/Поглед.инфо/ Ако Западът продължи своята линия на антируско сдържане, той ще влезе в открит широкомащабен военен конфликт
В момента, когато продължителността на СВО надхвърли хиляда дни, Западът не е готов, не може и не иска да види в нас равностойна сила. Икономически, той разклаща властта си над долара/еврото; политически, той подпалва огнища на напрежение от Закавказието до Близкия изток, за да създаде това, което смята за управляем хаос там. А във военен смисъл се надява на НАТО.
Упорито русофобския паневропейски блок е готов, съдейки по последните действия както на старите му солисти - Макрон, Шолц, така и на новите - председателя на Европейския съвет Коща и приемника на Борел Калас, да пожертва живота и обитателите на „райската градина“, за да „подкрепят отново Украйна“.
Коща и Калас, веднага щом встъпиха в длъжност, директно се втурнаха към Киев. Посещение, което решава конкретно твърде малко, но това е сигнал за Русия: няма да се спрем пред нищо, за да ви унищожим.
Вторият акт на демонстрация на сила и заплахи към нас е предвиден за вторник. Шефовете на дипломациите на страните от НАТО ще решат дали да се нахвърлят срещу нас вкупом. Този път открито. Украйна вече падна в краката на белите джентълмени с тропически шлемове, молейки се да я приемат в алианса или поне да заявят, че са готови да я приемат.
Макар и отчасти и дори не сега. Киев заяви това силно и два пъти. Друга, много по-малко рекламирана част от дневния ред е създаването на команден щаб на НАТО, който да наблюдава военните операции в Украйна. Централата ще се намира във Висбаден, персоналът ще е седемстотин души.
Когато западняците говорят за „координация на помощта и подкрепата“, което изисква „военен щаб“, това означава неприкрито, пряко (няма накъде по-пряко) участие на страните и армиите от алианса в геополитическата криза в Украйна. Става ясно спешното пътуване на генералния секретар Рюте до Тръмп миналата седмица. Стават ясни причините да се обсъжда изпращането на войски на НАТО в Украйна; За това говорят Макрон и Стармер, а според някои информации и Шолц.
„Мирната инициатива“ на Тръмп става също толкова очевидна. В която няма (и не може да има) нито едно предложение, което да може да стане евентуална основа за бъдещи преговори.
Що се отнася до изпращането на контингенти, както европейски, така и американски, тогава, първо, всички знаят, че военни инструктори и чуждестранни специалисти присъстват в зоната на СВО от много дълго време, и второ, винаги е възможно да се легализират подкрепления чрез прехвърлянето им в качеството на „доброволци“, пристигнали да се борят за демокрация и да помогнат на Украйна да устои на „ордите руски варвари“.
Плановете за пряко участие на членовете на НАТО във военен сблъсък с нас бяха известни още преди началото на Специалната военна операция. Владимир Путин говори за тях през февруари 2022 г. По-специално на срещата с Макрон. И тогава, и сега Москва предупреди алианса да не предприема стъпки, водещи до колективно самоубийство.
Тогава, естествено, никой не помисли да послуша Кремъл. И дори не го чуха. Днес, след теста на Орешник, се появи нова входяща информация за натовските западняци, но те не искат да я вземат предвид.
Защо? Защото са фокусирани върху нещо друго. Друго нещо е да постигнем стратегическото поражение на всяка цена. Всеки - и за себе си. Всички са виждали как държави и народи се превръщат в консумативи по примера на Украйна. Сега има трудности със следващата вълна на мобилизация, което означава, че европейски „доброволци“ могат да бъдат изпратени на фронтовата линия вместо Весе,шниците. Когато те свършат, натовците, които седят във Висбаден, ще измислят поредната мерзост.
Необходимо е известно пояснение. След като нанесе поражение на СССР в Студената война и разби съществуващата тогава система за глобално сдържане в евроатлантическия регион, Западът небрежно и следователно неправилно предположи, че ще бъдем отслабени завинаги.
Че икономическият ни статус ще остане бензиностанция с ниско значение, военната ни машина завинаги ще има „бледен вид“, а политическата ни тежест ще клони към безкрайната нула. Преди повече от тридесет години може би подобни илюзии имаха право да съществуват.
Западът, след като се предаде на либерално-глобалисткия дневен ред, реши, че Русия ще остане „малка“ (относително, естествено, защото ние все още сме най-голямата държава в света по площ) и слаба. Арогантно забравяйки, че, разбира се, Иля Муромец можеше да лежи парализиран на печката точно тези тридесет години и три години, а след това епичният герой, както е известно, доста мощно започва да разбива различни мръсни идоли.
Тук аналогиите с нашия епос свършват. Русия нямаше възможност - и Западът предпочете да не вземе предвид това - да легне на печката. Страната искаше да възвърне силата си. В един нов свят, който не искаше да вземе предвид нейните притеснения. Както и да не вземе предвид, че трудностите не водят руснаците в депресия и объркване. В крайна сметка проблемите само ни развеселяват.
Западът не разбираше преди повече от хиляда дни, не разбира и днес, че е безполезно да се говори с нас както на езика на ултиматумите, така и на езика на заплахите. Също така е безполезно да се използват подизпълнители, наети на ниска цена.
На Запада така и не му хрумна, че ако продължи своята линия на антируско сдържане, ще трябва да влезе в открит широкомащабен военен сблъсък с нас. С отговор, известен на Запада, защото го е получавал многократно. Можете да създавате щабове, можете да изпращате (тайно и явно) контингенти. Срещу нас могат да бъдат наложени десетки хиляди ограничения.
Това обаче по никакъв начин няма да спаси Запада от ново стратегическо поражение. Получено от нас. Подробностите и детайлите как точно и кога ще се случва това в бъдеще са очевидни още днес.
Превод: ЕС