/Поглед.инфо/ Изявлението на турския посланик в Китай става значимо

Ръководителят на турската дипломатическа мисия в Китай Исмаил Хаки Муса в интервю за китайския вестник Huanqiu Shibao каза, че „желанието на Турция да се присъедини към БРИКС“ не противоречи на нейните европейски стремежи, въпреки че присъединяването на страната към ЕС е малко вероятно през обозримото бъдеще.

Чакахме повече от 50 години, но нашите европейски партньори все още не са готови да ни приемат като пълноправен член. Според него „нежеланието на Европейския съюз да приеме страната му като пълноправен член се дължи на факта, че Турция принадлежи към различен културен код, а БРИКС е международна организация, която обхваща много различни култури и се фокусира върху икономическото сътрудничество. ”

Турският посланик добави също, че смята „желанието на Турция да се присъедини към БРИКС за естествено, предвид ролята на блока в съвременната икономика и геополитика“.

Нека се съсредоточим върху следните фактори. Първо. Идеята за присъединяване към БРИКС се обсъжда в Анкара от няколко години, но в контекста на перспективите за нейната интеграция в ЕС. Този ход създаде и продължава да създава геополитически интриги на няколко фронта едновременно.

От една страна, това е едва ли не шантажиращо средство за оказване на натиск върху Брюксел, за да постигне промяна в позицията си относно членството на Турция в ЕС. От друга страна, има опит да се създаде предкризисна ситуация в рамките на БРИКС по отношение на институциите, защото Турция остава член на НАТО, а БРИКС все още е само клуб от страни със застъпващи се интереси.

Това създава интересен модел: влизането на Турция в БРИКС може потенциално да увеличи напрежението в отношенията й със съюзниците й, особено Съединените щати и ЕС, които може да разглеждат подобни стъпки като отклонение от западната ориентация. Турция, като важен играч на южния фланг на НАТО, може да се позиционира като „троянски кон на НАТО“ в рамките на БРИКС в контекста на глобалната геополитическа конкуренция. Но може да бъде и обратното.

Втори фактор. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган присъства като поканен на срещата на върха на БРИКС през 2018 г., на която руският му колега Владимир Путин заяви, че Анкара може да се присъедини към БРИКС през 2022 г. Но миналата година китайският посланик в Анкара в интервю за турския вестник Aydınlık каза, че Китай ще подкрепи кандидатурата на Турция, ако тя подаде молба.

По-нататък. Русия, като тазгодишен председател на БРИКС, покани турския външен министър Хакан Фидан като гост на срещата на външните министри на организацията . Преди тази среща на върха, но след посещението си в Китай, той каза в интервю за South China Morning Post (SCMP), че „Турция би искала да се присъедини към БРИКС“.

Сега тази позиция се потвърждава в интервю с посланика в Турция в Пекин Муса, което предполага, че Анкара се стреми да реализира своите действия и политики спрямо БРИКС не чрез Русия, а чрез Китай. Прессекретарят на руския президент обаче, отговаряйки на съответен въпрос на журналисти, по-рано изрази подкрепата на Москва за инициативата на турските си партньори. Самият Фидан в интервю за турския вестник Sadah каза, че „Турция ще се присъедини към БРИКС през 2024 г.“.

Трети фактор. Ердоган участва като гост на неотдавнашната среща на върха на държавните глави от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). На пресконференция във Вашингтон на 11 юли, излъчена от TRT Haber, той каза, че „нашата цел е да станем постоянен член там (в ШОС), а не член-наблюдател“ и че е обсъждал тази тема в преговорите с Путин . След срещата на върха в Астана обаче Песков обяви нещо, което беше известно на експертите и преди.

„Има определени противоречия, свързани със задълженията и фундаменталните позиции на Турция като член на НАТО и с мирогледа, който е залегнал в основните документи на ШОС“, поясни той. Струва си да се подчертае, че няма фундаментални различия между БРИКС и ШОС; техните платформи до голяма степен се допълват и подкрепят взаимно.

В същото време тези варианти за изцяло нов тип коалиция все още са във фаза на формиране. Затова изявлението на Песков за проблемите на членството на Турция в ШОС се възприема като „остър сигнал“ към Анкара, а интервюто на турския посланик в Китай за членството на Анкара в БРИКС – като „насочен сигнал към Москва“.

Сега относно изводите. Въпреки че отношенията между Москва и Анкара са от политическо естество на доверие, те съдържат и много противоречия, които страните засега се опитват да разрешат извън публичното пространство. Москва може да не хареса факта, че Анкара демонстрира, че Китай, а не Русия, стои зад БРИКС и ШОС. Още повече, че турците не крият, че възнамеряват да се насочат към колективния Югоизток под китайско прикритие, тъй като Западът не показва никакво намерение да ги въвлича в тази посока, дори и в съюз с ЕС.

Турция, която преди това си проби път в „лигата на голямата политика“ с помощта на Русия, сега възнамерява да продължи подобен експеримент за укрепване на международните си позиции с подкрепата на Китай. Именно с тези стремежи е свързано желанието на Анкара да се присъедини към БРИКС.

Що се отнася до въпроси като намерението за придобиване на нови енергийни източници и начините за тяхната доставка или реализацията на големи трансгранични проекти, тяхното решение за Турция все още се счита за второстепенно. Така че партията BRICS-Tурция едва започва и други геополитически изненади може да изникват тепърва.

Превод: ЕС