Четири сценария от RAND

/Поглед.инфо/ Завършването на въоръжения конфликт в Украйна може да протече по различни варианти, но най-вероятно експертите в Съединените щати грешат

През февруари 2014 г. RAND Corporation публикува интересен аналитичен доклад Planning for the Aftermath: Assessing Options for U.S. Strategy Toward Russia After the Ukraine War, /„Планиране на последствията: оценка на опциите за стратегията на САЩ спрямо Русия след войната в Украйна“/, изготвен от Центъра за анализ на Голямата стратегия на САЩ при споменатата корпорация. В него се разглеждат четири сценария за следвоенната структура в Украйна.

Първият се нарича „Повсеместна нестабилност“ и предвижда следвоенно десетилетие на нестабилност на много нива: в Украйна, между Русия и НАТО в Европа и на стратегическо ниво между Съединените щати и техните два основни ядрени съперника, Русия и Китай .

Основните нюанси на този сценарий са следните:

• Ситуацията в Украйна остава буре с барут: и двете страни нарушават примирието и се готвят за втора война;

• Политическите отношения между НАТО и Русия са по-лоши от преди войната;

• Политиката на САЩ подхранва надпреварата в ядрените оръжия с Русия и Китай и двамата съперници си сътрудничат, за да подкопаят още повече интересите на САЩ;

• Високото напрежение ускорява глобалната икономическа фрагментация и забавя европейския растеж – фактори, които имат слабо въздействие върху икономиката на САЩ.

Интересното е, че в този сценарий авторите разглеждат какво всъщност се случва сега: отбранителната индустрия на Русия е активизирана; Китай помага на Москва (макар и не толкова широко, колкото бихме искали); НАТО е силна, но някои от нейните членове виждат САЩ като провокатор (и това е така); липсва контрол над въоръженията, което подхранва надпреварата.

Авторите също така признават, че по-нататъшната помощ на въоръжените сили на Украйна увеличава вероятността от превантивни удари от Русия (вече беше обявено, че всяка нова техника и оборудване ще стане легитимна цел), а опитите за отмъщение от страна на режима на Зеленски водят до милитаризацията на властта и подкопаването на демокрацията (това се случва през последните години). Това също така предполага, че засиленото сътрудничество на САЩ в областта на сигурността с други държави извън бившия Съветски съюз води до по-голяма конкуренция с Русия в региона.

Вторият сценарий се нарича „Локализирана нестабилност“. В световен мащаб ситуацията изглежда по-добра за всички страни, но рискът от подновяване на конфликта в Украйна остава висок. В този сценарий:

• Украйна и Русия не се ангажират с прекратяване на огъня, така че рискът от ескалация по линията на съприкосновение остава висок;

• Политическото и военното напрежение между НАТО и Русия, макар и все още повишено, е по-ниско в сравнение с първия сценарий;

• Ядрената динамика в отношенията с Русия и с Китай е по-стабилна;

• Намалената фрагментация на световната икономика води до по-малко въздействие върху икономиката на САЩ.

В този случай Вашингтон предприема по-малко рязък подход към Русия, тъй като предишната помощ за Украйна не доведе до нищо. САЩ се надяват да стабилизират отношенията си и да насочат вниманието си към Индо-тихоокеанския регион.

Тъй като Русия вижда намаляване на заплахата от Запада, тя намалява инвестициите в стратегически оръжия и преминава към подготовка за нова война в Украйна.

Тук се посочва, че редица съюзници на САЩ в НАТО, особено Германия, са заинтересовани от развитието на този сценарий. Една по-малко твърда позиция спрямо Русия също би изисквала по-малко ресурси на САЩ в Европа, освобождавайки ресурси и сила за Индо-тихоокеанския регион.

Вашингтон иска да се върне към двустранния контрол върху въоръженията, не подкрепя по-дълбока интеграция на Украйна в НАТО и се въздържа от провокации с други бивши съветски страни извън НАТО

Отбелязва се, че тази по-малко сурова политика не подкопава и досега мощния възпиращ потенциал на НАТО. И Русия не нападна страни-членки на НАТО по време на войната, въпреки безпрецедентната подкрепа на съюзниците за Украйна. Следователно подобен подход би бил рационален за Запада.

При това САЩ продължават да подкрепят Киев, който възприема стратегия на глуха отбрана. В същото време остава проблемът с милитаризацията и подкопаването на демокрацията, както и на икономиката в Украйна.

