/Поглед.инфо/ Писал съм, че при международния обмен на капитал Казахстан внася, а не изнася капитал. Към 1 октомври 2021 г. чуждестранните активи на Казахстан възлизат на 166,0 милиарда долара, а задълженията към чуждестранни инвеститори - 245,4 милиарда долара.
Задълженията към чуждестранни инвеститори в началото на четвъртото тримесечие на миналата година са със следната структура (млрд. долара): преки инвестиции - 170.0, портфейлни инвестиции - 28,7, други (заеми и кредити) - 46.6. Така преките инвестиции представляват почти 70% от всички натрупани чуждестранни инвестиции в икономиката на Казахстан.
Приоритетната област на преките чуждестранни инвестиции в икономиката на Казахстан е минната индустрия. Така за 9 месеца на 2021 г., според данните на платежния баланс на Казахстан, брутните преки инвестиции в икономиката на страната възлизат на 18,75 милиарда долара, от които 9,08 милиарда долара, или почти половината (48,4%) са се паднали върху минната индустрия. Включително 6,47 млрд. долара - за добив на петрол и природен газ (34,5% от всички преки чуждестранни инвестиции за посочения период).
На второ място е преработващата промишленост - 3,58 милиарда долара. Това са основно инвестиции в металургията и производството на прости метални изделия (с изключение на машиностроителните продукти) - 2,97 милиарда долара (почти 15,8% от всички преки чуждестранни инвестиции за първите три тримесечия на 2021 г.) .
Но инвестициите във високотехнологични индустрии са оскъдни. Така само около 150 милиона долара, или 0,8 процента от брутните преки чуждестранни инвестиции, са отишли за производството на продукти за машиностроене, включително превозни средства, оптика и микроелектроника за трите тримесечия на 2021 г.
И така, секторните приоритети на чуждестранните инвеститори в Казахстан през всичките тридесет години от съществуването на тази нова държава са били и остават добив на природни ресурси, тяхната първична преработка (предимно металургия), както и транспорт (тръбопроводи) и индустрии с бърза възвръщаемост на инвестициите (търговия, финанси, складове и други).
Откъде идват преките инвестиции в Казахстан? Ето данните за миналата година (брутни инвестиции за първите три тримесечия в млрд. долара, в скоби - дял на страната в общия обем на преките инвестиции в % : Холандия - 5,44 (29,0), САЩ - 3,17 (16,9), Швейцария - 1,92 (10,2), Китай - 1,50 (8,0), Русия - 1,36 (7,3), Великобритания - 0,78 (4,2), Белгия - 0,78 (4,2), Франция - 0,46 (2,5).
По отношение на размера на натрупаните преки инвестиции картината ще бъде малко по-различна (към средата на 2021 г. милиарди долара): Холандия – 60,08, САЩ - 39,49, Франция - 13,39, Япония - 5,91, Китай - 5,25, Русия - 4,83, Хонконг - 4,05, Великобритания - 2,99, Британски Вирджински острови - 2,56,Германия - 1.00.
А ето и картината на приходите, получени от преките чуждестранни инвеститори в Казахстан. Според последните данни на Националната банка на Казахстан през второто тримесечие на 2021 г. инвестиционният доход на нерезиденти възлиза на 5,593 млрд. Тази сума е разпределена между страните, както следва (млн долари): Холандия - 2258,5, САЩ - 1240.2, Швейцария - 365,4, Великобритания - 346,2, Китай - 299,9, Русия - 293,6, Франция - 173,8, Канада - 100,7.
За 12 години (2009-2020 г.) от Казахстан са изтеглени приходи от преките чуждестранни инвестиции в размер на 206,29 милиарда долара. Средно се получават 17,2 милиарда долара годишно. През това време в САЩ са отишли 66,90 милиарда долара, в Холандия 64,51 милиарда долара,във Великобритания - 13,94 милиарда долара, към Русия - 8,77 милиарда долара, за Швейцария - 5,09 милиарда долара
Повече от 70 процента от всички инвестиционни приходи, извлечени от Казахстан за периода 2009-2020 г., идват от три държави - САЩ, Холандия и Великобритания.
