/Поглед.инфо/ Въпреки охлаждането на отношенията Европейският съюз продължава да купува торове от Русия. През юли той увеличи вноса им до двадесетмесечен максимум. За Европа Русия е номер едно по отношение на торовете, докато за Русия пазарът на ЕС не е основният. Защо Европа засилва зависимостта си от руските стоки?

През юли Европейският съюз увеличи вноса на руски торове до максимума от 20 месеца, в резултат на което делът на Русия в европейските покупки се върна над 30% за първи път от март 2022 г., показват данните на “Евростат”. Преди година делът на Русия беше 18,5%.

ЕС е увеличил вноса на торове от Русия през юли с 2,2 пъти спрямо юни и с 1,7 пъти спрямо юли миналата година - до 199 милиона евро. Общият внос на торове се увеличи до 643 милиона евро.

Най-големите купувачи на руски торове са Полша, Франция и Германия. Покупките на Полша са се увеличили двойно, до 55,7 млн. евро, Франция - пет пъти, до 31,5 млн. евро, Германия - с една трета, до 24,5 млн. евро.

Ирландия обаче беше много по-изненадана, тъй като внезапно започна да купува руски торове: продажбите се увеличиха 18 хиляди пъти, от 101 хиляди евро до 1,8 милиона евро. Открояват се още Румъния, която е увеличила вноса на руски торове с 54 пъти, до 17,3 млн. евро, и България - с 25 пъти, до 12,9 млн. евро.

Русия е основният доставчик на торове за ЕС. На второ място е Мароко, откъдето доставките през юли също са почти тройни – до 111 млн. евро. Челната тройка се допълва от Египет, който успява да увеличи износа с 1,4 пъти до 85 млн. В топ 5 попадат още Алжир (37 млн. евро) и Канада (27 млн.).

Ръстът на износа на руски торове за страните от ЕС е свързан, първо, с по-евтината им цена, и второ, със спад в обема на производството им в рамките на еврозоната, казва Владимир Чернов, анализатор.

„Производството на торове е енергоемък процес и тяхната себестойност може да включва до 50-60% от разходите за енергийни ресурси за производството на някои видове торове. А именно, през 2022 г. европейските цени на руския природен газ се повишиха няколко пъти, от приблизително 800 долара за хиляда кубически метра до 3400 за хиляда кубически метра, поради което още тогава започнаха да затварят първите предприятия за производство на торове в рамките на ЕС“, – напомня Чернов.

И въпреки че газът значително поевтиня оттогава, цените все още са значително по-високи от средните, които бяха преди редица европейски страни да се откажат да купуват руски газ по собствено желание или след разрушаването на Северните потоци.

„Руските торове са най-конкурентоспособни поради по-евтината енергия, необходима за тяхното производство. Докато най-големият производител в Германия (БАСФ) затвори производството си в началото на миналата година, някои заводи за амоняк също затвориха окончателно поради нарастващите цени на природния газ“, казва Чернов.

Преди това Франция и Полша купуваха торове, включително от Германия, от този завод, но след затварянето му започнаха да търсят начини да компенсират загубите и така се озоваха на по-евтини руски торове, допълва експертът.

Миналата година производството на торове в ЕС е спаднало с 8,4% до 28,2 милиона тона. Производството на фосфорни торове е спаднало с 64%, до 0,43 млн. тона, производството на калиеви торове е спаднало с 12,5%, до 2,1 млн. тона, а на смесени торове - с 9,5%, до 11,4 млн. тона.

Около 20% от европейските предприятия са затворени, останалите работят само с 40% от капацитета си, отбелязва Анатолий Тихонов, директор на Центъра за международен агробизнес и продоволствена сигурност във Висшето училище за образование и наука към Президентската академия.

„Ръстът на износа на руски торове се дължи на голямото търсене преди началото на новия селскостопански сезон. Освен това страните от ЕС, както и Китай и Бразилия, активно увеличават запасите си, поради което недостигът на торове нараства. В Русия имаше излишък от торове, тъй като експортните квоти надвишаваха вътрешните нужди. Следователно, без да навредим на вътрешните потребители, можем да доставим допълнителни 300 хиляди тона торове на световния пазар“, казва Тихонов.

Освен с конкурентни цени и удобна логистика, руските торове са известни и със своята екологичност - торовете са без тежки метали, което също привлича купувачите, добавя Тихонов.

Следователно Европа не е сама в увеличаването на закупуването на руски торове. Китай също постави рекорд през първите осем месеца на 2024 г., закупувайки торове от Русия за рекордните 976 милиона долара. Това е почти една трета повече от миналогодишната цифра. Освен това Русия изтласка Беларус, бившия лидер, от китайския пазар. Защо се случи това?

„Според нас рекордните покупки на руски торове от Китай се дължат предимно на ниската им цена в сравнение с конкурентите и по-евтината логистика предвид географската близост на двете страни“, казва Чернов.

Всъщност за Русия Европа не е ключов пазар за продукти, тъй като в света има по-значими селскостопански центрове - например Индия и Латинска Америка, отбелязва Людмила Рокотянская, експерт. Докато на европейските фермери определено ще им е трудно без руските торове.

„Търсенето на торове е нараснало значително от Индия и Китай и изпреварва местните производствени възможности, така че те трябва редовно да увеличават вноса. В същото време повечето африкански страни трябва да получат по-високи добиви, което изисква използването на торове. „За шест месеца “Фосарго” увеличи доставките на торове за африканските страни със 74%“, отбелязва д-р Александър Тимофеев, доцент в катедрата по информатика на РИУ “Плеханов”.

Доставките за Китай възлизат на 3,5 млн. тона, а за Индия - рекорден обем - 5,4 млн. тона. Домашните химикали се продават в повече от сто страни. Делът на карбамид от Русия в световния износ е 12%, на калиевия хлорид – 20%.

„Темпът на търсене на торове е много висок. Търсенето в световен мащаб нараства годишно с 15–20%. В Русия производството на торове се увеличава с 3–6% годишно. С тези темпове до края на годината обемът на производството на торове в Руската федерация може да нарасне до 60 милиона тона, от които 35 милиона тона ще бъдат изнесени в близката и далечна чужбина“, заключава Тимофеев.

Превод: В. Сергеев