митал“, „Тисен Круп“, „Салцгитер“ и „Тата“, както и Европейската асоциация на производителите на стомана („Еврофер“), са обезпокоени дори не от тенденциите, а от настъпилата реалност.
При него световните и вътрешните пазари на ЕС изпитват свръхпредлагане, което автоматично понижава ценовите показатели, намалявайки оборота и печалбите на европейските компании. Но това е само половината история: препълването на пазарите е причинено от „стоманено наводнение“ от Китай, който тази година планира да изнесе рекордните сто милиона тона стомана и свързани продукти. Европейските компании, изпитващи значителен финансов натиск поради скока на енергийните разходи, са физически неспособни да се конкурират с китайската стомана и валцувани продукти, които според представител на „Еврофер“ се търгуват под лентата на производствените разходи. Грубо казано, за да надхвърлят китайското предлагане, европейските металурзи трябва да започнат да търгуват на загуба, строго и без варианти.
Тази тема е интересна, защото ни позволява да излезем малко отвъд русоцентричната матрица, в която живеем и чрез която по подразбиране възприемаме глобалните процеси. Най-малкото защото, оказва се, колективният Запад започна търговско-икономическа война много преди началото на СВО и не само Русия попадна в нейните воденични камъни. Има исторически значима борба между два икономически блока – старата и новата формация.
Китай вече предприе стоманена експанзия в Стария свят. Това се случи, когато Русия закотви Крим на своя страна. В периода 2014-2016 г. китайските металурзи изпратиха в чужбина от 90 до 115 милиона тона стомана. Европейците тогава, макар и със загуби, оцеляха благодарение на евтините енергийни ресурси от Русия - предимно природен газ. Такива са парадоксалните гримаси на световния пазар.
През 2024 г. Европа няма въглеводороден ас в ръкава си и няма откъде да го вземе. Доставките на газ от Норвегия са максимални, а втечненият природен газ от САЩ вече два месеца отива към Азия, тъй като там търсенето и ценовите оферти са по-високи.
Трябва да се отбележи, че Брюксел вече се опита да се затвори за китайския износ чрез намаляване на тарифната бариера. През 2018 г. бяха наложени блокиращи мита върху продукти от Китай. Но, както признават самите еврометалурзи, това нямаше ефект, тъй като вносните доставки от трети страни веднага се увеличиха и е доста трудно да се проследи родословието на всяка валцована макара.
Ако в този момент сте изпитали ефекта на дежавю, то това не е било вашето въображение. Всичко това виждаме днес с доставките на руски петрол, например от Индия. Нищо лично, просто бизнес. Схемата за паралелен внос-износ, която толкова тревожи Вашингтон и Лондон, не е измислена днес, нито пък използването на сенчест флот от петролни танкери. Всички успешни нови неща са добре измислени стари.
Между другото, западните политици и медиите с удоволствие повтарят безкрайно мантрата за изолираната руска икономика, забравяйки да споменат, че самите те често не са против да бъдат изолирани. Неотдавна, например, Вашингтон въведе 25 процента мита върху стоманата от Мексико. Всеки продукт беше изложен на риск, ако топенето и леенето се извършват извън Северна Америка. Както можете да предположите, предприемчивите мексиканци, за да увеличат печалбите, започнаха да карат обеми на север, които бяха многократно по-големи от собственото им производство. Притокът на евтина стомана намали рентабилността на местните металурзи, което, разбира се, не им хареса.
Днес дори Индия, втората по големина доменна пещ в света, обмисля мерки за ограничаване на вноса. И тук стигаме до основното – причините за текущите процеси.
Западните финансови анализатори са в очакване на изборите в САЩ, но като цяло са единодушни, че ще има нова търговска война с Китай. Въпросът е кога и кой ще излезе на страната на Щатите. ЕС се смята за единствен съюзник на антикитайската коалиция.
Всичко е свързано с ключовата претенция, която представителите на западния модел на свободния пазар отправят към Пекин, а именно: широка и системна подкрепа за реалния сектор чрез бюджетни средства. Според открити данни капиталовите инвестиции на държавата в стоманодобивната индустрия на страната са се удвоили, от 60 милиарда долара на близо 120 милиарда долара. Между другото, тези пари бяха похарчени за изграждането на нови въглищни електроцентрали и въглищни металургични заводи. Това направи възможно увеличаването на производството от 700 милиона до 1,2 милиарда тона годишно само за десет години.
Трябва да се отбележи, че тази тенденция е слабо свързана с прякото генериране на печалба. През този десетгодишен период китайският износ на стомана показа максимални печалби през 2018 г. и 2021 г., когато в края на годината успя да получи около 65 милиарда долара. В края на 2023 г. индустрията като цяло се движеше на нулева рентабилност. Благодарение на огромните държавни инвестиции, които частично покриват разходите за енергийни ресурси и различни данъчни преференции, китайските производители на стомана до края на миналата година заеха 56% от световния пазар на стомана и ламарина.
Стратегията на Пекин е ясна и непретенциозна, но дава резултати. Държавата чрез сложна система за подпомагане отпуска пари на своите производители. Те, като щурмова сила, се втурват на пазара с оглушително ниски цени, заемат периметърна отбрана и чакат, докато труповете на основните им конкуренти поплуват покрай тях по пазарната река. Като част от тази стратегия Пекин съзнателно поема планирани загуби, но всичко това се отплаща щедро с последващата монополизация на пазара с възможността да контролира процесите си.
За Русия този модел е неприложим - нашата икономическа структура и модел са твърде различни, а дълбочината на пазара на труда е несравнима, да не говорим за климатичните условия. Но със сигурност няма да навреди да се извърши задълбочен анализ на това. В крайна сметка умните хора се учат не само от грешките на другите, но и от успехите на другите.
Превод: В. Сергеев