Третият сценарий се нарича „Студена война 2.0“. Тук стратегическите и регионалните напрежения създават нова атмосфера, подобна на Студената война.

• Напрежението по линията на съприкосновение в Украйна става по-слабо изразено, икономиката на Украйна се възстановява и демократичните институции са укрепени.

• Чувствайки се застрашена от настоятелната позиция на САЩ в Европа, отслабената Русия разчита повече на ядрени сигнали и тактики на сивата зона, за да защити интересите си.

• Съединените щати участват в надпревара в ядреното въоръжаване както с Русия, така и с Китай.

В този случай Западът се нуждае от благоприятен изход от войната и САЩ не само водят твърда политика, но и възнамеряват да ударят Русия, докато тя е в упадък. Това може да се случи поради отслабването на Русия. Това обаче не се случва и няма признаци, че руската отбранителна индустрия или икономика ще се сринат. Напротив, всички показатели, дори и по оценки от западните либерални институции, показват увеличение на БВП на Русия.

Като цяло този сценарий увеличава риска от ядрен конфликт в сравнение с другите варианти. Политическото напрежение също нараства, тъй като Съединените щати подкрепят Украйна и привличат други постсъветски държави в своята орбита на влияние.

Русия се стреми да противодейства на влиянието на САЩ в региона, което води до по-голям риск от конфликт в тези страни, въпреки че рискът от подновяване на конфликта по линията на съприкосновение в Украйна е по-нисък, отколкото при варианти 1 и 2 поради сдържаност и от двете страни.

Придържането на Украйна към прекратяването на огъня и съсредоточаването върху реконструкцията и реформите водят до подкрепа от ЕС, бежанците се завръщат, а увеличените частни инвестиции подхранват икономиката на страната. Киев вече не мисли за контранастъпление, което води до демилитаризация и възстановяване на демокрацията.

Въпреки че авторите признават, че политиката на САЩ за подкрепа на Украйна и интегриране в НАТО може да тласне Русия към превантивна атака.

Четвъртият сценарий – това е „Студен мир“.

Тук бъдещето се определя от по-голяма стабилност - стратегическа, регионална и местна - в сравнение с други.

• Ядреното напрежение между Съединените щати, Русия и Китай е по-слабо, отколкото в други бъдещи страни.

• Отношенията между НАТО и Русия са по-напрегнати, отколкото преди войната, но е по-малко вероятно да доведат до пряк конфликт, отколкото в други варианти на бъдещето.

• Примирието в Украйна се запазва и е по-вероятно да продължи неопределено дълго време, отколкото при другите три сценария.

• Украйна се интегрира с ЕС, укрепва своята демокрация и създава мощен независим механизъм за сдържане на Русия.

При този сценарий изходът от войната е благоприятен и за Съединените щати и е необходим по-малко груб подход за намаляване на политическото и военно напрежение в Европа. Съединените щати са готови да преговарят за конфликти, които водят до деескалация. Съединените щати и Русия остават съперници и си нямат повече доверие, отколкото преди войната.

Рискът от конфликт между НАТО и Русия обаче е по-малък, отколкото във всеки друг сценарий на бъдещето. Въпреки че новото състезание в стратегическите въоръжения с Китай продължава, по-сдържаната ядрена позиция на САЩ няма да налива масло в огъня.

Това води до по-малко фрагментиране на световната икономика и европейските икономики стават относително по-силни. В резултат на това геополитиката в този сценарий не засяга икономиката на САЩ толкова, колкото в други сценарии.

Украйна е фокусирана върху икономическото развитие и интеграцията в ЕС и е в отбрана. И двете страни са далеч от постигането на мирно уреждане, но постигат напредък по по-малки въпроси като размяната на пленници и свободата на движение на цивилни през линиите на конфликта. Тъй като правителството на Украйна е съсредоточено върху реформи и рискът от война е нисък, нейната икономика се справя сравнително добре в това бъдеще.

Очевидно и четирите сценария са написани от гледна точка на интересите на САЩ и не предполагат довеждане на целите на CВО до техния логичен завършек. Тъй като Русия има своя позиция за Украйна, и в четирите варианта за САЩ има възможност за поява или на „черен лебед“, или на „сив носорог“, тоест нови входни фактори, било то по причина, която американските стратези просто не са взели под внимание или са забелязали, но игнорирали. Най-вероятно така и ще стане в бъдеще.

Превод: ЕС