Интересното е, че въпреки че Съединените щати са едва втори по размер на натрупаните преки инвестиции (след Холандия), американските инвеститори са получили най-голям доход за периода от 12 години. Това свидетелства за високата доходност на преките американски инвестиции в икономиката на Казахстан. Възвръщаемостта на британските инвестиции също е висока. Делът на Великобритания в общия доход от инвестиции е значително по-висок от неговия дял в общите натрупани преки чуждестранни инвестиции в Казахстан. По пътя ще отбележа, че американски и британски инвеститори присъстват основно в една и съща индустрия – петролната. Това са корпорации “Шеврон”, “Шел” и “Бритиш Петролиум”.
Статистиката за преките чуждестранни инвестиции в икономиката на Казахстан доста рязко контрастира с информацията, предоставена от много руски медии: те казват, че между Русия и Казахстан протича процес на ускорена икономическа интеграция, преплитане на техните икономики.
Съдейки по взаимната търговия, Русия наистина е основният търговски партньор на Казахстан. Китай е вторият по важност. Като цяло през 2020 г. общият търговски оборот на Казахстан възлиза на 85 милиарда долара, докато делът на Русия и Китай възлиза на 34,3 милиарда или 40%.
Данните за преките чуждестранни инвестиции в Казахстан обаче показват, че Русия има много скромна инвестиционна позиция в икономиката на своята южна съседка. Едва шесто място - съвсем малко повече от Хонконг (седмо място). Инвестициите на Казахстан в Русия са още по-оскъдни. На XVII Форум за междурегионално сътрудничество между Казахстан и Русия (октомври 2021 г.) Касим-Жомарт Токаев посочи следните цифри: „Обемът на преките инвестиции от Русия през последните 15 години достигна повече от 16 милиарда долара. От своя страна казахстанските инвестиции в Русия възлизат на почти 4,5 милиарда долара. (На този форум беше отбелязано, че инвестициите в добив на уран чрез “Росатом” са стратегически важни за Русия. “Роснефт” и “Лукойл” имат инвестиции в петролни находища на шелфа на Каспийско море и в тръбопроводния транспорт. Има и добив на въглища, като например находище “Богатир Кумир” (активи на „Русал“). Особена роля за Русия играе космодрумът “Байконур”, съвместно управляван от двете страни. Руската група "Интер РАО" преговаря за създаването на съвместно предприятие с Казахстан (предвид скочилото търсене на електричество в страната заради фермите, занимаващи се с копаене на криптовалути”.
Мимоходом ще отбележа, че размерът на преките руски инвестиции, посочени от президента на Казахстан, е силно надценен. Националната банка на Казахстан дава повече от три пъти по-малка цифра. Мисля, че разликите могат да се обяснят с факта, че 16 милиарда долара са обща брутна инвестиция, а цифрата на НБК от около 5 милиарда долара е нетна инвестиция (с приспадане на „обратните” инвестиции, които са изтеглени от чужд инвеститор от Казахстан).
През последните години се говори много за разширяването на присъствието на Китай в Казахстан. Данните на Националната банка на Казахстан обаче показват, че днес Китай също заема едва петото място сред чуждестранните инвеститори в страната. Достатъчно е да се отбележи, че натрупаните инвестиции на Франция са повече от 50% по-високи от общото (КНР + Хонконг) китайско инвестиционно присъствие в Казахстан.
Доминирането на западните инвеститори в икономиката на Казахстан (особено на САЩ, Холандия и Великобритания) е основна пречка за по-нататъшното икономическо сближаване между Русия и нейната южна съседка. Освен това широкомащабното присъствие на западен капитал в Казахстан увеличава неговата уязвимост към подривни операции от чужбина. И задачата на последния е окончателно да изтласка Русия от икономическото пространство на Казахстан, да торпилира сближаването на тези две държави и по възможност да ги направи противници.
Западът също толкова ревнува от опитите на Китай да се закрепи в редица сектори на Казахстан. На първо място, в петролната и газовата индустрия, където ключови позиции заемат корпорациите “Шеврон”, “Шел” и “Бритиш Петролиум”. Експертите отбелязват, че Назарбаев се е заигравал с китайските инвеститори, с помощта на които е искал донякъде да отслаби влиянието на Запада. Според една версия именно западните петролни ТНК са провокирали януарските вълнения в Казахстан, за да постигнат отстраняване от власт или отслабване на позициите на прокитайските (и в същото време проруски) политици.
Превод: В. Сергеев