/Поглед.инфо/ Филмът "Червена жега" е напомняне за ярки надежди, без които е изключително трудно да се живее

Все по-често и по-силно се чуват думите, че САЩ и Русия вървят един към друг, че президентите на двете страни разбират необходимостта от възстановяване на руско-американските отношения. И като че ли дори се предприемат конкретни стъпки в тази посока. Така например и двете страни изразиха задоволство и дори повече от срещата в Рияд. какво следва И как това корелира с вече случилото се?

В това има нещо от миналото, когато съветският (а след това и руският) и американският народ се движеха един към друг. Политици от Вашингтон и Москва се срещнаха, стискаха си ръцете и обсъждаха контурите на бъдещия свят.

И някъде на заден план Клаус Майне пееше: “I follow the Moskva, down to Gorky park, listening to the wind of change…” /„Вървя по Москва, надолу към парка Горки, слушайки вятъра на промяната…“ По това време се организираха музикални фестивали, уреждаха се телеконференции, снимаха се филми. И може би едно от най-добрите кинематографични свидетелства на онова време е филмът „Червена жега“ /Red Heat/.

В Русия този филм от 1988 г. обикновено се помни като пример за еталон на така наречената „червена боровинка“. Тоест като това нещо абсурдно, смешно, глупаво. И наистина някои моменти в Red Heat те карат да се усмихнеш. Достатъчно е например да си припомним епоса, който влезе в историята и се превърна в мем: „Какви са вашите доказателства?“ И по-нататък: "Кокаинум". Последното, подобно на рубла, отсичаше капитана от съветската милиция Иван Данко, изигран от Арнолд Шварценегер.

По това време Железният Арни вече е голяма звезда. Участва в два Конана, Командос и Терминатор, разбира се. Преди да заснеме Red Heat, Шварценегер работи в два класически екшън филма: Predator и The Running Man - абсолютна екшън класика!

И само три години по-късно Арни ще се появи триумфално във втория Терминатор, „Сега знам защо плачеш“. Като цяло според мен това беше най-доброто време както за самия Шварценегер, така и за класическите екшън филми. Всъщност Иван Данко също е терминатор, само че жив и руски.

Междувременно освен Арни, в „Червена жега“ участва и Джеймс Белуши, който изигра типичното американско ченге (макар и без понички) Арт Ридзик, много симпатичен и малко смешен. На екрана се появява и Лорънс Фишбърн, посочен като Лари. Ед О'Рос играе несъмнено най-добрата си роля тук - босът на грузинската наркомафия Виктор.

Между другото, Ед, възприеман предимно като екшън звезда, е страхотен актьор; Иначе защо самият Стенли Кубрик щеше да го вземе в страхотния филм „Full Metal Jacket”? А колко е красива младата, свежа Джина Гершон (казват, че била любимка на Бил Клинтън)! Като цяло „Червена жега“ има много силен актьорски състав – и най-малкото това вече дава основание да се каже, че не си имаме работа с обикновен филм.

Нещо повече, донякъде „боровиновият“ подход на филма към Съветския съюз странно представя преувеличен, но като цяло правилен образ на съветския човек. Нещо повече, още от първата сцена в банята, където всички мъже са мускулести, добре очертани атлети; спортисти и красавци!

Партньорът на Иван Данко, Юрий (в ролята Олег Видов), е приличен, достоен човек. А какво да кажем за самия герой на Шварценегер? Той владее блестящо оръжия, не е безмилостен (сцената, когато Данко пуска фиктивната съпруга на Виктор Кат), той е истински патриот на своята страна. За разлика, между другото, от недотам свестните съветски дипломати, един от които се играе от великия Савелий Крамаров (не съм доволен от появата му в този филм).

В същото време „Червена жега“ ни предава като цяло проста, но точна идея: обикновените хора – руснаци и американци – никога не са преставали да се уважават, те винаги могат да се споразумеят, да се разберат. Политици спорят и се бият, но не и полицаи от Москва и Чикаго.

В същото време самият Данко (въпреки че е карикатурно рокерски) се превръща, по старомоден начин в обектив, през който зрителят гледа – да минем през клишетата! - язвите на капитализма. Страхотна сцена, например, където нокаутира рекетьор, искащ плащане за паркиране с един удар: "Хулигани!" И как ви харесва моментът, когато Данко вижда порнография по телевизията в хотелската си стая, трепва и заявява: „Капитализъм!“

Да, виждаме мъж с убеждения, стоманени като скулите на Шварценегер. Но в същото време ни се показва човек: например, историята на Иван Данко за семейството му е характерна, в която има както трагедията, така и величието на руския народ, който спечели най-чудовищната война на планетата. Въпреки цялата карикатурност и излишък на образа, руският полицай все пак изглежда във филма по-достоен от хората около него. Показват ни по-скоро коректен руснак - човек с принципи, силен, волеви.

И в същото време ясно ни е дадено да разберем, че в едно комунистическо общество до определен момент не е могло да има – и не е имало – проблеми със същите тези наркотици. Има и диалози като този. Ридзик се притеснява, че Данко ще блъсне колата и крещи за застраховка. Руският полицай реагира:

– Тук държавата плаща всичко.

- Ако всичко е толкова добре за вас, тогава откъде се вземат наркотиците? - дразни се Ридзик.

„Заради китайците“, спокойно отговаря Данко. – След революцията всички наркомани бяха събрани по площадите и разстреляни.

- Да, нашето правителство не би предприело такива мерки.

- Тях биха ги разстреляли първи...

Този груб диалог съдържа както истина, така и сблъсък на две системи. Светогледите се сблъскват във филма до степента, в която е позволено на един екшън филм. И не е факт, че американската система е показана в благоприятна светлина в „Червена жега“.

Всъщност точно обратното. Може би затова филмът не беше много популярен в боксофиса. Но можеше да се случи съвсем различен обрат на събитията: например Данко идва в САЩ и взема парите, предложени от боса на наркомафията Виктор, вместо да каже: „Аз не се продавам“. И това е може би основният лайтмотив на филма. Истината, за съжаление, се оказа друга.

И три години след излизането на „Червена жега“ мнозина, особено онези, които викаха „слава на партията“ по-силно от другите, се продадоха за „дъвка“, не за да хвалят, а да очернят Съветския съюз. Удоволствията на капитализма дойдоха в нашата страна и, като мутираха, извратиха мнозина. Още едно доказателство, че красотата е в очите на наблюдателя.

Имаше обаче други филми и „Червена жега“ /Red Heat/ е прост, но много достоен филм, който излезе във време, когато мнозина наистина вярваха в приятелството между руснаци и американци. Да, по-късно всичко се оказа различно, но самият филм - дори и днес - напомня за светли надежди, без които според мен е невъзможно да се живее.

Превод: ЕС